За да може коприненото дърво да развие своята характерна разперена корона, гъста зеленина и да цъфти обилно, то се нуждае от балансиран прием на хранителни вещества. Въпреки че не е сред най-взискателните растения, адекватното подхранване е от съществено значение, особено при млади дървета или при отглеждане в по-бедни почви. Правилното торене не само стимулира растежа и цъфтежа, но и повишава устойчивостта на дървото към болести и неприятели. Разбирането на специфичните нужди от макро- и микроелементи и изборът на подходящ режим на торене са ключови за поддържането на здравето и красотата на албицията в дългосрочен план.
Основни хранителни нужди
Както всички растения, коприненото дърво се нуждае от три основни макроелемента за своето развитие: азот (N), фосфор (P) и калий (K). Азотът е отговорен основно за растежа на зелената маса – листата и стъблата. Той е ключов компонент на хлорофила и е жизненоважен за процеса на фотосинтеза. Недостигът на азот обикновено се проявява с по-бавен растеж и бледи, жълтеникави листа, особено по-старите.
Фосфорът играе централна роля в енергийния метаболизъм на растението. Той е от съществено значение за развитието на здрава коренова система, както и за формирането на цветове, плодове и семена. Адекватното количество фосфор насърчава по-обилен цъфтеж. Недостигът му може да доведе до слаб растеж, малко цветове и понякога листата придобиват пурпурен оттенък.
Калият е важен за общата жизненост и устойчивост на растението. Той регулира водния баланс, участва в транспорта на хранителни вещества и повишава устойчивостта на дървото към стресови фактори като засушаване, ниски температури и болести. Симптомите на калиев дефицит често включват пожълтяване или изсъхване по краищата на по-старите листа. Балансираният тор, съдържащ и трите елемента, е най-добрият избор за общо поддържащо торене.
Освен тези основни елементи, албицията се нуждае и от различни микроелементи в по-малки количества, като желязо, магнезий, манган и цинк. Те участват в различни ензимни процеси и са важни за здравето на растението. Недостигът на желязо, например, е честа причина за хлороза (пожълтяване между жилките на младите листа), особено в алкални почви, където усвояването му е затруднено.
Избор на подходящ тор
Изборът на тор зависи от състоянието на почвата и нуждите на растението в конкретния момент. За общо поддържане на здрави, установени дървета в плодородна почва, често е достатъчно добавянето на органична материя. Ежегодното мулчиране с добре угнил компост или оборски тор бавно освобождава хранителни вещества в почвата, подобрява нейната структура и поддържа здравословна микрофлора. Органичното торене е щадящ и устойчив метод за подхранване.
Ако дървото показва признаци на забавен растеж или слаб цъфтеж, може да се наложи използването на минерални торове. Балансираните, универсални торове за цъфтящи дървета и храсти са добър избор. Потърси продукти с NPK съотношение като 10-10-10 или 14-14-14. За стимулиране на цъфтежа може да се използва тор с по-високо съдържание на фосфор и калий и по-ниско на азот, например с формула 5-10-5. Прекалено много азот ще насърчи буен растеж на листа за сметка на цветовете.
Съществуват бавноразградими (гранулирани) торове и бързодействащи (течни) торове. Гранулираните торове се разпръскват около основата на дървото през пролетта и бавно освобождават хранителни вещества в продължение на няколко месеца. Те са удобни за употреба и осигуряват постоянно подхранване. Течните торове се разреждат с вода и се прилагат по време на поливане. Те се усвояват много бързо от растението и са подходящи за бърза корекция на хранителни дефицити, но изискват по-често приложение.
При признаци на хлороза, причинена от недостиг на желязо, е необходимо да се приложи железен хелат. Хелатната форма на желязото е лесно усвоима от растенията, дори в алкални почви. Продуктът може да се приложи както почвено, така и листно, чрез пръскане. Винаги следвай инструкциите на опаковката на всеки тор, за да избегнеш предозиране, което може да „изгори“ корените и да навреди сериозно на дървото.
Схема и време на торене
Най-доброто време за торене на коприненото дърво е през периода на активен растеж – от пролетта до средата на лятото. Първото подхранване обикновено се прави в началото на пролетта, точно когато започва да се развива новата зеленина. Това дава на дървото необходимия тласък за старта на вегетационния сезон. Може да се използва балансиран гранулиран тор с бавно освобождаване, който ще осигури хранителни вещества за следващите няколко месеца.
Ако се използват течни торове, те могат да се прилагат на всеки 4-6 седмици от пролетта до юли. Второ подхранване с гранулиран тор може да се направи в началото на лятото, за да се подпомогне цъфтежа. Важно е да се избягва торенето в края на лятото и през есента, особено с торове, богати на азот. Късното подхранване стимулира нов растеж, който няма да има време да узрее и вдървесинее преди настъпването на зимата, което го прави изключително уязвим на измръзване.
Новозасадените дървета не трябва да се торят веднага. Дай им няколко месеца, за да се адаптират и да започнат да развиват нови корени. Обикновено първото торене се прави през следващата пролет. Дърветата, засадени в добре подготвена, богата на компост почва, може да не се нуждаят от допълнително торене през първата една или две години. Винаги поливай обилно почвата преди и след прилагане на гранулиран тор, за да се подпомогне разтварянето му и да се предотврати изгаряне на корените.
За дървета, отглеждани в контейнери, редовното торене е абсолютно задължително. Хранителните вещества в ограниченото пространство на саксията се изчерпват бързо. През вегетационния сезон, от пролетта до края на лятото, е добре да се подхранват на всеки 2-4 седмици с балансиран течен тор, разреден според инструкциите. Алтернативно, може да се използва гранулиран тор с бавно освобождаване в началото на сезона.
Преторяване и неговите признаци
Повече тор не винаги означава по-добре. Преторяването може да бъде също толкова вредно, колкото и недостигът на хранителни вещества, а понякога и по-лошо. Прекомерното количество минерални соли в почвата може да изтегли водата от корените чрез осмоза, което води до състояние, известно като „изгаряне на корените“. Това уврежда способността на дървото да абсорбира вода и може да доведе до неговата гибел.
Признаците на преторяване включват внезапно увяхване на листата, въпреки че почвата е влажна. Краищата на листата може да покафенеят и да изглеждат като изгорени. Други симптоми са забавен или спрял растеж, окапване на листата и понякога по повърхността на почвата може да се образува бяла, солена кора. Ако подозираш, че си преторил, трябва да действаш бързо.
Първата стъпка е да се опиташ да промиеш излишните соли от почвата. Това се постига чрез обилно поливане с чиста вода, като се оставя тя да се оттича свободно. Повтори процедурата няколко пъти в рамките на няколко дни. За контейнерни растения, изнеси саксията навън и я промий обилно, докато водата, изтичаща от дренажните отвори, стане бистра. Спри всякакво торене за поне няколко месеца, за да дадеш време на растението да се възстанови.
За да се избегне преторяване, винаги се придържай към препоръчителните дози, посочени на опаковката на тора. Дори е по-безопасно да се използва малко по-ниска концентрация, особено при течните торове. Помни, че е по-лесно да се коригира хранителен дефицит, отколкото да се спаси растение от последиците на преторяването. Наблюдавай реакцията на дървото и коригирай режима на подхранване според неговите нужди.
