Осигуряването на правилния баланс от хранителни вещества е от решаващо значение за здравословния растеж, устойчивостта на болести и най-вече за обилния цъфтеж на плумерията. В естествената си среда тези растения растат в почви, които, макар и често бедни, се обогатяват непрекъснато от разлагането на органична материя. При отглеждане в саксии, хранителните вещества в почвата бързо се изчерпват от растението и се отмиват при поливане, което налага редовно подхранване. Разбирането на специфичните нужди на плумерията от макро- и микроелементи и изборът на подходящ тор и график за торене са ключови за постигането на впечатляващи резултати и превръщането на растението в истинска тропическа перла.
Плумерията, както всяко друго растение, се нуждае от три основни макроелемента: азот (N), фосфор (P) и калий (K). Азотът е отговорен за растежа на листата и стъблата, като придава на растението наситен зелен цвят. Фосфорът играе критична роля в развитието на здрава коренова система, но най-важното е, че той е основният елемент, който стимулира образуването на цветни пъпки и цъфтежа. Калият допринася за общата жизненост на растението, помага за регулиране на водния баланс и повишава устойчивостта му към болести и стрес. Балансът между тези три елемента е от съществено значение.
През различните етапи от развитието си плумерията има различни нужди. В началото на вегетационния период, през пролетта, когато растението развива нови листа и клони, може да се използва балансиран тор (например с формула 20-20-20), за да се подпомогне общият растеж. Въпреки това, щом растението навлезе във фазата на подготовка за цъфтеж, е изключително важно да се премине към тор с високо съдържание на фосфор. Излишъкът от азот през този период ще стимулира буен растеж на листа за сметка на цветовете, което е често срещана грешка.
Освен основните макроелементи, плумерията се нуждае и от микроелементи като магнезий, калций, желязо, цинк и манган. Те са необходими в много по-малки количества, но липсата на дори един от тях може да доведе до проблеми като хлороза (пожълтяване на листата) или слаб растеж. Качествените торове обикновено съдържат и комплекс от микроелементи. Добавянето на английска сол (магнезиев сулфат) към поливната вода веднъж или два пъти през сезона може да осигури необходимия магнезий, който е важен за фотосинтезата.
Торенето трябва да се извършва само през активния вегетационен период – от пролетта до края на лятото. С настъпването на есента и подготовката на растението за зимен покой, подхранването трябва да се намали и накрая да се спре напълно. Торенето през зимата е не само ненужно, но и вредно, тъй като може да стимулира нежелан растеж в период, когато растението трябва да почива, и да го направи по-уязвимо на студ и болести. Правилният хранителен режим е инвестиция в бъдещия зрелищен цъфтеж.
Още статии по тази тема
Значението на хранителните вещества
Азотът (N) е двигателят на вегетативния растеж. Той е основен компонент на хлорофила, който придава зеления цвят на листата и е от ключово значение за фотосинтезата. Когато плумерията получава достатъчно азот, тя развива големи, здрави и тъмнозелени листа. Недостигът на азот води до пожълтяване на по-старите листа (започвайки от върховете), забавен растеж и общо отслабване на растението. Въпреки важността му, прекомерното количество азот, особено преди и по време на цъфтежа, е нежелателно, тъй като насочва енергията на растението към производство на листна маса вместо цветове.
Фосфорът (P) често се нарича „енергийният елемент“ на растенията. Той е жизненоважен за преноса на енергия, развитието на корените, зреенето на семената и най-вече за инициирането на цъфтежа. Плумериите са известни с това, че реагират изключително добре на подхранване с високо съдържание на фосфор. Този елемент директно стимулира образуването на цветни пъпки (инфлоресценции). Недостигът на фосфор може да бъде една от основните причини за липсата на цъфтеж, дори при иначе здраво на вид растение. Симптомите на недостиг могат да включват и по-тъмен, пурпурен оттенък на листата.
Калият (K) е регулаторът на много от вътрешните процеси в растението. Той спомага за отварянето и затварянето на устицата, като по този начин регулира водния обмен и помага на растението да се справя със стрес от суша. Калият също така активира много ензими, участващи в синтеза на протеини и въглехидрати, и укрепва клетъчните стени, което прави растението по-устойчиво на болести и вредители. Недостигът на калий често се проявява като пожълтяване или изсъхване по краищата на по-старите листа.
Микроелементите, макар и необходими в малки дози, са също толкова важни. Магнезият, например, е централният атом в молекулата на хлорофила, а желязото е необходимо за неговия синтез. Липсата им води до хлороза, при която листата пожълтяват, но жилките остават зелени. Калцият е важен за структурата на клетъчните стени и развитието на корените. Осигуряването на пълен спектър от хранителни вещества е гаранция за хармоничното развитие на плумерията във всички нейни аспекти.
Още статии по тази тема
Избор на подходящ тор
Изборът на тор е ключов за постигане на желаните резултати. Торовете се обозначават с три числа (N-P-K), които показват процентното съдържание на азот, фосфор и калий. За стимулиране на цъфтежа на плумерията трябва да се търси тор, в който второто число (P) е значително по-високо от останалите. Примери за такива формули са 10-50-10, 10-30-20 или подобни „цъфтежни стимулатори“. Тези торове осигуряват минимално количество азот за поддържане на листната маса и максимално количество фосфор за насърчаване на цветообразуването.
На пазара се предлагат различни видове торове: водоразтворими (кристални или течни), гранулирани с бавно освобождаване и органични. Водоразтворимите торове са много популярни за саксийни растения, тъй като осигуряват бърз достъп на хранителни вещества и позволяват лесен контрол върху дозировката. Те се разтварят във вода и се прилагат по време на поливане. Гранулираните торове с бавно освобождаване се смесват с почвата при засаждане или се посипват по повърхността и постепенно отделят хранителни вещества в продължение на няколко месеца. Те са удобни, но предлагат по-малко контрол върху хранителния режим.
В началото на пролетта, за да се даде начален тласък на растежа, може да се използва балансиран тор като 20-20-20 за едно или две подхранвания. След като растението е развило няколко нови листа, е време да се премине към тор с високо съдържание на фосфор. Този режим се поддържа през цялото лято. Важно е да се четат и спазват инструкциите на производителя относно дозировката. Преторяването е опасно и може да доведе до „изгаряне“ на корените, натрупване на соли в почвата и увреждане на растението. Винаги е по-безопасно да се използва малко по-разреден разтвор от препоръчания.
Освен синтетичните торове, може да се използват и органични алтернативи. Компостът, костното брашно (богато на фосфор) и рибната емулсия са добри източници на хранителни вещества. Органичните торове имат предимството, че подобряват и структурата на почвата и насърчават полезната микрофлора. Те обаче действат по-бавно, тъй като изискват разграждане от микроорганизми, за да станат достъпни за растението. Комбинацията от органични добавки към почвата и редовно подхранване с водоразтворими минерални торове често дава най-добри резултати.
График и честота на торене
Правилният график за торене е също толкова важен, колкото и изборът на тор. Подхранването започва през пролетта, след като плумерията излезе от периода на покой и покаже ясни признаци на нов растеж – обикновено появата на малки нови листенца, наричани „нокти“. Първоначално може да се започне с половин доза от препоръчаната, за да не се стресира събуждащата се коренова система. С увеличаването на растежа през късната пролет и лятото, честотата и концентрацията на тора могат да се увеличат до препоръчаните от производителя нива.
През активния сезон (от май до август) плумериите, отглеждани в саксии, обикновено се подхранват на всеки две до четири седмици с водоразтворим тор. Ако се използва гранулиран тор с бавно освобождаване, едно приложение през пролетта може да бъде достатъчно за целия сезон, но това зависи от конкретния продукт. Важно е да се следи реакцията на растението. Ако листата са бледозелени, това може да е знак за нужда от повече хранителни вещества. Ако краищата на листата започнат да покафеняват, това може да е симптом на преторяване.
Към края на лятото (края на август или началото на септември) торенето трябва постепенно да се намали. Това е сигнал за растението да започне да се подготвя за периода на покой. Намаляването на хранителните вещества, особено на азота, помага на новия растеж да узрее и да се втвърди, което го прави по-устойчив на ниските температури през зимата. През есента торенето се преустановява напълно. Растението трябва да влезе в зимния си покой без излишък от хранителни вещества в почвата.
Никога не трябва да се тори болно, стресирано или новопресадено растение. Торенето не е лекарство и може да влоши съществуващ проблем. Преди да започнеш подхранване, увери се, че растението е здраво и добре установено. Също така, винаги тори върху влажна почва. Поливането с чиста вода ден преди торенето е добра практика, която предпазва корените от изгаряне. Периодичното промиване на почвата с обилно количество чиста вода (докато потече от дренажните отвори за няколко минути) помага за отмиването на натрупаните соли от торенето.
Органично торене и специални съображения
За градинарите, които предпочитат органични методи, има много ефективни алтернативи на синтетичните торове. Добре угнилият компост е отличен източник на балансирани хранителни вещества и подобрява структурата и влагозадържащия капацитет на почвата. Може да се добавя към почвената смес при пресаждане или да се използва като мулч на повърхността. Костното брашно е фантастичен органичен източник на фосфор и калций и е идеално за стимулиране на цъфтежа. То се разгражда бавно и осигурява хранителни вещества за дълъг период.
Рибната емулсия и емулсията от морски водорасли са други популярни органични течни торове. Те са богати не само на основните макроелементи, но и на широк спектър от микроелементи и растежни хормони, които стимулират общото здраве на растението. Тези торове обикновено имат по-ниска концентрация от синтетичните и рискът от преторяване е по-малък. Често се използват разредени с вода за листно подхранване (пръскане върху листата), което позволява бързо усвояване на хранителните вещества.
Един специфичен продукт, който е много ценен за плумериите, е английската сол (магнезиев сулфат). Магнезият е ключов за производството на хлорофил. Добавянето на една супена лъжица английска сол на 4 литра вода веднъж или два пъти през лятото може значително да подобри зеления цвят на листата и общата жизненост на растението. Това е особено полезно, ако се използва тор, който не съдържа достатъчно магнезий.
Специално внимание трябва да се обърне на pH на почвата. Плумерията предпочита леко кисела до неутрална почва (pH 6.0-7.0). Ако почвата стане твърде алкална, което може да се случи при използване на твърда вода, усвояването на някои микроелементи като желязото се блокира. Редовното използване на органични материали като торф или компост помага за поддържане на леко кисела среда. При поява на симптоми на железен дефицит (хлороза), може да се приложи железен хелат, който е достъпен за растението дори при по-високо pH.
