За да развие буйна, гъста листна маса с наситен, характерен аромат, босилекът се нуждае от постоянен достъп до хранителни вещества през целия си активен вегетационен период. Въпреки че не е сред най-взискателните растения, правилното и балансирано подхранване е от съществено значение за поддържането на неговия интензивен растеж. Ключът се крие в осигуряването на почва, богата на органична материя, и допълнителното внасяне на торове, които подпомагат развитието на листата, без да компрометират концентрацията на ароматни етерични масла. Разбирането на специфичните хранителни нужди на босилека и изборът на подходящи торове ще ти позволи да отгледаш здрави и изключително ароматни растения.
Основните хранителни елементи, от които босилекът се нуждае, са азот (N), фосфор (P) и калий (K), известни като макроелементи. Азотът е най-важният от тях за босилека, тъй като той е основният компонент, отговорен за растежа на листата и стъблата. Адекватните нива на азот осигуряват тъмнозелен цвят на листата и буен растеж. Фосфорът играе ключова роля в развитието на кореновата система, цъфтежа и производството на семена, докато калият е важен за общата жизненост на растението, устойчивостта му на болести и регулирането на водния баланс.
Въпреки че азотът е от първостепенно значение, балансът е изключително важен. Прекомерното торене с азот може да има обратен ефект. То може да стимулира прекалено бърз и слаб растеж, правейки растението по-податливо на болести и вредители. Още по-важно е, че високите нива на азот могат да намалят концентрацията на етерични масла в листата, което води до по-слаб аромат и вкус. Затова е препоръчително да се използват балансирани торове или такива, които са специално формулирани за билки и зеленчуци.
Босилекът също така се нуждае от микроелементи като калций, магнезий, сяра, желязо, манган и цинк, макар и в много по-малки количества. Тези елементи участват в различни ензимни процеси и са жизненоважни за здравето на растението. В повечето случаи, ако почвата е богата на органична материя, като например компост, тя ще съдържа достатъчно количество от тези микроелементи. Използването на органични торове, като течна тор от водорасли, допълнително осигурява широк спектър от микроелементи в лесноусвоима форма.
Най-добрата основа за подхранване на босилека се полага още преди засаждането. Подготовката на почвата чрез внасяне на добре угнил компост или оборски тор е най-важната стъпка. Това не само обогатява почвата с хранителни вещества, които се освобождават бавно, но и подобрява нейната структура, дренаж и способност да задържа влага. Една добре подготвена почва може да осигури достатъчно хранителни вещества за първите няколко седмици от растежа на растението, след което може да се започне с допълнително подхранване.
Видове торове
Изборът на тор за босилек е широк, като се разделя основно на две категории: органични и минерални (синтетични) торове. Органичните торове са силно препоръчителни за билки и ядливи растения, тъй като са получени от естествени източници и подобряват здравето на почвата в дългосрочен план. Компостът е може би най-добрият универсален органичен тор. Той освобождава хранителните вещества бавно, подобрява структурата на почвата и увеличава нейната способност да задържа вода и хранителни вещества, като същевременно насърчава полезната микробиална активност.
Течните органични торове са друг отличен вариант за редовно подхранване по време на вегетацията. Продукти като рибена емулсия, течен тор от водорасли или компостен чай осигуряват бързоусвоими хранителни вещества в балансирана форма. Те често съдържат и богат набор от микроелементи и растежни стимулатори, които подпомагат общото здраве на растението. Тези торове обикновено се разреждат с вода и се прилагат на всеки 2 до 4 седмици, в зависимост от нуждите на растението и плодородието на почвата.
Минералните торове, от друга страна, предлагат хранителни вещества в концентрирана и бързодостъпна форма. Ако решиш да използваш такъв тор, избери балансирана формула като 10-10-10 или такава с лек превес на азота, като 12-8-8. Важно е да се спазват стриктно инструкциите за дозировка на опаковката, тъй като прекомерната употреба на синтетични торове може лесно да „изгори“ корените на растението и да доведе до натрупване на соли в почвата. Препоръчително е те да се прилагат в разредена форма, например на половин или четвърт от препоръчителната доза.
Независимо от избрания вид тор, важно е да се помни, че босилекът, отглеждан в контейнери, има по-голяма нужда от редовно подхранване. Хранителните вещества в ограниченото пространство на саксията се изчерпват по-бързо, а и честото поливане отмива част от тях. Затова растенията в саксии трябва да се торят по-често, обикновено на всеки 2-3 седмици през пролетта и лятото, с разредена течна тор, за да се поддържа постоянен и здравословен растеж.
График и честота на торене
Графикът за торене на босилека зависи от няколко фактора, включително първоначалното плодородие на почвата, метода на отглеждане (в градина или в саксия) и етапа на развитие на растението. Като общо правило, подхранването започва няколко седмици след като разсадът се е установил добре или когато растението покаже признаци на активен растеж. В началото, докато растението е малко, нуждите му от хранителни вещества са по-ниски.
За босилек, засаден в градина с добре подготвена, богата на компост почва, може да е необходимо допълнително торене само веднъж месечно. Ако почвата е по-бедна, може да се наложи подхранване на всеки две до три седмици. Следи внимателно за състоянието на растенията. Ако растежът е бавен или листата са бледозелени, това е ясен знак, че е време за подхранване. Здравите, тъмнозелени листа и енергичният растеж показват, че растението получава достатъчно хранителни вещества.
Босилекът в контейнери, както вече беше споменато, изисква по-интензивен режим на торене. Поради ограничения обем на почвата и отмиването на хранителни вещества при поливане, се препоръчва подхранване с разредена течна тор на всеки две до три седмици през периода на активен растеж (пролетта и лятото). През по-хладните месеци или ако растението се отглежда на закрито през зимата, растежът се забавя и честотата на торене трябва да се намали до веднъж на 4-6 седмици.
Важно е да се прекрати торенето към края на сезона, около месец преди очакваните първи слани. По това време растежът на растението естествено се забавя и торенето може да стимулира нов, нежен растеж, който ще бъде уязвим на ниските температури. Винаги поливай почвата добре преди и след прилагането на течни торове. Това помага за равномерното разпределение на хранителните вещества в зоната на корените и предпазва от евентуално увреждане на кореновата система.
Разпознаване на хранителни дефицити
Въпреки че при правилно подготвена почва и редовно подхранване дефицитите са рядкост, понякога босилекът може да покаже симптоми на недостиг на определени хранителни вещества. Разпознаването на тези признаци може да помогне за бързата корекция на проблема. Най-често срещаният дефицит е на азот. Той се проявява с общо пожълтяване на листата, което обикновено започва от по-старите, долни листа и постепенно се разпространява нагоре. Растежът е видимо забавен, а растението изглежда хилаво.
Недостигът на фосфор е по-рядък, но може да се прояви с по-тъмен, понякога лилав или червеникав оттенък на листата, особено при по-младите растения. Растежът е силно потиснат, а листата може да са по-малки от нормалното. Дефицитът на калий обикновено се забелязва първо по краищата на по-старите, долни листа, които пожълтяват и в последствие некротизират (стават кафяви и сухи).
Недостигът на магнезий, който също е възможен, особено при песъчливи почви, причинява междужилкова хлороза – пожълтяване на тъканта между вените на листата, докато самите вени остават зелени. Този симптом също се появява първо на по-старите листа. Дефицитът на желязо причинява подобни симптоми на междужилкова хлороза, но за разлика от магнезиевия дефицит, той се проявява първо на най-младите, връхни листа.
При забелязване на подобни симптоми, първата стъпка е да се оцени режимът на поливане, тъй като преовлажняването може да попречи на усвояването на хранителни вещества и да имитира симптоми на дефицит. Ако поливането е наред, тогава може да се приложи бързодействащ, балансиран течен тор, за предпочитане органичен като течен тор от водорасли, който съдържа и микроелементи. Това обикновено е достатъчно, за да коригира повечето често срещани хранителни дефицити.
