Осигуряването на правилно и балансирано хранене е фундаментално за отглеждането на здрави далии, които да ни радват с изобилен и качествен цъфтеж. Като бързорастящи растения с голяма листна маса и многобройни цветове, далиите имат значителни хранителни нужди през целия вегетационен период. Разбирането на ролята на основните хранителни елементи и прилагането на подходяща програма за торене е от решаващо значение за постигането на оптимални резултати. Неправилното или небалансирано подхранване може да доведе до слаб растеж, оскъден цъфтеж или прекомерно развитие на листа за сметка на цветовете. Ето защо, стратегическият подход към торенето е също толкова важен, колкото и правилното поливане и избор на място.
Далиите изискват балансирано съотношение на основните макроелементи – азот (N), фосфор (P) и калий (K), но в различни пропорции през различните етапи от своето развитие. В началото на растежа, след като младите кълнове се появят, е необходим балансиран тор, за да се подпомогне развитието на силни стъбла и здрава листна маса. Въпреки това, най-важното правило при торенето на далии е да се избягват торове с високо съдържание на азот. Прекомерният азот стимулира буен растеж на листа и стъбла, но това става за сметка на образуването на цветни пъпки. Резултатът е голямо, зелено растение с малко или никакви цветове, както и по-слаби клубени, които не се съхраняват добре през зимата.
След като растението се установи и започне да формира цветни пъпки, неговите нужди се променят. В този етап, фосфорът и калият стават много по-важни. Фосфорът (P) играе ключова роля в развитието на кореновата система и формирането на цветовете. Калцият (K) е от съществено значение за общото здраве на растението, устойчивостта му на болести, здравината на стъблата и развитието на качествени клубени. Ето защо, през по-голямата част от сезона на цъфтеж, трябва да се използват торове с ниско съдържание на азот и високо съдържание на фосфор и калий.
Освен основните макроелементи, далиите се нуждаят и от редица микроелементи като магнезий, калций, сяра, бор и цинк, макар и в много по-малки количества. Една здрава, жива почва, богата на органична материя, обикновено съдържа достатъчно количество от тези микроелементи. Редовното добавяне на компост или добре угнил оборски тор при подготовката на почвата е най-добрият начин да се гарантира, че растенията имат достъп до пълния спектър от необходими хранителни вещества.
Важно е да се запомни, че торенето е само допълнение към добрата почвена основа. Никакъв тор не може да компенсира бедна, уплътнена или лошо дренирана почва. Първата стъпка към доброто хранене винаги е подготовката на почвата. Обогатяването на почвата с компост преди засаждане осигурява бавно освобождаващи се хранителни вещества през целия сезон и подобрява структурата на почвата, което позволява на корените да усвояват по-ефективно както водата, така и хранителните елементи от приложените торове.
График на торене
Ефективната програма за торене следва развитието на растението. Първото подхранване не трябва да се прави веднага след засаждането на клубените. Вместо това, трябва да се изчака, докато растението достигне височина от около 20-30 сантиметра и развие няколко двойки листа. В този ранен етап може да се приложи балансиран течен тор (например със съотношение N-P-K 20-20-20), разреден наполовина, за да се даде начален тласък на растежа, без да се рискува изгаряне на младите корени.
След като растението се установи и започне активно да расте, е време да се премине към тор с ниско съдържание на азот и високо съдържание на фосфор и калий (например със съотношение 5-10-10 или 10-20-20). Това подхранване трябва да започне около месец след засаждането и да продължи на редовни интервали през целия период на цъфтеж. Честотата на торене зависи от вида на използвания тор. Течните торове обикновено се прилагат на всеки две до три седмици, докато гранулираните торове с бавно освобождаване се прилагат веднъж на всеки шест до осем седмици.
Торенето трябва да продължи през цялото лято, за да се поддържа непрекъснат цъфтеж и жизненост на растенията. Редовното снабдяване с хранителни вещества е особено важно за сортовете с големи цветове, които изразходват огромно количество енергия. Винаги следвайте инструкциите на опаковката на тора относно дозировката, тъй като преторяването може да бъде също толкова вредно, колкото и липсата на хранителни вещества. Прекомерното количество тор може да доведе до натрупване на соли в почвата и да „изгори“ корените на растението.
Към края на сезона, обикновено в края на лятото или началото на есента, торенето трябва да се прекрати. Това е важен сигнал за растението да спре да произвежда нова зелена маса и да започне да се подготвя за периода на покой. Спирането на подхранването позволява на растението да насочи оставащата си енергия към укрепване и нарастване на клубените, което е от решаващо значение за тяхното успешно съхранение през зимата и за силния им старт през следващата пролет.
Органични срещу минерални торове
При избора на тор за далии градинарите имат две основни възможности: органични и минерални (синтетични) торове. И двата вида имат своите предимства и недостатъци. Минералните торове осигуряват хранителни вещества в концентрирана форма, която е лесно достъпна за растенията. Те действат бързо и са удобни за употреба, като позволяват прецизен контрол върху съотношението на хранителните елементи. Това ги прави подходящи за бърза корекция на хранителни дефицити.
Въпреки това, минералните торове не допринасят за подобряване на структурата на почвата в дългосрочен план. При неправилна употреба те могат лесно да доведат до преторяване и изгаряне на корените. Също така, прекомерната им употреба може да доведе до натрупване на соли в почвата и да навреди на полезните почвени микроорганизми. Те са добро решение за бърз ефект, но трябва да се използват внимателно и в съответствие с препоръчителните дози.
Органичните торове, от друга страна, са получени от естествени източници като компост, оборски тор, костно брашно, рибна емулсия или водорасли. Те освобождават хранителните вещества по-бавно, тъй като трябва да бъдат разградени от почвените микроорганизми, преди да станат достъпни за растенията. Този процес на бавно освобождаване намалява риска от преторяване и осигурява по-продължително и стабилно хранене.
Най-голямото предимство на органичните торове е, че те хранят не само растението, но и почвата. Те подобряват структурата на почвата, увеличават нейната способност да задържа вода и насърчават развитието на полезен микробиологичен живот. В дългосрочен план, използването на органични торове води до по-здрава и по-плодородна почва. Много градинари предпочитат да използват комбинация от двата вида – органични материали за изграждане на почвата и минерални торове за целенасочено подхранване през пиковите периоди на растеж и цъфтеж.
Разпознаване на хранителни дефицити
Внимателното наблюдение на растенията може да помогне за ранното разпознаване на признаци на хранителен дефицит. Въпреки че понякога е трудно да се определи точният липсващ елемент без лабораторен анализ, някои симптоми са доста характерни. Например, общото пожълтяване на листата, особено на по-старите, долните листа (хлороза), често е признак на азотен дефицит. Въпреки че при далиите лекият азотен дефицит е за предпочитане пред излишъка, силното пожълтяване показва нужда от умерено подхранване с балансиран тор.
Дефицитът на фосфор може да се прояви чрез забавен растеж, слаб цъфтеж и понякога с появата на лилав оттенък по листата и стъблата. Тъй като фосфорът е ключов за цъфтежа, оскъдните или малки цветове често са индикация, че растението се нуждае от тор с по-високо съдържание на този елемент, като например костно брашно. Важно е да се знае, че фосфорът е по-трудно усвоим в студена почва, така че симптомите могат да бъдат по-изразени в началото на сезона.
Дефицитът на калий често се проявява с пожълтяване или покафеняване по краищата и върховете на по-старите листа, докато основната част на листото остава зелена. Растенията могат да изглеждат по-отпуснати, със слаби стъбла и по-ниска устойчивост на болести. Дефицитът на магнезий, друг важен елемент, може да предизвика пожълтяване между вените на по-старите листа (междужилкова хлороза). Листните пръскания с разтвор на английска сол (магнезиев сулфат) могат бързо да коригират този проблем.
Важно е да се отбележи, че симптоми, подобни на хранителен дефицит, могат да бъдат причинени и от други фактори като неправилно pH на почвата, прекомерно поливане, уплътнена почва или увреждане от болести и вредители. Неправилното pH може да „заключи“ определени хранителни вещества в почвата, правейки ги недостъпни за растението, дори и да присъстват в достатъчни количества. Ето защо, преди да се предприемат сериозни корекции в програмата за торене, е добре да се проверят и другите аспекти на грижата за растението.
Специфични съвети за торене
Един от най-важните съвети при торенето е никога да не се прилага тор върху суха почва. Това може да доведе до сериозно увреждане и изгаряне на корените. Винаги поливайте обилно растенията ден преди или няколко часа преди да приложите тора. Това гарантира, че хранителните вещества ще се разпределят равномерно в почвения разтвор и ще бъдат усвоени по-лесно от растението, без да причиняват стрес на кореновата система.
Когато използвате гранулирани торове, разпръснете ги равномерно около основата на растението, като избягвате директен контакт със стъблото. След това леко ги вкопайте в горния слой на почвата и полейте отново. Това помага на гранулите да започнат да се разтварят и да освобождават хранителните вещества към корените. При използване на течни торове, разреждайте ги според инструкциите и ги прилагайте като част от редовното поливане.
Далиите, отглеждани в контейнери, имат по-интензивни нужди от подхранване в сравнение с тези в градината. Ограниченият обем на почвата означава, че хранителните вещества се изчерпват по-бързо. Освен това, по-честото поливане на контейнерните растения води до по-бързото отмиване на хранителните елементи. Затова далиите в саксии се нуждаят от по-редовно торене, обикновено на всеки една до две седмици с разреден течен тор през целия период на растеж и цъфтеж.
В края на сезона, след спиране на торенето, може да се направи последна стъпка за подпомагане на клубените. Някои градинари прилагат тор, богат единствено на калий (като калиев сулфат) около месец преди очакваните слани. Смята се, че това помага на клубените да узреят по-добре и да натрупат повече захари, което подобрява тяхната способност за съхранение през зимата. Тази практика оба че не е задължителна, особено ако през сезона е прилагана балансирана програма за торене с достатъчно калий.
