Гайлардията е растение, което се отличава със своята скромност по отношение на хранителните вещества. В естествената си среда тя вирее в бедни, често каменисти и песъчливи почви, което е развило у нея способността да се справя отлично с минимални ресурси. Това е прекрасна новина за градинарите, тъй като означава по-малко работа и разходи за торове. Всъщност, прекомерното торене е една от най-честите грешки при отглеждането на гайлардия, която може да доведе до повече проблеми, отколкото ползи, компрометирайки както цъфтежа, така и общото здравословно състояние на растението.
В повечето случаи, ако гайлардията е засадена в обикновена градинска почва, тя изобщо не се нуждае от допълнително торене. Растението е адаптирано да извлича всичко необходимо от почвата, дори и тя да не е особено богата. Прекалено плодородната почва, особено тази с високо съдържание на азот, ще стимулира буен растеж на листна маса за сметка на цветовете. Стъблата ще станат слаби, удължени и крехки, което ще доведе до полягане на растението, особено след дъжд или при силен вятър.
Ако почвата в твоята градина е изключително бедна и песъчлива, леко подхранване може да бъде от полза. Най-добрият начин да обогатиш такава почва е чрез добавяне на тънък слой добре угнил компост около основата на растението през пролетта. Компостът освобождава хранителни вещества бавно и постепенно, подобрява структурата на почвата и способността ѝ да задържа влага, без да я пренасища с хранителни елементи. Това еднократно пролетно подхранване обикновено е напълно достатъчно за целия сезон.
Избягвай използването на силни, концентрирани химически торове. Те могат лесно да „изгорят“ корените на растението и да нарушат естествения баланс в почвата. Ако все пак решиш да използваш изкуствен тор, избери балансиран продукт (например с формула 10-10-10) и го използвай в много разредена форма, не повече от веднъж или два пъти през целия сезон. Винаги следвай инструкциите на опаковката и никога не превишавай препоръчителната доза.
Ролята на основните хранителни елементи
За да разберем защо гайлардията не обича богати почви, е полезно да знаем ролята на основните хранителни елементи. Азотът (N) е отговорен основно за растежа на листата и стъблата. Когато има излишък на азот, растението влага цялата си енергия в производството на зелена маса, като „забравя“ да цъфти. Това води до пищни, но нецъфтящи или слабо цъфтящи растения, което обезсмисля отглеждането на гайлардията.
Още статии по тази тема
Фосфорът (P) е ключов елемент за развитието на кореновата система, както и за формирането на цветове, плодове и семена. Балансираното съдържание на фосфор е важно за обилен цъфтеж. Въпреки това, гайлардията няма високи изисквания към него и обикновено си го набавя от почвата. Торовете с високо съдържание на фосфор, често рекламирани като „стимулатори на цъфтежа“, трябва да се използват с голямо внимание и само ако има ясни признаци на фосфорен дефицит, което е рядкост.
Калият (K) играе важна роля в общото здраве и жизненост на растението. Той подпомага фотосинтезата, регулира водния баланс и повишава устойчивостта на растението към болести, суша и ниски температури. Подобно на другите елементи, гайлардията се нуждае от умерени количества калий. Добре угнилият компост и органичните мулчове обикновено осигуряват достатъчно количество от този важен елемент.
Микроелементите като желязо, магнезий и калций също са необходими за здравословното развитие, но в много малки количества. В нормална градинска почва рядко се наблюдава дефицит на тези елементи. Проблеми могат да възникнат при отглеждане в контейнери, където почвеният субстрат се изтощава с времето. В такъв случай, периодичното пресаждане в свежа почва или използването на слаб, балансиран течен тор, съдържащ и микроелементи, може да бъде от полза.
Органично подхранване
Органичният подход към подхранването е най-подходящ за гайлардията, тъй като той имитира естествените процеси в природата. Компостът е най-добрият приятел на това цвете. Прилагането на слой компост с дебелина 2-3 сантиметра около основата на растението всяка пролет е най-добрата стратегия за подхранване. Компостът не само осигурява бавно освобождаващи се хранителни вещества, но и подобрява структурата на почвата, нейната аерация и способността ѝ да задържа вода, което е от особена полза при песъчливи почви.
Още статии по тази тема
Друг отличен органичен метод е използването на органичен мулч. Материали като нарязани листа, слама или окосена трева (без семена на плевели), разпръснати около растението, бавно се разграждат и обогатяват почвата с хранителни вещества. Освен това мулчът има допълнителни ползи като потискане на плевелите и запазване на почвената влага, което намалява нуждата от поливане. Този метод едновременно храни и защитава растението.
Избягвай използването на пресен, неугнил оборски тор. Той е твърде силен и богат на азот, което може сериозно да навреди на гайлардията, причинявайки изгаряне на корените и стимулирайки прекомерен вегетативен растеж. Ако разполагаш с оборски тор, увери се, че е напълно угнил (поне 6-12 месеца), преди да го използваш, и го прилагай в много малки количества, смесен с почвата, а не директно около растението.
Чаят от компост е още една нежна и полезна органична алтернатива. Можеш да си го приготвиш, като накиснеш малко количество качествен компост във вода за 24-48 часа. Получената течност се разрежда и се използва за поливане на растенията веднъж или два пъти през активния сезон. Този „чай“ осигурява лесно усвоими хранителни вещества и полезни микроорганизми, които подобряват здравето на почвата и растението, без риск от предозиране.
Торене на гайлардия в саксии
Растенията, отглеждани в саксии и контейнери, имат малко по-различни нужди от тези в градината. Почвеният субстрат в контейнера е с ограничен обем и хранителните вещества в него се изчерпват по-бързо, особено при редовно поливане, което отмива част от тях. Поради тази причина, гайлардията в саксия може да се нуждае от по-редовно, макар и леко подхранване, за да поддържа своя обилен цъфтеж през целия сезон.
Най-добрият подход е да се използва слаб, балансиран течен тор. Избери тор, в който трите основни елемента (N-P-K) са в равни съотношения или с по-ниско съдържание на азот. Разреждай тора до половината или дори до една четвърт от препоръчителната на опаковката концентрация. Подхранвай растенията с този разреден разтвор веднъж на 3-4 седмици по време на активния цъфтеж през лятото.
Алтернатива на течното торене е използването на бавно освобождаващи се торови гранули. В началото на сезона, при засаждането или пресаждането, можеш да смесиш малко количество от тези гранули в почвата. Те ще осигуряват постепенно и постоянно подаване на хранителни вещества в продължение на няколко месеца, което премахва нуждата от редовно течно торене. Този метод е удобен и намалява риска от предозиране.
Независимо от избрания метод, важно е да спреш всякакво подхранване в края на лятото или началото на есента. Това сигнализира на растението да започне да се подготвя за периода на покой през зимата. Продължаването на торенето през есента може да стимулира нов, нежен растеж, който ще бъде лесно повреден от първите студове и ще отслаби растението, правейки го по-уязвимо през зимата.
