Въпреки че атлаският кедър е сравнително невзискателен и се адаптира добре към различни почвени условия, осигуряването на адекватно хранене е важен аспект от грижата, който допринася за неговия енергичен растеж, наситен цвят на игличките и обща устойчивост към болести и вредители. В естествената си среда, в Атласките планини, той расте на каменисти и често бедни почви, което е показател за неговата приспособимост. В градински условия обаче, където почвата може да бъде изтощена или с небалансиран състав, целенасоченото торене може да бъде от голяма полза, особено за младите дървета, които активно изграждат своята структура. Важно е да се подходи с мярка, тъй като прекомерното торене може да бъде по-вредно от липсата на такова.
Атлаският кедър, както повечето иглолистни, има по-ниски хранителни нужди в сравнение с широколистните дървета. Основните макроелементи, от които се нуждае, са азот (N), фосфор (P) и калий (K), както и редица микроелементи като желязо, магнезий и манган. Азотът е отговорен за растежа на зелена маса и наситения цвят на игличките. Фосфорът стимулира развитието на здрава коренова система и е важен за енергийните процеси в растението. Калият повишава общата устойчивост на дървото към стресови фактори като суша, студ и болести.
Най-добрият начин да се определи дали едно дърво се нуждае от торене е чрез наблюдение на неговото състояние. Признаци за хранителен недостиг могат да бъдат забавен растеж, по-къси от нормалното годишни прирасти, бледи или жълтеникави иглички (хлороза) и общо отслабен вид. В такива случаи е препоръчително да се направи почвен анализ, който ще даде точна информация за наличието на хранителни елементи и киселинността на почвата (рН). Това позволява да се приложи целенасочено торене, отговарящо на конкретните нужди.
Торенето обикновено се извършва през пролетта, когато започва активният растеж на дървото. Това осигурява на кедъра необходимите хранителни вещества в периода, когато те са му най-необходими. Избягвайте торенето в края на лятото или есента, особено с торове с високо съдържание на азот. Късното подхранване може да стимулира нов растеж, който няма да има време да узрее и вдървесинее преди настъпването на зимата, което го прави уязвим на измръзване.
Определяне на нуждата от торене
Преди да пристъпите към торене, е важно да се уверите, че дървото наистина има нужда от допълнителни хранителни вещества. Както бе споменато, здравите, добре установени атласки кедри в сравнително плодородни почви рядко се нуждаят от торене. Често проблемите, които приличат на хранителен недостиг, като пожълтяване на игличките, могат да се дължат на други фактори като неправилно поливане (прекалено много или твърде малко вода), лош дренаж, уплътнена почва или неподходяща киселинност (рН).
Още статии по тази тема
Визуалната инспекция е първата стъпка. Наблюдавайте дължината на годишния прираст на връхните клонки. При здравите млади дървета той трябва да бъде видим. Ако растежът е много слаб или липсва, това може да е индикация за проблем. Огледайте цвета на игличките. Те трябва да са наситено зелени, синьо-зелени или сребристи в зависимост от сорта. Равномерното пожълтяване, особено на по-старите иглички, може да е естествен процес, но ако пожълтяват младите връхчета, това е по-вероятно да е симптом на недостиг на хранителни вещества, най-често желязо, причинено от високо рН на почвата.
Почвеният тест е най-надеждният метод за диагностика. Той не само ще покаже нивата на основните хранителни елементи, но и ще определи киселинността на почвата. Атлаският кедър предпочита леко киселинни до неутрални почви (рН 6.0-7.5). Ако почвата е твърде алкална (рН над 7.5), дървото не може да усвоява ефективно желязо и други микроелементи, дори и те да присъстват в почвата. В такъв случай, освен торене, ще е необходимо и подкиселяване на почвата.
Не бързайте да торите новозасадени дървета. В първата година те черпят ресурси от своята коренова бала и се адаптират към новата среда. Торенето в този етап може да „изгори“ младите и чувствителни корени. Най-добре е да се изчака до втората пролет след засаждането, освен ако почвата не е изключително бедна и дървото не показва ясни признаци на недостиг.
Избор на подходящ тор
Изборът на тор зависи от конкретните нужди на дървото, установени чрез наблюдение или почвен анализ. Като общо правило, за иглолистните дървета се препоръчват бавноразградими, балансирани торове. Те освобождават хранителните вещества постепенно в продължение на няколко месеца, осигурявайки равномерно подхранване и намалявайки риска от преторяване. Търсете торове, специално формулирани за иглолистни или вечнозелени растения.
Още статии по тази тема
Съотношението на N-P-K (азот-фосфор-калий) е важен показател. Балансиран тор като 10-10-10 или 14-14-14 е добър избор за общо подхранване. Ако дървото има нужда предимно от стимулиране на растежа и подобряване на цвета, може да се използва тор с по-високо съдържание на азот, например 10-8-6. Ако целта е да се подсили кореновата система и устойчивостта на болести, по-подходящ е тор с по-високо съдържание на фосфор и калий.
Органичните торове са отличен избор за атлаския кедър. Добре угнилият компост, оборският тор или специализирани органични торове за иглолистни не само доставят хранителни вещества, но и подобряват структурата на почвата, нейната способност да задържа вода и активността на полезните микроорганизми. Те действат по-бавно от минералните торове, но ефектът им е по-дълготраен и рискът от увреждане на растението е минимален.
При проблеми с хлороза (пожълтяване на игличките) поради високо рН, е необходимо да се приложат торове, съдържащи желязо в хелатна форма. Хелатното желязо е достъпно за растенията дори и в алкална среда. Прилагането на сяра или алуминиев сулфат също помага за постепенно понижаване на рН на почвата, което в дългосрочен план решава проблема с усвояването на микроелементите.
Техники на торене
Правилната техника на торене е също толкова важна, колкото и изборът на тор. Торът трябва да се прилага в зоната на активните корени, които се намират предимно в периферията на короната, а не директно до стъблото. Разпръскването на тора в основата на дървото е неефективно и може дори да увреди кората.
Най-разпространеният метод е повърхностното внасяне. Гранулираният тор се разпръсква равномерно по повърхността на почвата, като се започва на около 30-50 см от стъблото и се продължава до малко извън края на клоните (т.нар. проекция на короната). След разпръскването, торът трябва леко да се вкопае в горния слой на почвата и след това мястото да се полее обилно. Поливката помага на хранителните вещества да достигнат до корените и предотвратява евентуално изгаряне.
Друг ефективен метод, особено при по-уплътнени почви, е внасянето в дупки. С помощта на свредел или метален прът се правят дупки с дълбочина 20-30 см, разположени равномерно в зоната под проекцията на короната. Общото количество тор се разпределя по равно в направените дупки, след което те се запълват с пръст или компост. Този метод доставя хранителните вещества по-дълбоко и по-близо до кореновата система.
Прилагането на органични материали като компост е най-лесно. Просто разстелете слой с дебелина 2-3 см върху почвата около дървото, отново избягвайки директен контакт със стъблото. Този слой ще действа едновременно като мулч и като бавноразградим тор, който постепенно ще обогатява почвата. Тази процедура може да се повтаря на всеки 1-2 години през пролетта.
Преторяване и избягване на грешки
Преторяването е една от най-сериозните грешки, които могат да се допуснат при грижата за атлаския кедър. Прекомерното количество тор, особено синтетичните минерални торове, може да доведе до „изгаряне“ на корените, което се проявява с внезапно покафеняване и изсъхване на игличките. Това състояние е трудно обратимо и може да доведе до загиване на дървото. Винаги следвайте стриктно инструкциите за дозировка, посочени на опаковката на тора.
Както вече бе споменато, избягвайте торенето в края на вегетационния период. Стимулирането на нов растеж през есента е нежелателно, тъй като младите клонки са много чувствителни на измръзване. Последният срок за торене с азотни торове е средата на лятото. Ако все пак искате да подсилите дървото за зимата, в началото на есента може да приложите тор без азот, но с високо съдържание на калий.
Не бързайте да торите дърво, което изглежда болно или стресирано, без да сте установили точната причина за проблема. Ако проблемът е свързан с кореново гниене поради преовлажняване, добавянето на тор само ще влоши ситуацията. Първо решете основния проблем (например подобряване на дренажа) и едва след като дървото покаже признаци на възстановяване, можете да обмислите леко подхранване, за да подпомогнете процеса.
Винаги помнете, че по-малкото често е повече, когато става въпрос за торене на атласки кедър. Едно здраво дърво, растящо в прилична почва, може да се развива отлично години наред без никакво допълнително подхранване. Торенето трябва да бъде разглеждано като коригираща мярка при установен недостиг или като средство за подпомагане на младите дървета, а не като рутинна годишна процедура.
