Китайското императорско дърво е известно със своята забележителна адаптивност, но успешното му презимуване, особено в райони с по-сурови зими, изисква специфично внимание и подготовка. Въпреки че зрелите дървета развиват добра студоустойчивост, младите фиданки през първите си две-три години са изключително уязвими на ниските температури, ледените ветрове и резките температурни амплитуди. Правилната подготовка за зимата е решаваща стъпка, която гарантира не само оцеляването на младото дърво, но и неговия силен и здравословен старт през следващия вегетационен сезон. Пренебрегването на тези грижи може да доведе до сериозни повреди от измръзване, забавяне на растежа или дори до пълна загуба на растението. Ето защо всеки градинар, който отглежда пауловния, трябва да познава основните принципи за нейното зазимяване.
Подготовката на пауловнията за зимата започва още в края на лятото. Една от най-важните стъпки е да се прекрати всякакво торене с азотсъдържащи торове най-късно до средата на август. Азотът стимулира растежа на нова, нежна листна маса и леторасти, които нямат достатъчно време да се вдървесинят и узреят преди настъпването на студовете. Този късен растеж е изключително чувствителен на измръзване. Вместо това, в края на лятото може да се направи едно последно подхранване с тор, богат на калий и фосфор. Тези елементи подпомагат узряването на тъканите и повишават общата студоустойчивост на растението, като го подготвят за предстоящия период на покой.
Друга важна стъпка е правилният поливен режим през есента. Необходимо е дървото да влезе в зимата добре хидратирано, но не и преовлажнено. В късна есен, преди почвата да замръзне, е препоръчително да се направи едно обилно, дълбоко поливане. Това ще осигури на кореновата система достатъчно влага, за да преживее зимните месеци, когато усвояването на вода от замръзналата почва е трудно или невъзможно. Тази практика е особено важна в райони със сухи и безснежни зими. След това поливане, честотата на напояване се прекратява до настъпването на пролетта.
Почистването на района около дървото също е част от есенната подготовка. Всички опадали листа трябва да бъдат събрани и премахнати, особено ако през сезона е имало проблеми с гъбични заболявания. Това намалява риска от презимуване на спори и патогени, които биха могли да предизвикат нова инфекция през следващата пролет. Освен това, премахването на листата и плевелите около основата на стъблото лишава гризачите от потенциално укритие, където да направят своите гнезда и да повредят кората през зимата.
Защита на стъблото и кореновата система
Най-уязвимата част на младата пауловния през зимата са кореновата шийка и долната част на стъблото. Защитата им е от първостепенно значение. Най-ефективният метод за това е мулчирането. След като паднат листата и преди първите сериозни студове, основата на дървото се покрива с дебел слой (10-15 см) органичен мулч. За целта могат да се използват сухи листа, слама, компост, дървесни стърготини или борови кори. Този изолационен слой предпазва корените от замръзване и помага за поддържане на по-стабилна температура на почвата. Мулчът трябва да бъде разположен около стъблото, но без да го докосва директно, за да се избегне задържането на влага и евентуално загниване на кората.
Защитата на самото стъбло също е силно препоръчителна за фиданките до тригодишна възраст. То може да бъде увито с няколко слоя зебло, бял агротекстил или специални зимни покривала за дървета. Увиването предпазва нежната кора не само от ниските температури, но и от така наречения слънчев пригор. Той се получава през слънчевите зимни дни, когато слънцето нагрява тъмната кора на стъблото, а след залез температурата рязко спада. Тези резки температурни разлики могат да причинят напукване на кората, което създава входна врата за болести. Белият цвят на агротекстила или варосването на стъблото с варов разтвор отразяват слънчевите лъчи и намаляват този риск.
В райони с обилен и тежък снеговалеж е добре да се следи за натрупването на сняг по клоните на младите дръвчета. Въпреки че снегът е добър изолатор за почвата, теглото му може да счупи по-тънките клонки. При възможност, натрупаният мокър сняг трябва внимателно да се изтърсва от короната. Ако се очакват силни ветрове в комбинация със заледяване, короната на по-малките дръвчета може да бъде леко пристегната с въже, за да се намали рискът от счупване на клони.
Избор на подходящо място и сорт
Дългосрочната стратегия за успешно презимуване на пауловнията започва още преди засаждането – с избора на подходящо място и сорт. Засаждането на дървото на място, защитено от силните и студени зимни ветрове, може значително да подобри шансовете му за оцеляване. Заветрените места, като например южната страна на сграда или до група от по-високи вечнозелени дървета, създават по-благоприятен микроклимат и намаляват стреса от вятъра и студа. Трябва да се избягват ниски места и котловини, където студеният въздух се задържа и рискът от късни пролетни и ранни есенни слани е по-голям.
Изборът на сорт, който е подходящ за климатичните условия на конкретния регион, е от решаващо значение. Съществуват различни видове и хибриди пауловния, които имат различна степен на студоустойчивост. Paulownia tomentosa е един от най-студоустойчивите видове и се представя добре в условията на България. При закупуване на посадъчен материал е важно да се поинтересуваш за произхода и студоустойчивостта на конкретния сорт. Изборът на аклиматизиран посадъчен материал, произведен в сходни климатични условия, винаги е за предпочитане пред внесения от по-топли региони.
Дори и при най-добра подготовка е възможно върховете на клонките на младите дървета да измръзнат през зимата. Това не бива да те притеснява, тъй като пауловнията притежава изключителна способност за регенерация. През пролетта, след като премине опасността от слани и пъпките започнат да се развиват, всички измръзнали и сухи части трябва да бъдат изрязани до здрава, жива тъкан. Дървото бързо ще формира нови леторасти от по-ниско разположените пъпки и ще възстанови короната си, често дори с по-буен растеж.
