Подхранването на японския клен е аспект от грижите, който изисква деликатен и умерен подход. За разлика от много други градински растения, които се нуждаят от редовно и обилно торене, японските кленове са по-скоро скромни в своите изисквания към хранителни вещества. Често, ако са засадени в плодородна, добре подготвена почва, те могат да процъфтяват години наред без никакво допълнително подхранване. Прекомерното торене, особено с азот, може да бъде изключително вредно, като стимулира слаб, издължен растеж, който е податлив на болести, вредители и зимни повреди. Ето защо разбирането кога, как и с какво да се тори е от съществено значение за поддържането на здраво, компактно и добре оцветено дърво.
Основният принцип при торенето на японски кленове е „по-малкото е повече“. Преди да решите да добавите какъвто и да е тор, е важно да оцените състоянието на вашето растение. Ако кленът показва добър годишен прираст (обикновено между 15 и 30 см), има наситено оцветени листа според характеристиките на сорта и изглежда като цяло здрав и жизнен, то той най-вероятно не се нуждае от допълнително подхранване. В такъв случай, ежегодното добавяне на слой компост като мулч е напълно достатъчно, за да осигури бавно и балансирано освобождаване на хранителни елементи.
Признаците за хранителен дефицит могат да включват значително по-бавен от нормалния растеж, по-малки или бледи листа, пожълтяване на листата между жилките (хлороза) или общ нездрав вид. Важно е обаче да се отбележи, че тези симптоми могат да бъдат причинени и от други проблеми като неправилно поливане, лош дренаж, неподходяща почвена киселинност (pH) или болести. Затова, преди да прибегнете до торене, е задължително първо да изключите тези други възможни причини. Почвеният тест може да бъде изключително полезен, за да се определи дали наистина има липса на конкретни хранителни елементи.
Ако се установи, че торенето е необходимо, най-подходящото време за това е ранна пролет, точно когато пъпките започват да набъбват. Това осигурява на растението необходимите хранителни вещества в началото на активния вегетационен период. Избягвайте торенето в края на лятото или през есента, тъй като това може да стимулира нов растеж, който няма да има време да се вдърви и узрее преди настъпването на зимата, което го прави изключително уязвим на измръзване. Никога не торете новозасадено дърво през първата година, тъй като то трябва първо да се адаптира и да развие кореновата си система.
Разбиране на основните хранителни елементи (N-P-K)
За да се тори правилно, е важно да се разбира ролята на трите основни макроелемента, чието съотношение е изписано на всяка опаковка тор – N (азот), P (фосфор) и K (калий). Азотът (N) е отговорен основно за растежа на зелената маса – листа и стъбла. При японските кленове обаче, прекомерното количество азот е нежелателно, тъй като води до прекалено бърз, слаб и етиолиран растеж, по-големи, но по-слабо оцветени листа и повишена чувствителност към болести. Поради тази причина трябва да се избират торове с по-ниско съдържание на азот.
Фосфорът (P) играе ключова роля в развитието на кореновата система, цъфтежа и плододаването. За японските кленове, които се отглеждат предимно заради листната им маса, той е важен основно за поддържането на здрава и силна коренова система, което е основата за цялостното здраве на растението. Адекватните нива на фосфор помагат на дървото да бъде по-устойчиво на стрес, особено на суша. Фосфорът също така участва в енергийния метаболизъм на растението.
Калият (K), често наричан и „качествен елемент“, е отговорен за цялостната жизненост и устойчивост на растението. Той регулира водния баланс, подобрява устойчивостта на болести, неприятели и неблагоприятни климатични условия като студ и суша. За японските кленове калият е особено важен, тъй като помага за по-доброто узряване на дървесината в края на сезона, което е ключово за успешното презимуване. Балансираното съотношение на тези три елемента е важно, като при кленовете се предпочита формула с по-ниско първо число (азот).
Освен тези три макроелемента, растенията се нуждаят и от редица микроелементи като желязо, манган, цинк и бор, макар и в много по-малки количества. Недостигът на микроелементи, особено на желязо и манган, често се проявява като хлороза (пожълтяване на листата, докато жилките остават зелени). Този проблем обаче по-често е свързан с високо pH на почвата, което блокира усвояването на тези елементи, отколкото с реалната им липса в почвата. В такъв случай, коригирането на киселинността е по-важно от добавянето на микроелементи.
Избор на подходящ тор
Изборът на правилния тор е от решаващо значение за здравето на японския клен. Най-добрият избор е бавноразградим, гранулиран тор, специално създаден за дървета и храсти, или такъв с общо предназначение, но с балансирано или ниско съдържание на азот. Търсете формули като 10-10-10, 5-8-7 или подобни. Избягвайте на всяка цена торове за тревни площи, тъй като те имат изключително високо съдържание на азот, което е силно вредно за японските кленове. Бавноразградимите торове са за предпочитане, защото освобождават хранителните вещества постепенно в продължение на няколко месеца, осигурявайки равномерно подхранване и намалявайки риска от „изгаряне“ на корените.
Органичните торове са отличен вариант, тъй като те не само подхранват растението, но и подобряват структурата и биологичната активност на почвата. Добре угнилият компост е може би най-добрият „тор“ за японски клен. Прилагането на слой компост около основата на дървото всяка пролет осигурява широк спектър от макро- и микроелементи в естествена, бавноосвобождаваща се форма. Други добри органични варианти включват добре угнил оборски тор, емулсия от риба или водорасли, които са по-меки и с по-малък риск от предозиране.
Течните торове също могат да се използват, но трябва да се прилагат с повишено внимание. Те действат много по-бързо от гранулираните, което увеличава риска от предозиране и „изгаряне“. Ако решите да използвате течен тор, винаги го разреждайте до половината или дори до една четвърт от препоръчителната на опаковката концентрация. Течните торове могат да бъдат полезни за бърза корекция на установен хранителен дефицит или за подхранване на растения в контейнери, където хранителните вещества се изчерпват по-бързо.
За растения, които показват признаци на хлороза поради високо pH на почвата, може да се наложи прилагането на торове, съдържащи хелатно желязо. Хелатната форма на желязото е достъпна за усвояване от растенията дори при по-висока киселинност. Въпреки това, това е само временно решение. Дългосрочният подход изисква постепенно понижаване на pH на почвата чрез добавяне на сяра, торфен мъх или други подкиселяващи агенти, за да се реши проблемът в основата му.
Време и честота на торене
Както беше споменато, най-подходящото време за прилагане на тор е веднъж годишно, в ранна пролет. Торенето по това време съвпада с началото на вегетационния период и осигурява на клена необходимия тласък за развитие на здрави листа и клонки. Прилагането на бавноразградим тор през пролетта ще осигури хранителни вещества за по-голямата част от активния сезон. Не се изкушавайте да торите многократно през годината, тъй като това не е необходимо и може да навреди.
За зрели и добре установени дървета, които растат в добра почва, торенето може да не е необходимо всяка година. Те могат да се подхранват веднъж на две или три години, или само когато показват признаци на забавен растеж или избледняване на листата. Постоянното наблюдение на растението е най-добрият индикатор за неговите нужди. Младите дървета, които все още се установяват, може да се възползват от леко годишно подхранване, за да подпомогнат развитието си, но отново, това трябва да се прави с мярка.
Растенията, отглеждани в контейнери, имат малко по-различни нужди. Хранителните вещества в ограничената почвена смес в саксията се изчерпват по-бързо поради редовното поливане. Тези растения ще се нуждаят от по-редовно подхранване, но с много по-слаби дози. Може да се използва бавноразградим тор, добавен в почвата през пролетта, или да се прилага силно разреден течен тор на всеки 4-6 седмици по време на активния вегетационен период (от пролетта до средата на лятото). Спрете всякакво торене в края на лятото, за да позволите на растението да се подготви за зимата.
Важно е да се запомни златното правило: никога не торете сухо растение. Преди да приложите какъвто и да е тор, особено гранулиран, се уверете, че почвата е добре навлажнена. Полейте обилно ден преди торенето. След прилагането на гранулирания тор, отново полейте добре, за да помогнете на гранулите да започнат да се разтварят и да достигнат до корените. Прилагането на тор върху суха почва може сериозно да увреди и „изгори“ корените.
Техники на приложение и органични алтернативи
Правилната техника на приложение на тора е също толкова важна, колкото и изборът на самия продукт. При гранулираните торове, необходимото количество (според инструкциите на опаковката) трябва да се разпръсне равномерно по повърхността на почвата около дървото. Започнете от известно разстояние от ствола и покрийте площта, която се простира малко отвъд края на короната, тъй като това е зоната, където се намират най-активните, абсорбиращи корени. Не натрупвайте тора в основата на стъблото. След разпръскването, леко вкопайте гранулите в горния слой на почвата или мулча, за да подобрите контакта им с влагата, и полейте обилно.
При течните торове, следвайте инструкциите за разреждане много внимателно, като е по-безопасно дори да използвате по-слаб разтвор от препоръчания. Прилагайте течния тор бавно и равномерно върху почвата в зоната на корените, като се стараете да не мокрите листата или стъблото. Използвайте достатъчно количество от разтвора, за да навлажните добре кореновата зона. Този метод е подходящ за бързо действие, но изисква повече прецизност.
Органичните алтернативи са силно препоръчителни за японските кленове, тъй като са по-щадящи и подобряват здравето на почвата в дългосрочен план. Компостът е най-добрият избор. Нанасянето на 2-3 см слой качествен компост около основата на дървото всяка пролет е идеалният начин за подхранване. Компостът може да се използва и като мулч или да се смеси леко с горния слой на почвата. Той не само осигурява хранителни вещества, но и подобрява структурата на почвата, задържането на влага и насърчава полезните микроорганизми.
Други органични варианти включват кръвно брашно (източник на азот), костно брашно (фосфор) и дървесна пепел (калий), но те трябва да се използват много внимателно и само след почвен тест, който е показал конкретен дефицит. Емулсиите от риба и водорасли са отлични течни органични торове, които осигуряват широк спектър от хранителни вещества и микроелементи в лесноусвоима форма. Те са достатъчно меки, за да се използват и за растения в контейнери. Винаги помнете, че здравата почва е основата за здраво растение, а органичните методи работят в посока на изграждане именно на такава почва.
