Правилната резитба е една от най-важните агротехнически практики в грижата за сладкия кестен, която пряко влияе върху неговия растеж, форма на короната, здраве и плододаване. Чрез целенасоченото премахване на определени клони можеш да насочиш енергията на дървото към формиране на силна структура, да подобриш качеството на плодовете и да улесниш прибирането на реколтата. Резитбата не е просто механично рязане, а изкуство, основано на познаването на биологичните особености на дървото. Важно е да се знае кога, как и защо се реже, за да се постигнат желаните резултати и да не се навреди на дървото.
Основната цел на резитбата на сладкия кестен варира в зависимост от възрастта на дървото. При младите дървета, през първите няколко години след засаждането, се извършва така наречената формираща резитба. Нейната цел е да се изгради здрава и добре балансирана структура на короната, обикновено с един централен водач и няколко добре разположени скелетни клони. Това осигурява стабилност на дървото в бъдеще и предотвратява счупването на клони под тежестта на реколтата или от силен вятър. Премахват се конкурентните на водача клони, както и тези, които растат под твърде остър ъгъл спрямо ствола.
При плододаващите дървета резитбата е насочена към поддържане на постигнатата форма и насърчаване на плододаването. Тя се нарича резитба за плододаване или поддържаща резитба. Целта е да се поддържа отворена и проветрива корона, като се премахват мъртви, болни, счупени или кръстосващи се клони. Прореждането на короната позволява на слънчевата светлина и въздуха да достигнат до всички части на дървото, което намалява риска от гъбични заболявания и спомага за по-доброто узряване и оцветяване на плодовете. Сладкият кестен плододава предимно върху едногодишни леторасти, поради което резитбата трябва да стимулира умерен нов растеж.
При стари или занемарени дървета може да се наложи извършването на подмладяваща резитба. Тази по-силна резитба има за цел да възстанови жизнеността и продуктивността на дървото. Тя включва съкращаване на основните скелетни клони и премахване на стара, изтощена и непродуктивна дървесина, за да се стимулира растежът на нови, силни леторасти. Подмладяващата резитба трябва да се извършва внимателно и поетапно, в продължение на 2-3 години, за да не се стресира прекалено много дървото.
Време за резитба
Най-подходящото време за извършване на основната резитба на сладкия кестен е през периода на покой, след листопада и преди началото на сокодвижението през пролетта. Това обикновено е в края на есента или през зимата, в дни, когато температурата на въздуха е над нулата. Резитбата през периода на покой има няколко предимства. Първо, без листа структурата на короната е ясно видима, което улеснява вземането на решения кои клони да се премахнат. Второ, дървото е в покой и стресът от резитбата е минимален. Трето, рискът от заразяване на раните с някои болести е по-малък през студените месеци.
Трябва да се избягва резитба при много ниски температури (под -5°C), тъй като дървесината става крехка и срезовете не са гладки, а раните зарастват по-трудно. Също така, не е препоръчително да се реже късно напролет, когато сокодвижението вече е започнало, тъй като това може да доведе до силно „плачене“ на дървото (изтичане на сок от раните) и да го отслаби. Ранната пролетна резитба, точно преди напъпването, също е възможна и дори може да стимулира по-силен растеж.
През вегетационния период, през лятото, също може да се извършва лека, така наречена зелена резитба. Тя се състои в премахването на лакомци (силни, вертикално растящи леторасти), конкурентни филизи и други ненужни млади клонки. Лятната резитба помага за подобряване на осветлението в короната и насочва хранителните вещества към развиващите се плодове, вместо към излишния вегетативен растеж. Важно е лятната резитба да бъде лека и да се премахват само млади, зелени клонки, за да не се стресира дървото.
Техника на резитба
Правилната техника на рязане е от съществено значение за бързото и правилно зарастване на раните. Винаги трябва да се използват остри и чисти инструменти – овощарска ножица за тънки клонки, трион за по-дебели клони и ножица с дълги дръжки за по-високите части. Дезинфекцирането на инструментите с алкохол или друг дезинфектант, особено при преминаване от едно дърво на друго, е задължително, за да се предотврати разпространението на болести. Срезовете трябва да бъдат гладки и чисти, без разкъсване на кората.
При премахване на цял клон, срезът трябва да се направи точно до така наречения „клонов пръстен“ – леко удебелената част в основата на клона, където той се свързва със ствола или с по-голям клон. Не трябва да се оставя чеп (дълга част от клона), тъй като той изсъхва и се превръща във входна врата за болести и вредители. Също така, не трябва да се реже твърде близо до ствола, за да не се повреди клоновият пръстен, тъй като в него се намират тъкани, които са отговорни за бързото зарастване на раната. Срезът трябва да е леко наклонен, за да не се задържа вода върху него.
При съкращаване на клон, срезът се прави на около 5-6 мм над добре развита пъпка, която е насочена в желаната посока на растеж. Обикновено се избира външна пъпка, за да се насърчи растежът навън и отварянето на короната. Срезът трябва да е леко наклонен, като по-високата му част е над пъпката. При премахване на по-големи и тежки клони се използва техниката на тройния срез, за да се избегне разцепване и откъртване на кората. Първо се прави срез от долната страна на клона, на около 20-30 см от ствола, след това се реже отгоре, малко по-навън от първия срез, докато клонът падне. Накрая се премахва останалият чеп с прецизен срез до клоновия пръстен.
