Една от най-привлекателните черти на английската лавандула е нейната скромност и способността й да процъфтява там, където много други растения биха се затруднили. Това важи с пълна сила и за нейните нужди от хранителни вещества. За разлика от много градински цветя, които изискват редовно и обилно торене, за да цъфтят пищно, лавандулата предпочита бедни, дори каменисти почви. Разбирането на тази нейна особеност е фундаментално за правилното й отглеждане, тъй като прекомерното подхранване е една от най-често срещаните грешки, които градинарите допускат. Вместо да помагат, богатите на хранителни вещества почви и торове могат да навредят, като стимулират растежа на слаба листна маса за сметка на ароматните цветове и общата устойчивост на растението. При лавандулата, ключът към успеха не е в това какво да й дадеш, а по-скоро в това какво да не й даваш.
Английската лавандула произхожда от сухите, скалисти склонове на Средиземноморието, където почвите са бедни на органична материя и хранителни вещества. Растението се е адаптирало да вирее в тези условия, развивайки силна коренова система, способна да извлича необходимите елементи от оскъдна среда. Когато се отглежда в богата, плодородна градинска почва или се тори редовно, лавандулата реагира по неочакван начин. Вместо да стане по-силна и по-красива, тя започва да расте твърде бързо, произвеждайки дълги, меки и крехки стъбла, които не могат да издържат тежестта на цветовете и лесно полягат при дъжд или вятър.
Прекомерното торене, особено с торове с високо съдържание на азот, има и други негативни ефекти. Азотът стимулира развитието на листа и стъбла за сметка на цветовете. В резултат на това може да имаш голям, буен зелен храст, но с много малко или никакви цветове. Още по-важно е, че се намалява концентрацията на етерични масла в растението, което означава,-че дори и малкото цветове, които се появят, ще имат по-слаб и не толкова наситен аромат. По същество, като се опитваш да „помогнеш“ на лавандулата с тор, ти всъщност я лишаваш от най-ценните й качества.
Друг сериозен проблем, свързан с преторяването, е намалената студоустойчивост. Бързият и буен растеж, стимулиран от торовете, не позволява на стъблата да узреят и да се вдървенеят правилно преди настъпването на зимата. Тази нежна, нова тъкан е много по-чувствителна към ниски температури и е много по-вероятно да измръзне през зимата. В резултат на това, напролет растението може да изглежда силно увредено или дори да не оцелее. Здравата, бавно растяща лавандула в бедна почва е много по-добре подготвена да посрещне предизвикателствата на зимата.
Поради всички тези причини, общото правило е да се избягва торенето на английска лавандула, засадена в градината. В повечето случаи обикновената градинска почва съдържа достатъчно хранителни вещества, за да задоволи скромните нужди на растението. Вместо да добавяш торове, съсредоточи се върху осигуряването на другите важни условия за нейния растеж – много слънце и отличен дренаж. Ако тези две условия са изпълнени, лавандулата ще бъде здрава, компактна и ароматна без никакво допълнително подхранване.
Още статии по тази тема
Кога и с какво да се тори
Въпреки че по принцип английската лавандула не се нуждае от торене, има няколко специфични ситуации, в които леко подхранване може да бъде от полза. Една такава ситуация е, ако почвата в градината е изключително бедна, например много песъчлива или камениста, и растението показва ясни признаци на хранителен дефицит. Такива признаци могат да включват видимо забавен растеж, пожълтяване на листата (което не е причинено от преполиване) или много оскъден цъфтеж, въпреки че всички други условия са оптимални. В този случай, еднократно, леко подхранване може да даде тласък на растението.
Най-доброто време за прилагане на тор е рано напролет, точно когато започва новият растеж. Тогава растението може най-ефективно да усвои хранителните вещества, за да подпомогне развитието си през предстоящия сезон. Избягвай да ториш по-късно през лятото или през есента, тъй като това може да стимулира нов, нежен растеж, който няма да има време да узрее преди зимата и ще бъде увреден от студа. Еднократното пролетно подхранване е напълно достатъчно за цялата година.
При избора на тор е изключително важно да се избягват продукти с високо съдържание на азот (N). Търси балансиран тор с бавно освобождаване, в който съотношението на азот, фосфор (P) и калий (K) е сравнително ниско, например 5-10-10. Фосфорът подпомага развитието на корените и цъфтежа, а калият допринася за общата здравина и устойчивост на растението. Органичните алтернативи са силно препоръчителни. Тънък слой добре угнил компост или костно брашно, разпръснат около основата на растението през пролетта, ще освобождава хранителни вещества бавно и постепенно, без да „шокира“ растението.
Друг отличен естествен продукт за подхранване на лавандула е дървесната пепел. Тя е бедна на азот, но богата на калий и калций, и има допълнителното предимство да повишава pH на почвата, правейки я по-алкална, което лавандулата обича. Поръси малко количество дървесна пепел около основата на храста през пролетта и леко я смеси с горния слой на почвата. Важно е да се използва умерено, тъй като прекомерното количество може да направи почвата твърде алкална. Като цяло, подходът към торенето трябва да бъде много консервативен – по-малкото определено е повече.
Още статии по тази тема
Торене на лавандула в саксии
Отглеждането на лавандула в саксии променя малко правилата по отношение на торенето. За разлика от растенията в градината, които имат достъп до по-голям обем почва, тези в контейнери разполагат с ограничено количество субстрат. С всяко поливане, част от хранителните вещества се отмиват през дренажните отвори. Поради тази причина, лавандулата в саксии може да се нуждае от по-редовно, макар и все още много леко, подхранване, за да остане здрава и да цъфти добре.
Дори и в саксии, преторяването остава голям риск. Затова е важно да се подхранва умерено и само по време на активния вегетационен период – от пролетта до средата на лятото. През есента и зимата, когато растението е в покой, торенето трябва да се прекрати напълно. Обикновено е достатъчно да се подхрани два или три пъти през целия сезон. Прекалено честото торене ще доведе до същите проблеми както при градинските растения – буен, но слаб растеж и малко цветове.
За подхранване на лавандула в саксии е най-удобно да се използва течен тор. Избери тор, предназначен за цъфтящи растения или кактуси и сукуленти, който има по-ниско съдържание на азот и по-високо на фосфор и калий. Ключът е да се използва в много разредена форма. Винаги разреждай тора до половината или дори до една четвърт от препоръчаната на опаковката концентрация. Прилагай разредения тор върху предварително навлажнена почва, за да избегнеш изгаряне на корените.
Алтернатива на течните торове е добавянето на гранулиран тор с бавно освобождаване към почвената смес при засаждането или пресаждането. Това осигурява постепенно освобождаване на малки количества хранителни вещества в продължение на няколко месеца. Еднократно прилагане на такъв тор през пролетта често е достатъчно за целия сезон. Независимо кой метод избереш, винаги наблюдавай внимателно растението. Ако то изглежда здраво, има добър цвят на листата и цъфти нормално, вероятно не се нуждае от допълнително подхранване.
Разпознаване на хранителен дефицит
Въпреки че е рядкост, понякога английската лавандула може да страда от недостиг на определени хранителни вещества, особено ако се отглежда в една и съща почва в продължение на много години без никакво подхранване. Разпознаването на симптомите на дефицит може да ти помогне да коригираш проблема навреме. Важно е обаче първо да се изключат други по-вероятни причини за проблемите, като неправилно поливане, лош дренаж или недостатъчно слънце, тъй като техните симптоми често могат да имитират тези на хранителен недостиг.
Най-честият симптом за хранителен дефицит е промяната в цвета на листата. Общото пожълтяване на листата, известно като хлороза, може да е признак на недостиг на азот. Това обикновено започва от по-старите, долни листа и постепенно се разпространява нагоре. Растежът на растението ще бъде слаб и забавен. Преди да прибързваш с азотен тор обаче, увери се, че пожълтяването не е причинено от преполиване, което е много по-често срещан проблем при лавандулата и има същите симптоми. Провери влажността на почвата в дълбочина.
Липсата на фосфор може да доведе до слаба коренова система и оскъден цъфтеж. Листата могат да придобият тъмнозелен, почти синкав или лилав оттенък. Недостигът на калий може да се прояви като пожълтяване или покафеняване по краищата на по-старите листа. Недостигът на микроелементи като желязо също може да причини хлороза, но обикновено засяга първо най-младите листа, докато жилките им остават зелени. Това често се случва в твърде алкални почви, където желязото става недостъпно за растението.
Ако подозираш хранителен дефицит и си изключил всички други възможни причини, най-доброто решение е да приложиш балансиран течен тор, разреден наполовина, за да осигуриш широк спектър от хранителни вещества. За проблеми, свързани с pH, може да се наложи да коригираш почвата. Например, ако почвата е твърде алкална и причинява железен дефицит, можеш да добавиш малко кисел торф или сяра. Въпреки това, тези ситуации са сравнително редки и в повечето случаи лавандулата се справя най-добре, когато е оставена на спокойствие.
Естествени начини за подобряване на почвата
Вместо да разчиташ на химически торове, има много естествени и устойчиви начини да подобриш почвата за твоята лавандула, които са в пълна хармония с нейните предпочитания. Основната цел не е да се направи почвата „богата“, а да се подобри нейната структура, дренаж и да се осигури бавно освобождаване на малки количества основни минерали. Един от най-добрите начини да направиш това е чрез добавяне на добре угнил компост, но в много умерени количества. За разлика от пресния оборски тор, зрелият компост е балансиран и освобождава хранителните вещества бавно.
Тънък слой компост, нанесен около основата на растението веднъж годишно през пролетта, може да бъде от полза, особено в по-бедни почви. Компостът не само осигурява микроелементи, но и подобрява структурата на почвата – прави тежките глинести почви по-рохкави и помага на леките песъчливи почви да задържат малко повече влага и хранителни вещества. Важно е компостът да не се натрупва директно до стъблото на лавандулата, за да се избегне рискът от гниене.
Както вече споменахме, дървесната пепел е отличен естествен източник на калий и калций и помага за поддържане на желаното алкално pH. Използвай само пепел от чисто, необработено дърво, а не от въглища или обработена дървесина. Малко количество, поръсено около растението през пролетта, е достатъчно. Костното брашно е друг добър органичен източник на фосфор и калций, който подпомага развитието на корените и цъфтежа и се разгражда бавно в почвата.
Мулчирането с неорганични материали като ситен чакъл или пясък също допринася за здравето на лавандулата по косвен начин. Този тип мулч не добавя хранителни вещества, но потиска растежа на плевели, които се конкурират с лавандулата за вода и хранителни вещества. Освен това, той помага за поддържане на почвата по-суха и топла около основата на растението, предотвратявайки гниенето и имитирайки естествената среда на лавандулата. Тези естествени методи са напълно достатъчни, за да осигурят на твоята лавандула всичко, от което се нуждае, за да бъде здрава и ароматна.
