За да се развива добре, да бъде устойчив на болести и да дава богата реколта, сладкият кестен се нуждае от балансирано и редовно подхранване. Подобно на повечето овощни дървета, той има специфични изисквания към хранителните елементи в почвата, като недостигът или излишъкът на определени елементи може да доведе до проблеми в растежа и плододаването. Разбирането на тези нужди и прилагането на правилна програма за торене, съобразена с възрастта на дървото и плодородието на почвата, е от съществено значение за всеки градинар, който иска да се радва на здрави и продуктивни кестенови дървета. Правилното торене не е просто добавяне на хранителни вещества, а целенасочена грижа, която подпомага естествените процеси в дървото.
Сладкият кестен се нуждае от балансиран прием на макро- и микроелементи за своя оптимален растеж и развитие. Трите основни макроелемента, от които се нуждае в най-големи количества, са азот (N), фосфор (P) и калий (K). Азотът е от решаващо значение за растежа на листата и младите филизи, като осигурява на дървото наситен зелен цвят. Фосфорът играе ключова роля в развитието на кореновата система, цъфтежа и формирането на плодовете, както и в енергийните процеси в растението. Калият е важен за общата жизненост на дървото, устойчивостта му на стрес, болести и ниски температури, а също така допринася за качеството и размера на ядките.
Освен тези три основни елемента, кестенът се нуждае и от вторични макроелементи като калций (Ca), магнезий (Mg) и сяра (S). Калцият е важен за структурата на клетъчните стени, докато магнезият е централен компонент на хлорофилната молекула и е от съществено значение за фотосинтезата. Микроелементите, макар и необходими в много по-малки количества, са също толкова важни за правилното протичане на физиологичните процеси. Такива са желязо (Fe), манган (Mn), бор (B), цинк (Zn) и мед (Cu). Недостигът на някой от тези елементи може да доведе до специфични симптоми като хлороза (пожълтяване на листата) или деформации на плодовете.
Най-добрият начин да се определят хранителните нужди на кестеновите дървета е чрез почвен анализ. Той дава точна информация за наличността на хранителни елементи в почвата и нейната киселинност (pH). Почвеният анализ трябва да се прави на всеки 3-4 години, за да може програмата за торене да бъде адекватно коригирана. Друг метод за диагностика е листният анализ, при който се изследва химичният състав на листата. Той показва кои елементи дървото реално е успяло да усвои от почвата и е много полезен за откриване на скрити дефицити.
Освен хранителните елементи, киселинността на почвата (pH) играе изключително важна роля. Сладкият кестен предпочита леко кисели почви (pH 5.5-6.5). В алкални или варовити почви (с високо pH) усвояването на някои микроелементи, особено желязо и манган, е силно затруднено, което води до развитие на желязна хлороза. Тя се проявява с характерно пожълтяване на младите листа, докато жилките им остават зелени. Затова, ако почвата е алкална, е необходимо да се предприемат мерки за нейното подкиселяване, например чрез внасяне на сяра, железен сулфат или използване на физиологично кисели торове.
Торене на млади дървета
Торенето през първите няколко години след засаждането има за цел да стимулира бързото развитие на силна коренова система и добра структура на короната. През първата година след засаждането обикновено не се налага допълнително торене, ако в посадъчната дупка е внесен достатъчно компост или угнил оборски тор. Тези органични материали освобождават хранителни вещества бавно и подобряват структурата на почвата, което е напълно достатъчно за началния етап. Прекомерното торене през първата година може дори да бъде вредно, тъй като може да „изгори“ младите и чувствителни корени.
От втората година може да се започне с леко подхранване, предимно с азотни торове, за да се стимулира вегетативният растеж. Подходящ е балансиран комбиниран тор, например с формула NPK 10-10-10 или подобна. Торът се внася рано напролет, преди началото на новия растеж. Количеството трябва да е малко – около 100-200 грама на дърво, като се разпръсква равномерно в зоната около ствола, но не непосредствено до него, а по-скоро по периферията на короната, където са активните смучещи корени. След торене е добре почвата да се полее, за да могат хранителните вещества да достигнат до корените.
С нарастването на дървото количеството на тора постепенно се увеличава. Като общо правило, може да се прилага около 0.5 кг балансиран тор (NPK 10-10-10) за всеки 2.5 см диаметър на ствола, измерен на височина около 30 см от земята. Торенето се извършва веднъж годишно, през пролетта. Важно е да се избягва късното есенно торене с азотни торове, тъй като то може да стимулира нов растеж, който няма да има време да узрее и ще бъде повреден от зимните студове.
Органичното торене е отличен избор за младите кестенови дървета. Редовното мулчиране с компост, угнил оборски тор или други органични материали не само осигурява бавно освобождаване на хранителни вещества, но и подобрява структурата и влагозадържащия капацитет на почвата. Това създава благоприятна среда за развитието на полезни почвени микроорганизми, които от своя страна подпомагат усвояването на хранителните вещества от корените на дървото. Органичното подхранване е по-щадящо и допринася за дългосрочното плодородие на почвата.
Торене на плододаващи дървета
След като кестеновите дървета започнат да плододават, техните хранителни нужди се променят. Нуждата от калий и фосфор се увеличава, тъй като тези елементи са от съществено значение за формирането на цветове и плодове. Азотът остава важен за поддържане на добър листен растеж, но прекомерното му внасяне може да доведе до прекалено буен вегетативен растеж за сметка на плододаването и да направи дървото по-податливо на болести. Поради тази причина се препоръчва използването на торове с по-ниско съдържание на азот и по-високо на фосфор и калий.
Времето за торене на плододаващи дървета е също от значение. Основното торене се извършва рано напролет, преди началото на вегетацията. Използва се комбиниран NPK тор, който се разпръсква равномерно под цялата корона на дървото. Второ, по-леко подхранване може да се направи след цъфтежа, за да се подпомогне развитието на завръзите. В райони с бедни почви може да се наложи и допълнително листно подхранване с микроелементи, ако се забележат симптоми на дефицит. Листното торене осигурява бързо усвояване на хранителните вещества, но е само временно решение и не замества основното почвено торене.
Количеството на тора зависи от възрастта и размера на дървото, както и от данните от почвения анализ. Без наличието на такъв анализ, обща препоръка е да се внасят около 1.5 – 2 кг комбиниран тор (например NPK 5-10-15) за всяко плододаващо дърво, като количеството се разпределя равномерно. Важно е да се спазват инструкциите на производителя на тора и да не се прекалява, тъй като излишъкът от хранителни вещества може да бъде също толкова вреден, колкото и недостигът им.
Органичните методи на торене са силно препоръчителни и за плододаващите дървета. Внасянето на добре угнил оборски тор или компост на всеки 2-3 години обогатява почвата с широк спектър от хранителни вещества и подобрява нейната структура. Засяването на покривни култури (например бобови) между дърветата, които след това се заорават в почвата, е друг отличен начин за обогатяване на почвата с органична материя и азот по естествен път. Тези практики допринасят за създаването на устойчива и здравословна екосистема в градината.
Разпознаване на хранителни дефицити
Умението да се разпознават визуалните симптоми на хранителен дефицит може да помогне за навременното коригиране на проблема. Недостигът на азот е един от най-често срещаните и се проявява с общо пожълтяване на листата, като започва от по-старите листа в долната част на дървото. Растежът е слаб, а листата са по-дребни от нормалното. Този дефицит лесно се коригира с внасяне на азотсъдържащи торове.
Недостигът на фосфор е по-труден за диагностициране. Симптомите могат да включват по-тъмно зелени или дори лилавеещи листа, забавен растеж и слабо плододаване. Кореновата система също се развива слабо. Дефицитът на калий се проявява с пожълтяване и изсъхване по периферията (краищата) на по-старите листа, докато центърът им остава зелен. Плодовете могат да са по-дребни, а дървото е по-податливо на болести и измръзване.
Желязната хлороза, причинена от недостиг на желязо, е много характерен проблем при кестените, отглеждани във варовити почви. Симптомите са ярко пожълтяване на най-младите листа (по върховете на клоните), докато проводящите им съдове (жилките) остават тъмнозелени, създавайки мрежеста шарка. В тежки случаи цялата листна маса може да стане жълта до почти бяла. Този проблем се третира чрез подкиселяване на почвата или чрез прилагане на железни съединения под формата на хелати, които са лесно усвоими от растенията дори при по-високо pH.
Недостигът на бор също може да бъде проблем, особено в песъчливи почви. Той може да причини деформация на младите листа, изсъхване на върховете на леторастите и лошо завръзване на плодовете. За коригирането на този дефицит може да се приложи листно пръскане с разтвор на боракс или друг бор-съдържащ тор. Важно е обаче да се внимава с дозировката, тъй като борът може да бъде токсичен в по-големи количества. При съмнение за хранителен дефицит винаги е най-добре първо да се направи почвен или листен анализ, преди да се пристъпи към корективни мерки.
