За да може лантаната да разгърне пълния си потенциал и да те радва с непрекъснат и обилен цъфтеж през целия сезон, освен на достатъчно слънце и вода, тя се нуждае и от редовно подхранване. Торенето осигурява на растението необходимите макро- и микроелементи, които са градивните елементи за растежа на здрави стъбла, листа и най-вече – на многобройни цветове. Липсата на хранителни вещества може да доведе до слаб растеж, пожълтяване на листата и оскъден цъфтеж. От друга страна, прекомерното торене също може да бъде вредно, затова е важно да се намери правилният баланс и да се използва подходящ тор.
Избор на подходящ тор
За лантаната най-подходящи са балансираните, водоразтворими торове за цъфтящи растения. Те съдържат основните макроелементи – азот (N), фосфор (P) и калий (K) – в съотношение, което стимулира цъфтежа, а не прекомерния растеж на листна маса. Потърси тор с по-високо съдържание на фосфор и калий и по-ниско на азот. Фосфорът е ключов за развитието на корените и образуването на цветни пъпки, докато калият подпомага цялостната жизненост на растението и устойчивостта му на болести.
Избягвай използването на торове с високо съдържание на азот. Въпреки че азотът е важен за растежа на листата и стъблата, в големи количества той ще стимулира развитието на буйна зелена маса за сметка на цветовете. Растението може да изглежда много голямо и здраво, но да цъфти слабо или изобщо да не цъфти. Това е често срещана грешка, която много градинари допускат в желанието си да подхранят добре своите растения.
Освен течните, водоразтворими торове, могат да се използват и бавноразградими гранулирани торове. Те се внасят в почвата в началото на сезона и постепенно освобождават хранителни вещества в продължение на няколко месеца. Това е удобен вариант за тези, които нямат време за редовно торене. Въпреки това, течните торове позволяват по-добър контрол върху количеството хранителни вещества, които растението получава, и по-бърза реакция при признаци на недостиг.
Органичните торове, като добре угнил компост или течен тор от калифорнийски червеи, също са отличен избор. Те не само осигуряват хранителни вещества, но и подобряват структурата и микробиологичния живот на почвата. Можеш да добавиш компост при засаждането или да мулчираш повърхността на почвата в саксията или около растението в градината. Комбинирането на органични и минерални торове често дава най-добри резултати.
Още статии по тази тема
График и честота на торене
Подхранването на лантаната трябва да започне през пролетта, когато растението започне да показва признаци на нов, активен растеж. Първото торене може да се направи около две до три седмици след пресаждането. През активния вегетационен период – от пролетта до края на лятото – се препоръчва редовно подхранване. Честотата зависи от вида на използвания тор.
При използване на течни, водоразтворими торове, подхранването се извършва на всеки две до четири седмици. Винаги следвай инструкциите на опаковката, тъй като концентрацията на различните продукти варира. Като общо правило е по-добре да се използва по-разреден разтвор, но по-често, отколкото концентриран разтвор по-рядко. Това намалява риска от „изгаряне“ на корените и осигурява по-постоянно снабдяване с хранителни вещества.
В края на лятото, обикновено към края на август или началото на септември, торенето трябва да се прекрати. Това е важно, за да се даде възможност на растението да се подготви за периода на покой. Продължаването на подхранването през есента ще стимулира нов растеж, който ще бъде твърде слаб и нежен, за да преживее зимата, и ще изтощи растението излишно. През зимния период на покой лантаната изобщо не се тори.
Преди да приложиш течен тор, винаги поливай растението с чиста вода. Торенето на суха почва може сериозно да увреди корените. Влажната почва позволява на хранителния разтвор да се разпредели равномерно и да се усвои по-лесно от растението, без да причини шок на кореновата система. Това е малък, но много важен детайл, който предпазва растението от повреди.
Още статии по тази тема
Разпознаване на хранителни дефицити
Растенията, също като хората, показват симптоми, когато им липсват определени хранителни вещества. Научаването да разпознаваш тези признаци може да ти помогне да коригираш режима на торене навреме. Един от най-честите проблеми е хлорозата, или пожълтяването на листата. Ако пожълтяват по-старите, долни листа, това може да е признак на недостиг на азот. Ако пожълтяването засяга младите, връхни листа, докато жилките остават зелени, това най-често е симптом на недостиг на желязо.
Слаб растеж, малки листа и оскъден цъфтеж могат да бъдат общ признак за недостиг на основни хранителни елементи, особено на фосфор. Понякога листата могат да придобият пурпурен оттенък при недостиг на фосфор. Слабите стъбла и повишената податливост на болести могат да са свързани с липса на калий. Наличието на кафяви петна по краищата на листата също може да индикира калиев дефицит.
Лантаната също така е чувствителна към недостиг на магнезий и калций. Недостигът на магнезий се проявява като пожълтяване между жилките на по-старите листа, като понякога се образува характерна V-образна зелена зона в основата на листото. Недостигът на калций може да доведе до деформиран нов растеж и загиване на връхните пъпки. Използването на комплексен тор, съдържащ и микроелементи, обикновено предотвратява повечето от тези проблеми.
При поява на симптоми на дефицит, реагирай бързо, като подхраниш с подходящия тор. Листните торове, които се пръскат директно върху листата, могат да осигурят бързо усвояване на някои елементи, особено микроелементи като желязо и магнезий. Въпреки това, те са по-скоро временно решение. Дългосрочното здраве на растението зависи от балансираното хранене през корените и поддържането на здрава почва.
Рискове от прекомерно торене
Както недохранването, така и прехранването може да бъде вредно за лантаната. Прекомерното торене може да доведе до натрупване на соли в почвата, което уврежда корените и нарушава способността им да усвояват вода и хранителни вещества. Това състояние е известно като „изгаряне на корените“. Симптомите включват увяхване на растението въпреки влажната почва, забавен растеж и кафяви, изсъхнали краища на листата.
Ако подозираш, че си преторил растението, можеш да опиташ да „промиеш“ почвата. За целта, полей обилно саксията с чиста вода няколко пъти, като оставяш водата да се оттече свободно през дренажните отвори. Това помага за отмиването на излишните соли от субстрата. След промиването, преустанови торенето за няколко седмици, докато растението се възстанови.
Както вече споменахме, излишъкът от азот води до буен вегетативен растеж за сметка на цъфтежа. Това е един от най-очевидните признаци на неправилно торене. Ако твоята лантана има големи, тъмнозелени листа, но малко или никакви цветове, най-вероятно причината е твърде много азот. В такъв случай, смени тора с такъв с по-високо съдържание на фосфор и калий.
Винаги спазвай препоръчителните дози, указани на опаковката на тора. Изкушението да сложиш „малко повече, за да стане по-хубаво“ често води до обратния ефект. По-малкото често е повече, особено когато става въпрос за торене. Наблюдавай внимателно реакцията на растението и коригирай режима на подхранване според нуждите му, за да се радваш на здраво и красиво цъфтящо растение през целия сезон.
📷 Flickr / Szerző: Mauricio Mercadante / Licence: CC BY-NC-SA 2.0
