Подрязването на белия бор е тема, която често предизвиква колебание сред градинарите, тъй като по своята същност боровете не изискват и дори не понасят добре редовна и силна резитба, както широколистните дървета или някои други иглолистни. За разлика от много храсти, които могат да бъдат подмладени чрез драстично орязване, боровете не могат да пуснат нови леторасли от стара дървесина. Въпреки това, има специфични ситуации, в които целенасоченото и правилно извършено подрязване е не само полезно, но и необходимо за поддържане на здравето, безопасността и естетическия вид на дървото. Разбирането на това кога, какво и как да се реже е ключът към успешното подрязване на белия бор.
Основната цел на всяка резитба по белия бор трябва да бъде минимална намеса. Най-честата и важна причина за подрязване е така наречената санитарна резитба. Тя включва премахването на всички мъртви, болни или счупени клони. Тези клони не само загрозяват дървото, но и представляват потенциална опасност, тъй като могат да паднат, и служат като входна врата за болести и вредители. Санитарната резитба може да се извършва по всяко време на годината, веднага щом забележиш проблем.
Друга причина за подрязване може да бъде подобряването на структурата на дървото, особено при младите екземпляри. Понякога боровете развиват два или повече конкурентни връхни водача, което може да доведе до слаба структура и разцепване на стъблото в бъдеще. В такъв случай е препоръчително да се избере най-силният и прав водач, а останалите да се премахнат или съкратят. Също така се премахват клони, които се кръстосват и трият един в друг, тъй като триенето създава рани по кората.
Подрязването може да се наложи и от съображения за безопасност или практичност, например за премахване на долни клони, които пречат на преминаването, на косачката или закриват гледка. Тази процедура, известна като „повдигане на короната“, трябва да се прави постепенно, като се премахват само няколко клона годишно, за да не се стресира дървото. Важно е да се запази балансирана корона и да не се премахват повече от една трета от живите клони наведнъж.
Най-доброто време за резитба
Изборът на подходящо време за резитба е от решаващо значение за здравето на бора. Най-подходящият период за подрязване на живи клони е в края на зимата или най-ранна пролет, докато дървото все още е в състояние на покой. По това време сокодвижението е минимално, което намалява изтичането на смола от раните. Освен това, през студения сезон активността на повечето болести и вредители, които биха могли да инфектират пресните разрези, е ниска. Раните, направени в края на зимата, имат на разположение целия вегетационен сезон, за да започнат да заздравяват.
Трябва да се избягва резитбата в края на пролетта и началото на лятото, когато дървото е в период на най-активен растеж. По това време дървото влага цялата си енергия в развитието на нови леторасли и резитбата би предизвикала силен стрес и обилно изтичане на смола. Също така, лятната резитба създава отворени рани в период, когато много вредители и гъбични спори са най-активни. Есенната резитба също не е препоръчителна, тъй като раните може да нямат достатъчно време да започнат да заздравяват преди настъпването на зимата, което ги прави уязвими на измръзване.
Както вече беше споменато, премахването на мъртви, болни или счупени клони е изключение от тези правила. То може и трябва да се прави по всяко време на годината, веднага щом проблемът бъде забелязан. Бързото отстраняване на болен клон може да предотврати разпространението на заразата по цялото дърво. При рязане на болна дървесина е изключително важно да дезинфекцираш инструментите си (например със спирт или белина) след всеки разрез, за да не пренесеш патогени върху здрави тъкани.
Техники за подрязване и оформяне
Правилната техника на рязане е от съществено значение за бързото заздравяване на раната. При премахване на цял клон, разрезът трябва да се направи точно извън „яката на клона“ – леко удебелената част в основата на клона, където той се свързва със стъблото. Тази яка съдържа специализирани клетки, които помагат на дървото да затвори раната. Никога не режете наравно със стъблото (вкопана резитба) и никога не оставяйте дълъг чеп, тъй като и двете практики затрудняват заздравяването и могат да доведат до гниене. При премахване на по-тежки клони, използвай техниката на тройния разрез, за да избегнеш разкъсване на кората на стъблото.
За контролиране на размера и гъстотата на бора може да се използва техника, наречена „прищипване на свещи“. „Свещите“ са новите, все още неразтворени леторасли, които се появяват през пролетта. Преди игличките по тях да са се разтворили напълно, тези меки леторасли могат лесно да бъдат скъсени с пръсти или ножица. Можеш да премахнеш от една трета до две трети от дължината на свещта. Това ще намали годишния прираст на клона и ще стимулира развитието на повече пъпки в основата на свещта, което ще направи короната по-гъста и компактна. Този метод е основен при оформянето на бонсай и други декоративни форми.
Важно е да се запомни, че боровете не могат да пуснат нови пъпки от стара дървесина. Това означава, че ако отрежеш клон зад най-вътрешните зелени иглички, тази част от клона никога повече няма да се разлисти и ще остане гола. Ето защо никога не трябва да се подрязва бор със същите техники, както широколистните храсти (например с храсторез). Всяко съкращаване на клон трябва да се прави до странично разклонение или пъпка, които да поемат растежа. В противен случай рискуваш да създадеш големи голи участъци в короната, които са невъзстановими.
📷 Arnstein Rønning, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons
