Феноменалният растеж на китайското императорско дърво е едно от най-впечатляващите му качества, но за да бъде поддържан, той изисква значително количество хранителни вещества. Пауловнията е „гладно“ дърво, което бързо изчерпва запасите в почвата, особено през първите няколко години на интензивно развитие. Правилното и балансирано торене е абсолютно задължително за постигане на оптимален растеж, здрава листна маса, обилен цъфтеж и качествена дървесина. Разбирането на специфичните хранителни нужди на това растение и създаването на адекватна програма за подхранване ще ти позволи да отключиш пълния му генетичен потенциал. Без редовно наторяване, дори и при идеални условия на светлина и влага, растежът ще бъде забавен, а дървото ще бъде по-податливо на болести и неприятели. Инвестицията в качествени торове е инвестиция в бъдещето на твоето дърво.
Основните хранителни елементи, от които пауловнията се нуждае в най-големи количества, са азот (N), фосфор (P) и калий (K). Тези три макроелемента играят различни, но еднакво важни роли в жизнените процеси на растението. Азотът е ключов компонент на хлорофила и протеините и е пряко отговорен за бурния растеж на стъблото и листата. Недостигът на азот се проявява с пожълтяване на по-старите листа и общо забавяне на растежа. Фосфорът е от съществено значение за развитието на здрава и силна коренова система, както и за процесите на цъфтеж и образуване на семена. Калият, от своя страна, повишава общата устойчивост на дървото, като го прави по-издръжливо на стресови фактори като суша, болести и ниски температури.
Освен тези три основни елемента, пауловнията се нуждае и от редица микроелементи, макар и в по-малки количества. Такива са калций (Ca), магнезий (Mg), сяра (S), желязо (Fe), манган (Mn), цинк (Zn) и бор (B). Въпреки че са необходими в малки дози, липсата на някой от тях може да доведе до сериозни физиологични проблеми. Например, недостигът на желязо причинява хлороза (пожълтяване) на най-младите листа, докато жилките остават зелени. Ето защо е най-добре да се използват комплексни торове, които освен NPK, съдържат и балансиран набор от микроелементи.
Преди да се започне с каквато и да е програма за торене, е силно препоръчително да се направи агрохимичен анализ на почвата. Този анализ ще покаже точно какви са наличните запаси от хранителни вещества и какво е pH на почвата. Въз основа на тези данни може да се изготви много по-точна и ефективна програма за торене, която да отговори на конкретните нужди на растението и да коригира евентуални дефицити или излишъци в почвата. Торенето „на сляпо“ може да бъде не само неефективно, но и вредно, ако доведе до натрупване на прекомерни количества от определени елементи.
Нуждите от хранителни вещества са най-големи по време на активния вегетационен период, който обикновено продължава от пролетта до края на лятото. През този период торенето трябва да бъде редовно. С настъпването на есента, подхранването, особено с азотни торове, трябва да се намали и спре, за да се позволи на дървото да се подготви за зимния покой. Късното есенно торене може да стимулира нов растеж, който няма да има време да узрее и ще бъде уязвим на измръзване.
Видове торове и тяхното приложение
На пазара се предлага голямо разнообразие от торове, които могат да бъдат разделени на две основни групи: органични и минерални (изкуствени). Органичните торове, като добре угнил оборски тор, компост, вермикомпост (тор от калифорнийски червеи) и различни видове биохумус, са отличен избор за пауловния. Те не само осигуряват хранителни вещества, но и подобряват структурата на почвата, увеличават нейната способност да задържа вода и стимулират развитието на полезни микроорганизми. Органичните торове освобождават хранителните си елементи бавно и постепенно, което осигурява продължително и балансирано подхранване.
Минералните торове, от своя страна, предлагат бърз и концентриран източник на хранителни вещества. Те са лесни за дозиране и приложение, а ефектът от тях е почти незабавен. За пауловния са подходящи комплексни NPK торове, като в началото на вегетацията може да се използва формула с по-високо съдържание на азот (напр. 20-10-10), за да се стимулира растежът на листна маса. В средата на лятото може да се премине към по-балансирана формула (напр. 20-20-20), а към края на лятото – към тор с по-високо съдържание на калий (напр. 10-10-20), който да подпомогне узряването на дървесината и подготовката за зимата.
Прилагането на торовете трябва да става правилно, за да се избегнат повреди по растението. Гранулираните торове се разпръскват равномерно в зоната около стъблото, но не в пряк досег с него. Областта на торене трябва да съответства приблизително на проекцията на короната на дървото, тъй като там се намират най-активните корени. След разпръскването, торът трябва леко да се вкопае в почвата и задължително да се полее обилно. Това помага на гранулите да се разтворят и хранителните вещества да достигнат до кореновата система.
Течните торове, които се разтварят във вода, са друг отличен вариант. Те могат да се прилагат по време на поливане и осигуряват много бързо усвояване от растението. Листното подхранване (пръскане на разтворен тор директно върху листата) също е ефективен метод за бързо коригиране на дефицити на определени микроелементи, като например желязна хлороза. То обаче трябва да се разглежда като допълнителна, а не като основна мярка за подхранване.
График на торене
Създаването на график за торене помага за систематизиране на грижите и осигуряване на постоянна наличност на хранителни вещества. За младите дървета, през първите две-три години, торенето трябва да бъде по-интензивно. Програмата може да започне рано напролет, веднага след като премине опасността от слани и дървото започне да се развива. Първото подхранване може да бъде с органичен тор, който да се внесе около основата на дървото.
След първоначалното пролетно торене, може да се премине към редовно подхранване с минерални торове на всеки 4 до 6 седмици през целия активен сезон (от април до август). Честотата зависи от концентрацията на тора и инструкциите на производителя. Важно е да не се прекалява, тъй като предозирането може да бъде токсично за растението и да увреди корените му. Винаги спазвай препоръчителните дози.
С наближаването на есента, както вече споменахме, торенето с азот трябва да бъде преустановено. Последното подхранване за сезона, обикновено в края на август или началото на септември, трябва да бъде с тор, богат на калий и фосфор, но с ниско или никакво съдържание на азот. Това ще помогне на дървото да се подготви за зимата, като укрепи клетъчните стени и подобри студоустойчивостта му.
За зрелите дървета (след третата-четвъртата година) нуждата от интензивно торене намалява, тъй като тяхната обширна коренова система е в състояние да извлича хранителни вещества от по-голям обем почва. Въпреки това, еднократното пролетно подхранване с балансиран комплексен тор или с органична материя е силно препоръчително, за да се поддържа доброто здраве и висок декоративен ефект на дървото.
Разпознаване на хранителни дефицити
Наблюдението на листата на пауловнията може да даде ценна информация за евентуални хранителни дефицити. Умението да се разчитат тези визуални сигнали позволява навременна реакция и коригиране на проблема. Един от най-често срещаните проблеми е азотният дефицит, който се проявява с равномерно пожълтяване на по-старите, долни листа, докато младите листа остават зелени. Растежът е видимо по-слаб и забавен.
Дефицитът на фосфор е по-труден за диагностициране. Понякога листата придобиват по-тъмнозелен, почти синкав или пурпурен оттенък, а растежът е силно подтиснат. Калиевият дефицит често се проявява като пожълтяване и последващо изсъхване (некроза) по краищата и върховете на по-старите листа. Това създава вид на „обгорени“ ръбове.
Дефицитът на магнезий причинява междужилкова хлороза на по-старите листа – тъканта между жилките пожълтява, докато самите жилки остават зелени, често образувайки шарка, подобна на рибена кост. За разлика от него, недостигът на желязо, цинк или манган причинява подобни симптоми, но на най-младите, връхни листа. Това е така, защото тези елементи са слабо подвижни в растението и не могат да бъдат транспортирани от старите към новите части.
При забелязване на някои от тези симптоми, първата стъпка е да се провери pH на почвата. При твърде високо (алкално) или твърде ниско (кисело) pH, усвояването на определени хранителни елементи може да бъде блокирано, дори и те да присъстват в почвата. Коригирането на pH и последващото прилагане на подходящия тор (често чрез листно подхранване за по-бърз ефект) обикновено решава проблема.
