Резитбата е една от най-важните и отговорни агротехнически практики в овощарството, която при дюлята има за цел да регулира растежа и плододаването, да поддържа здравето на дървото и да улеснява всички останали грижи в градината. Чрез правилното рязане се оформя оптимална структура на короната, която осигурява достъп на слънчева светлина и въздух до всички нейни части. Това от своя страна е предпоставка за формирането на качествени, добре оцветени и ароматни плодове, като същевременно се намалява рискът от развитие на гъбични заболявания. Резитбата е и основен инструмент за поддържане на физиологичен баланс между вегетативния растеж и генеративното развитие (плододаване) на дървото, като по този начин се осигурява редовна и стабилна реколта през годините. В зависимост от възрастта на дървото и целите, които се преследват, резитбата бива няколко вида: формираща, за плододаване, подмладяваща и санитарна.
Формиращата резитба се извършва през първите няколко години след засаждането и има за цел да изгради здрав скелет и желана форма на короната. Най-често при дюлята се прилага формиране на подобрена етажна или свободнорастяща корона. Добре формираната корона е основа за дълъг продуктивен живот на дървото. След като дървото влезе в плододаване, се преминава към резитба за поддържане на плододаването. Нейната основна задача е да просветли короната, да премахне излишните, преплитащи се и засенчващи клони и да поддържа оптимално съотношение между стара и млада дървесина, тъй като дюлята плододава предимно на къси клонки по две- и тригодишна дървесина.
Подмладяващата резитба се налага при по-стари, занемарени дървета, при които растежът е отслабнал, а добивите са намалели. Чрез по-силно съкращаване на скелетните и полускелетните клони се цели да се провокира растеж на нови, силни леторасти, които да възстановят продуктивността на дървото. Санитарната резитба, от друга страна, се извършва по всяко време на годината и се състои в премахването на всички болни, счупени, сухи или нападнати от неприятели клони. Това е важна хигиенна мярка, която ограничава разпространението на болести и вредители в градината.
Време и инструменти за резитба
Най-подходящото време за извършване на основната резитба на дюлята е през периода на зимен покой на дърветата. Това обикновено е от късна есен (след листопада) до ранна пролет (преди набъбването на пъпките). Рязането през този период има няколко предимства. Първо, дървото е без листа, което позволява много по-добра видимост и преценка на структурата на короната и състоянието на всеки клон. Второ, тъй като дървото е в покой, стресът от резитбата е минимален, а рискът от инфекции през отрезите е по-малък поради ниските температури. В райони с много студени зими е по-добре резитбата да се извърши в края на зимата или рано напролет, за да се избегне рискът от допълнителни повреди на отрезите от силни студове.
Лятната резитба, известна още като зелена резитба, също може да се прилага при дюлята, но тя е по-лека и има допълващ характер. Тя се състои предимно в премахване на буйнорастящи вертикални леторасти (лакомци), които засенчват вътрешността на короната и плодовете, и конкурират плодните клонки за хранителни вещества. Зелената резитба подобрява осветяването, оцветяването на плодовете и проветряването на короната. Тя трябва да се извършва внимателно и умерено, тъй като прекомерното отстраняване на листна маса през лятото може да отслаби дървото.
Качеството на работата и здравето на дървото зависят в голяма степен от използваните инструменти. Задължително е те да бъдат остри, чисти и дезинфекцирани. За по-тънки клонки (до 2-2.5 см в диаметър) се използва овощарска ножица. За по-дебели клони се използва трион. Важно е ножицата и трионът да правят гладки, чисти отрези, без да мачкат или разкъсват тъканите, тъй като това улеснява бързото зарастване на раните. Дезинфекцията на инструментите (например със спирт) е особено важна при преминаване от едно дърво на друго, особено ако има съмнение за наличие на бактериални или вирусни болести, за да не се разпространи заразата.
Техника на рязане и формиране на короната
При резитбата е от съществено значение да се спазва правилната техника на рязане. Когато се премахва цял клон, отрезът трябва да се направи плътно до основата му, до така наречения „клонов пръстен“, без да се оставя чеп. Клоновият пръстен е леко удебелената част в основата на клона, където са концентрирани клетки, отговорни за бързото зарастване на раната. Оставянето на чепове е грешка, тъй като те не могат да зараснат, изсъхват и се превръщат във входна врата за инфекции. Когато се съкращава клонка, срезът се прави на около 0.5-1 см над добре развита пъпка, която е насочена в желаната посока на растеж. Срезът трябва да бъде леко наклонен, като по-ниската му част е от страната, противоположна на пъпката.
През първите 3-4 години след засаждането се извършва формираща резитба. Целта е да се създаде здрава и добре балансирана корона. При формиране на подобрена етажна корона, през първата година след засаждането фиданката се съкращава на около 80 см. През лятото от развилите се леторасти се избират 3-4, които са равномерно разположени около стъблото, за да образуват първия етаж. На следващата пролет тези избрани скелетни клони се съкращават с около 1/3, а централният водач се реже така, че да е с 15-20 см по-висок от тях. През следващите години по подобен начин се формира и вторият етаж, на разстояние 60-70 см от първия.
След като короната е основно формирана, се преминава към резитба за плододаване. Основният принцип тук е прореждане. Премахват се всички клони, които растат навътре към центъра на короната, тези които се кръстосват и трият един в друг, както и успоредно растящите и прекалено сближени клони. Целта е да се отвори короната, за да може слънцето да прониква свободно и да огрява плодовете и плодните клонки. Премахват се и всички лакомци. Тази резитба поддържа дървото в добро здравословно състояние и осигурява постоянно подновяване на плододаващата дървесина, което гарантира висококачествена реколта година след година.
