За да развие своята пищна зелена маса и да ни радва с водопад от цветове през цялото лято, бразилският жасмин се нуждае от редовно и балансирано подхранване. Това е особено важно за растенията, отглеждани в саксии, тъй като обемът на почвата е ограничен и хранителните вещества в нея бързо се изчерпват. Торенето трябва да бъде съобразено с фазите на развитие на растението, като се осигуряват правилните елементи в правилния момент. Основната цел на подхранването е да се стимулира не само растежът на стъблата и листата, но най-вече образуването на голям брой качествени цветни пъпки. Едно добре нахранено растение е и по-устойчиво на болести и вредители, което го прави по-лесно за отглеждане.
Най-важните хранителни елементи за мандевилата, както и за повечето растения, са трите макроелемента: азот (N), фосфор (P) и калий (K). Всеки от тях играе специфична роля в развитието. Азотът е отговорен за растежа на зелената маса – стъбла и листа. Фосфорът е ключов за развитието на кореновата система и най-вече за формирането на цветове и плодове. Калият подпомага общото здраве на растението, регулира водния баланс, повишава устойчивостта на стрес и болести и допринася за яркостта на цветовете. Балансът между тези три елемента е от съществено значение.
Освен макроелементите, бразилският жасмин се нуждае и от микроелементи като желязо, магнезий, манган, цинк и бор, макар и в много по-малки количества. Недостигът на някой от тези елементи може да доведе до специфични проблеми, като например хлороза (пожълтяване на листата между жилките), която често се причинява от липса на желязо или магнезий. Поради тази причина е най-добре да се използват комплексни торове, които съдържат както макро-, така и микроелементи, за да се осигури пълноценно и балансирано хранене.
Редовното подхранване започва през пролетта, когато растението се събуди от зимния покой и започне да образува нови листа и леторасти. Продължава през цялото лято, докато растението расте активно и цъфти. С настъпването на есента и забавянето на растежа, торенето постепенно се намалява и накрая се спира напълно през зимата. Внасянето на хранителни вещества по време на периода на покой е не само ненужно, но може и да бъде вредно, тъй като може да наруши естествения жизнен цикъл на растението.
Избор на подходящ тор
Изборът на тор е от голямо значение за постигане на желаните резултати. На пазара се предлага голямо разнообразие от продукти, но за бразилския жасмин най-подходящи са течните, водоразтворими торове за цъфтящи растения. Те са лесни за дозиране и употреба, а хранителните вещества в тях са в лесно усвоима за растението форма. Това позволява бързото им поемане от корените и осигурява бърз ефект.
Още статии по тази тема
През различните етапи на развитие, нуждите на растението от хранителни елементи се променят. В началото на пролетта, за да се стимулира растежа на нова листна маса и стъбла след зимния покой, може да се използва балансиран тор с равно съотношение на NPK (например 20-20-20) или такъв с лек превес на азот. Това ще даде на растението добър начален тласък и ще му помогне да изгради здрава и гъста структура. Това първоначално подхранване се прави веднъж или два пъти.
След като растението се развие добре и наближи периодът на цъфтеж, е време да се премине към тор с по-високо съдържание на фосфор (P). Формули като 10-30-20 или 15-30-15 са идеални за тази цел. Високото съдържание на фосфор директно стимулира залагането на цветни пъпки и осигурява обилен и продължителен цъфтеж. Този тип тор се използва през цялото лято, докато растението активно цъфти.
Освен синтетичните торове, могат да се използват и органични алтернативи. Те имат предимството, че подобряват структурата на почвата и освобождават хранителните вещества по-бавно и постепенно. Такива са компостът, добре угнилият оборски тор или различни течни органични торове на базата на водорасли или хумус. Те могат да се използват самостоятелно или в комбинация със синтетични торове, за да се осигури комплексно и пълноценно хранене на растението.
График и начин на торене
Честотата на торене е също толкова важна, колкото и изборът на тор. През активния вегетационен период, от април до септември, бразилският жасмин трябва да се подхранва редовно. При използване на течни водоразтворими торове, обичайната препоръка е торене веднъж на всеки две седмици. Някои градинари предпочитат да използват по-слаба концентрация на тора (например наполовина от препоръчителната доза), но да торят по-често – веднъж седмично. И двата подхода са ефективни, като вторият осигурява по-постоянно и равномерно подаване на хранителни вещества.
Още статии по тази тема
Важно е стриктно да се спазват инструкциите за дозировка, посочени на опаковката на тора. Преторяването е много по-опасно от недостатъчното торене. Излишъкът от хранителни вещества, особено от синтетични торове, може да доведе до натрупване на соли в почвата, което „изгаря“ фините коренчета и затруднява усвояването на вода. Симптомите на преторяване включват пожълтяване и покафеняване по краищата на листата, увяхване и спиране на растежа.
Винаги се тори върху предварително навлажнена почва. Никога не прилагай тор, когато почвата е напълно суха, тъй като концентрираният разтвор може да увреди сериозно корените. Най-добрата практика е първо да полееш растението с чиста вода, да изчакаш 20-30 минути и след това да приложиш хранителния разтвор. Това осигурява равномерно разпределение на тора в целия обем на почвата и предпазва кореновата система.
С настъпването на есента честотата на торене постепенно се намалява. През септември може да се тори веднъж на три седмици, а през октомври – веднъж, след което подхранването се прекратява напълно за зимния период. Възобновяването на торенето става едва на следващата пролет, когато се появят първите признаци на нов растеж. Спазването на този цикъл е от съществено значение за здравето и дълголетието на растението.
Разпознаване на хранителни дефицити
Въпреки редовното торене, понякога растението може да покаже признаци на недостиг на определени хранителни елементи. Умението да се разпознават тези симптоми помага за навременното коригиране на проблема. Един от най-често срещаните проблеми е хлорозата, която се проявява като пожълтяване на листата, докато жилките им остават зелени. Това обикновено е признак за недостиг на желязо или магнезий. Желязната хлороза обикновено засяга първо най-младите листа, докато недостигът на магнезий се проявява по-често по старите листа.
Причината за хлорозата не винаги е липса на съответния елемент в почвата. Понякога тя се дължи на прекалено алкална почва (високо pH), която блокира усвояването на желязото от корените. В такива случаи, освен прилагането на тор, съдържащ железен хелат, е добре да се провери и коригира киселинността на почвата. Преполиването също може да предизвика хлороза, тъй като увредените корени не могат да функционират правилно.
Недостигът на азот се проявява с общо пожълтяване на цялото растение, като започва от по-старите, долни листа. Растежът е слаб, стъблата са тънки, а листата са дребни. При недостиг на фосфор листата могат да придобият тъмнозелен, понякога с лилав оттенък цвят, а цъфтежът е слаб или напълно липсва. Недостигът на калий често се изразява в пожълтяване и изсъхване по краищата и върховете на по-старите листа.
При поява на такива симптоми е необходимо да се анализират грижите, които се полагат за растението – режим на поливане, качество на почвата, честота на торене. В повечето случаи преминаването към качествен, комплексен тор, съдържащ и микроелементи, решава проблема. Листното подхранване (пръскане на листата с разреден тор) може да даде по-бърз резултат при остри дефицити, но то не замества нуждата от добро основно торене през корените.
