Замиокулкасът е растение, което не изисква интензивно подхранване и се справя добре дори в по-бедни на хранителни вещества почви. Това се дължи на бавния му растеж и на способността на неговите ризоми да съхраняват не само вода, но и хранителни вещества. Въпреки това, периодичното и умерено торене по време на активния вегетационен период може да подпомогне растежа, да стимулира появата на нови стъбла и да поддържа наситения зелен цвят на листата. Ключът към правилното торене, подобно на поливането, е умереността, тъй като прекомерното подхранване може да увреди корените и да навреди повече, отколкото да помогне.
Най-подходящото време за торене на замиокулкас е през пролетта и лятото, когато растението расте активно. Обикновено това е периодът от април до септември. През тези месеци можете да подхранвате растението веднъж на 4 до 6 седмици. Важно е да се запомни, че торенето трябва да се извършва само върху влажна почва, за да се избегне изгаряне на корените. Затова е най-добре да полеете растението обилно, да изчакате да се отцеди и след това да приложите разредения тор.
През есента и зимата, когато дните стават по-къси и растежът на растението се забавя значително, торенето трябва да се преустанови напълно. Растението навлиза в период на покой и не се нуждае от допълнителни хранителни вещества. Подхранването през този период е излишно и дори вредно, тъй като може да доведе до натрупване на соли в почвата, което да увреди чувствителните корени. Възобновете торенето едва през следващата пролет, когато забележите признаци на нов растеж.
Новозакупените или току-що пресадени растения също не се нуждаят от торене в продължение на няколко месеца. Прясната почвена смес обикновено съдържа достатъчно хранителни вещества, за да подсигури растението за поне 4-6 месеца. Дайте време на замиокулкаса да се адаптира към новата си среда и да развие кореновата си система, преди да започнете да го подхранвате. Преждевременното торене може да стресира растението и да забави възстановяването му.
Избор на подходящ тор
За подхранване на замиокулкас е най-добре да се използва балансиран течен тор за стайни или зелени растения. Потърсете тор с равномерно съотношение на основните макроелементи – азот (N), фосфор (P) и калий (K), например формула 10-10-10 или 20-20-20. Азотът е отговорен за растежа на листата и стъблата, фосфорът подпомага развитието на корените, а калият допринася за общата устойчивост на растението. Торовете за кактуси и сукуленти също са добър избор, тъй като обикновено са с по-ниска концентрация.
Когато използвате течен тор, е изключително важно да го разредите повече, отколкото е указано на опаковката за други стайни растения. Препоръчително е да използвате половин или дори четвърт от препоръчителната доза. Замиокулкасът има чувствителни корени, които лесно могат да бъдат „изгорени“ от твърде концентриран разтвор на тор. Винаги е по-безопасно да се подхрани по-малко, отколкото да се рискува с преторяване.
Освен течните торове, могат да се използват и торове с бавно освобождаване под формата на гранули или пръчици. Те се добавят към почвата веднъж в началото на вегетационния период и постепенно освобождават хранителни вещества в продължение на няколко месеца. Този метод е удобен, тъй като намалява необходимостта от редовно подхранване, но при него има по-малък контрол върху количеството освободени хранителни вещества. Ако изберете този вариант, също използвайте по-малко количество от препоръчаното.
Избягвайте използването на органични торове като компост или оборски тор в чист вид, тъй като те могат да бъдат твърде силни и да задържат прекалено много влага, което увеличава риска от загниване. Ако искате да използвате органични алтернативи, потърсете специално формулирани течни органични торове за стайни растения и ги разреждайте обилно. Естествените хранителни вещества се усвояват по-бавно, но осигуряват по-дълготраен ефект.
Признаци на преторяване
Преторяването е също толкова опасно за замиокулкаса, колкото и преполиването, и може да доведе до сериозни увреждания. Един от най-честите признаци за прекомерно наторяване е натрупването на бели, кристални отлагания по повърхността на почвата или около дренажните отвори. Това са соли от тора, които не са били усвоени от растението. Тези соли променят киселинността на почвата и могат да извлекат влагата от корените, причинявайки тяхното изсъхване.
Друг симптом на преторяване са кафявите, изгорели връхчета или краища на листата. Това състояние, известно като „изгаряне от тор“, се получава, когато концентрацията на соли в почвата стане твърде висока. Растежът на растението може да се забави или да спре напълно, а новите листа може да са малки и деформирани. В по-тежки случаи може да се стигне до пожълтяване и опадване на листата и дори до загниване на корените.
Ако подозирате, че сте преторили своя замиокулкас, е важно да предприемете мерки за отстраняване на излишните соли от почвата. Най-ефективният метод е промиването на почвата. За целта поставете саксията в мивка или вана и я полейте обилно с чиста вода със стайна температура, като оставите водата да тече през почвата и дренажните отвори в продължение на няколко минути. Количеството вода, което трябва да премине през саксията, трябва да е около четири пъти по-голямо от нейния обем.
След промиването оставете саксията да се отцеди напълно и не поливайте и не торете в продължение на поне един месец. Това ще даде време на растението да се възстанови от стреса. В най-тежките случаи, когато промиването не помогне, може да се наложи пресаждане в напълно нова почва. При пресаждането се опитайте да отстраните колкото е възможно повече от старата, наситена със соли почва около корените.
Значение на микроелементите
Освен основните макроелементи (азот, фосфор, калий), замиокулкасът, както и всички останали растения, се нуждае и от малки количества микроелементи за своето правилно развитие. Такива са желязо, магнезий, калций, сяра, манган, цинк и бор. Те участват в ключови процеси като фотосинтезата, производството на хлорофил и активирането на различни ензими. Недостигът на някой от тези елементи може да доведе до специфични симптоми.
Повечето качествени балансирани торове за стайни растения съдържат и комплекс от необходимите микроелементи, така че при редовно, но умерено торене, рядко се стига до дефицит. Например, недостигът на магнезий или желязо може да доведе до хлороза – пожълтяване на листата, докато жилките им остават зелени. Калцият е важен за здравината на клетъчните стени и неговият недостиг може да доведе до слаб и деформиран нов растеж.
Важно е да се знае, че способността на растението да усвоява микроелементи зависи силно от pH (киселинността) на почвата. Замиокулкасът предпочита леко кисела до неутрална почва (pH между 6.0 и 7.0). Ако почвата стане твърде алкална или твърде кисела, някои хранителни вещества стават недостъпни за корените, дори и да присъстват в почвата. Преторяването може да наруши pH баланса, което е още една причина да се подхожда внимателно с подхранването.
В крайна сметка, най-добрият подход е да се съсредоточите върху осигуряването на добра основа – качествена, добре дренирана почва, която се сменя на всеки няколко години при пресаждане. Това осигурява свеж запас от всички необходими хранителни вещества. Торенето трябва да се разглежда като допълнителна грижа, а не като основно средство за поддържане на растението. Наблюдавайте своя замиокулкас – неговият външен вид е най-добрият индикатор за нуждите му.
