Презимуване на бялата съсънка

Бялата съсънка е растение, което е перфектно адаптирано към условията на умерения климат, включително и към студените зими. Като местен вид за голяма част от Европа, тя е развила механизми, които й позволяват да оцелява безпроблемно при ниски температури и снежна покривка. Всъщност, периодът на зимен покой и студ е абсолютно задължителен за нейния жизнен цикъл, тъй като той стимулира залагането на цветни пъпки за следващата пролет. Следователно, грижата за презимуването на бялата съсънка в градината е по-скоро въпрос на подпомагане на естествените процеси, отколкото на сложни и трудоемки дейности. Основната цел е да се осигури защита на коренищата от екстремни условия и да се подготви почвата за новия сезон.

Най-важният аспект от презимуването на бялата съсънка е осигуряването на естествена или изкуствена мулчираща покривка. В естествената си среда, в гората, растението е покрито със дебел слой паднали листа. Тази шума действа като изолатор, който предпазва почвата от резки температурни колебания и дълбоко замръзване. Тя задържа снега, който също е отличен изолатор, и поддържа една по-стабилна температура около коренищата. Освен това, бавното разграждане на листата обогатява почвата и осигурява хранителни вещества за пролетния растеж.

Ако в градината съсънките са засадени под широколистни дървета, най-добре е просто да оставиш падналите листа на мястото им. Не е необходимо да се почистват. Тази естествена покривка е най-добрата защита, която можеш да им осигуриш. Ако обаче са засадени на по-открито място или под иглолистни дървета, е добре да се добави слой мулч ръчно. За целта може да се използва листовка, компост, нарязана слама или борови клонки. Слоят трябва да е с дебелина около 5-7 сантиметра и да се положи след първите есенни слани, но преди почвата да е замръзнала дълбоко.

Друг важен фактор за успешното презимуване е добрият дренаж. Бялата съсънка е много по-чувствителна към зимното преовлажняване, отколкото към студа. Ако почвата е тежка и задържа вода, през зимата при замръзване и размразяване коренищата могат да бъдат повредени или да загният. Затова е от решаващо значение още при засаждането да се осигури добра водопропускливост на почвата. Ако забележиш, че през есента и зимата водата се задържа на мястото, където са съсънките, е добре да се помисли за преместването им напролет на по-подходящо, леко наклонено или повдигнато място.

Естествена студоустойчивост

Бялата съсънка е класифицирана като напълно студоустойчиво растение, което може да издържи на температури, достигащи до -25°C или дори по-ниски, особено когато е защитено от снежна покривка. Нейните коренища са разположени сравнително плитко под повърхността на почвата, но са добре адаптирани да преживяват замръзване. Студеният период, известен като яровизация или вернализация, е физиологична необходимост за растението. Без преминаването през няколко месеца на ниски температури, то няма да може да формира цветове и да цъфти обилно през пролетта.

Тази нужда от студен период прави бялата съсънка неподходяща за отглеждане в региони с мека зима, където температурите рядко падат под нулата за продължително време. В такива условия растението може да оцелее, но най-вероятно ще развива само листна маса без да цъфти. Ето защо е важно да се съобразяваме с климатичните особености на региона, в който живеем, когато избираме растения за градината. За по-голямата част от България, климатът е напълно подходящ за успешното отглеждане на съсънката.

Снежната покривка играе изключително важна роля за защитата на растението през зимата. Снегът е отличен изолатор, който предпазва почвата и коренищата от екстремни студове и ледени ветрове. Дори и при много ниски температури на въздуха, под дебел слой сняг температурата на почвената повърхност може да бъде близка до 0°C. В зими без сняг, рискът от измръзване на коренищата е по-голям, особено ако не са защитени с дебел слой мулч.

Подготовка на лехата за зимата

Подготовката за зимата започва още през есента. След като надземната част на растението е изчезнала напълно, е добре мястото да се почисти от евентуални плевели, които могат да се конкурират с съсънките през пролетта. Това трябва да се прави внимателно на ръка, за да не се повредят намиращите се под повърхността коренища. Не е необходимо почвата да се прекопава или разрохква, тъй като това може да изложи коренищата на студа и да наруши структурата на почвата.

Основната дейност по подготовката е мулчирането. Както вече споменахме, най-добрият мулч е естествената шума от широколистни дървета. Ако такава липсва, може да се използва компост, листовка, нарязана слама или дори борови клонки. Мулчът се разстила равномерно върху цялата площ, където са засадени съсънките. Този слой не само ще предпазва от студа, но и ще предотврати ерозията на почвата от зимните дъждове и ветрове, ще запази влагата и ще обогати почвата при разграждането си.

Не е необходимо да се премахва мулчът през пролетта. Бялата съсънка е достатъчно силна, за да пробие през лекия слой от листа или компост. Всъщност, оставянето на мулча на място помага за потискане на ранните пролетни плевели и за поддържане на влажността на почвата, което е от голяма полза за растението в началото на неговия растеж. Единствено ако мулчиращият слой е прекалено дебел и плътен (например от цели, нераздробени листа, които са се сплъстили), може да се наложи лекото му разрохкване, за да се подпомогне поникването.

Грижа за растения в контейнери

Отглеждането на бяла съсънка в саксии или контейнери е възможно, но изисква повече внимание по отношение на презимуването. Корените на растенията в контейнери са много по-изложени на студа, отколкото тези в земята. Температурата на почвата в саксията може да падне много по-ниско и да се променя много по-рязко, тъй като не е защитена от голямата маса на заобикалящата я земя. Това може да доведе до измръзване и загиване на коренищата.

За да се предпазят съсънките в контейнери, съществуват няколко стратегии. Един от най-лесните методи е вкопаването на саксията в земята в градината за зимата. Ръбът на саксията трябва да бъде наравно със земната повърхност. След това мястото се мулчира както обикновено. По този начин земята изолира саксията и предпазва корените от екстремни температури. През пролетта, след като опасността от силни студове премине, саксията може да бъде изкопана отново.

Друг вариант е групирането на няколко саксии плътно една до друга на защитено от вятър място, например до стена на сграда. Празнините между саксиите могат да се запълнят със слама, листа или друг изолационен материал. Целият клъстер от саксии може да бъде увит с юта или друга дишаща материя за допълнителна изолация. Важно е да не се използва найлон, тъй като той задържа влагата и може да предизвика загниване. Поливането през зимата трябва да е много оскъдно, само колкото почвата да не изсъхне напълно, и да се извършва само в дни, когато температурите са над нулата.