За да могат африканските теменужки да растат здрави и да цъфтят обилно и продължително, те се нуждаят от редовно и балансирано подхранване. Почвената смес, в която се отглеждат, обикновено е бедна на хранителни вещества, тъй като основната ѝ функция е да осигури добра структура и аерация, а не да изхранва растението в дългосрочен план. Ето защо допълнителното внасяне на хранителни елементи чрез торене е абсолютно задължително. Правилното торене осигурява на растението всички необходими макро- и микроелементи за развитието на здрава листна маса, силна коренова система и най-вече – за формирането на множество цветни пъпки.
Подхранването трябва да бъде постоянен, но умерен процес. Принципът „колкото повече, толкова по-добре“ тук е напълно погрешен и може да бъде изключително вреден. Прекомерното торене е една от най-честите грешки, водеща до „изгаряне“ на деликатните корени, натрупване на токсични соли в почвата и в крайна сметка до влошаване на състоянието на растението, вместо до подобряването му. Ключът се крие в използването на подходящ тор в правилната концентрация и с правилната честота, съобразена с фазата на развитие на теменужката.
Изборът на тор е от съществено значение. Африканските теменужки имат специфични нужди, които се различават от тези на много други стайни растения. Те се нуждаят от балансиран тор, който съдържа трите основни макроелемента – азот (N), фосфор (P) и калий (K), както и набор от важни микроелементи. Формулата на тора, изписана като три числа върху опаковката (напр. 20-20-20 или 15-30-15), показва процентното съдържание на тези три елемента и е важен ориентир при избора.
Режимът на торене трябва да бъде гъвкав и да се адаптира към сезона и състоянието на растението. По време на активния растеж и цъфтеж, обикновено през пролетта и лятото, теменужките се нуждаят от по-често подхранване. През есента и зимата, когато светлината е по-малко и растежът се забавя, торенето трябва да се намали или дори да се преустанови временно. Наблюдението на растението за признаци на хранителен дефицит или излишък е най-добрият начин да се настрои оптималният режим на подхранване.
Основни хранителни нужди
Африканските теменужки, както всички растения, се нуждаят от определен набор от хранителни вещества, за да осъществяват жизнените си функции. Те се делят на макроелементи, които са необходими в по-големи количества, и микроелементи, нужни в минимални дози, но също толкова важни. Трите основни макроелемента са азот (N), фосфор (P) и калий (K). Всеки от тях играе специфична и незаменима роля в развитието на растението.
Азотът (N) е отговорен предимно за растежа на зелената маса – листата и стъблото. Той е основен компонент на хлорофила, който е от решаващо значение за фотосинтезата. Растения, които получават достатъчно азот, имат здрави, наситено зелени листа. Недостигът на азот се проявява с пожълтяване на по-старите, долни листа, докато излишъкът може да доведе до буен растеж на листа за сметка на цъфтежа и да направи тъканите по-податливи на болести.
Фосфорът (P) е ключов елемент за енергийния метаболизъм на растението, развитието на здрава коренова система и най-вече за стимулирането на цъфтежа и образуването на семена. Именно фосфорът насърчава залагането на цветни пъпки. Недостигът му често е причина за слаб или липсващ цъфтеж, а листата могат да придобият по-тъмен, почти синкав оттенък. Торовете с по-високо съдържание на фосфор често се препоръчват за насърчаване на цъфтежа.
Калият (K) играе важна роля в общото здраве и жизненост на растението. Той регулира водния баланс, активира ензими и повишава устойчивостта на растението към стрес, болести и неблагоприятни условия. Калият също така допринася за наситеността на цветовете и здравината на цветните дръжки. Освен тези три основни елемента, теменужките се нуждаят и от микроелементи като калций, магнезий, сяра, желязо, манган и цинк, които са от съществено значение за различни ензимни процеси.
Избор на подходящ тор
На пазара се предлага голямо разнообразие от торове, но не всички са подходящи за африкански теменужки. Най-добре е да се избере течен или водоразтворим тор, специално формулиран за цъфтящи стайни растения или директно за африкански теменужки. Тези торове обикновено имат балансиран състав, който отговаря на специфичните нужди на растението. Винаги следвайте инструкциите на опаковката, но като общо правило е по-безопасно да се използва по-слаба концентрация от препоръчаната.
При избора на тор е важно да се обърне внимание на съотношението N-P-K. Балансираните торове, като тези с формула 20-20-20 или 10-10-10, са подходящи за обща поддръжка през цялата година. Те осигуряват равномерно количество от трите основни елемента и подпомагат както растежа на листата, така и цъфтежа. Това е добър избор за начинаещи, тъй като е трудно да се сбърка с тях.
Торовете с по-високо съдържание на фосфор (второто число в съотношението), например с формула 15-30-15, са специално предназначени за стимулиране на цъфтежа. Те могат да се използват периодично, за да насърчат растението да образува повече цветни пъпки, особено ако то развива прекалено много листа за сметка на цветовете. Добре е да се редуват балансиран тор и тор за цъфтеж, за да се осигурят всички необходими хранителни вещества.
Важно е да се избягват торове с високо съдържание на урея като източник на азот. Уреята може да бъде твърде силна за деликатните корени на теменужките и да причини „изгаряне“. Предпочитат се торове, в които азотът е под формата на нитрати. Проверете състава на етикета за източника на азот. Качествените торове за африкански теменужки обикновено са без урея.
График и техника на торене
Най-разпространеният и препоръчителен метод за торене е „слабо, но постоянно“. Вместо да се тори веднъж на няколко седмици със силна доза, много по-добре е да се добавя силно разредена доза тор при всяко поливане. Обикновено се препоръчва да се използва 1/4 до 1/8 от препоръчаната на опаковката доза. Този метод осигурява постоянно и равномерно подаване на хранителни вещества, имитирайки природните условия, и избягва шока от резките промени в концентрацията на соли в почвата.
Торенето трябва да се извършва само когато почвата е леко влажна. Никога не торете напълно сухо растение, тъй като това може сериозно да увреди корените. Ако почвата е много суха, първо полейте леко с чиста вода, изчакайте около час и след това приложете хранителния разтвор. Това позволява на корените да се рехидратират и ги предпазва от изгаряне.
Графикът на торене зависи от сезона. През периода на активен растеж (пролет и лято) се прилага методът „слабо, но постоянно“ при всяко поливане. Когато дните започнат да се скъсяват през есента, торенето се разрежда, например през едно поливане. През зимата, особено ако растението не е на допълнително изкуствено осветление и растежът е почти спрял, торенето може да се намали до веднъж месечно или дори да се спре напълно.
Важно е периодично, веднъж на 4-6 седмици, да се полива само с чиста вода. Това помага за промиването на натрупаните минерални соли от торовете в почвата, които могат да станат токсични за растението. Този процес е особено важен при използване на фитилни системи за поливане, при които изпарението концентрира солите в горния слой на почвата.
Проблеми, свързани с торенето
Прекомерното торене е много по-често срещан проблем от недохранването. Един от първите признаци е появата на кафеникава, кристална кора по ръба на саксията и на повърхността на почвата – това са натрупани соли. Листните дръжки, които се опират на този ръб, могат да развият кафяви, некротични лезии. Листата може да станат твърди, чупливи, а краищата им да изглеждат като изгорени.
Друг симптом на преторяване е загубата на пъстрота при вариегатните сортове. Високите нива на азот стимулират производството на хлорофил и зелените части на листата започват да доминират над белите, розовите или кремавите. Центърът на розетката може да стане много сбит, листата да са малки и деформирани. В тежки случаи кореновата система може да бъде сериозно увредена, което води до общо увяхване и загиване на растението.
Недостигът на хранителни вещества също има своите симптоми. Най-честият е общото пожълтяване на листата, особено на по-старите (недостиг на азот). Липсата на цъфтеж или образуването на малко на брой, дребни и бледи цветове често се дължи на недостатъчно фосфор. Общо забавеният растеж и слабата жизненост на растението също могат да бъдат индикатор, че то се нуждае от повече хранителни вещества.
При съмнение за преторяване, първата стъпка е да се спре всякакво подхранване. След това трябва да се промие обилно почвата, като саксията се постави под течаща хладка вода за няколко минути, за да се отмият излишните соли. В по-тежки случаи може да се наложи пресаждане в напълно нова, чиста почвена смес. След това торенето се възобновява много внимателно, със силно разреден разтвор, едва след като растението покаже признаци на възстановяване.
