Разбирането на нуждите от вода на английската лавандула е може би най-важният ключ към успешното й отглеждане, тъй като неправилното поливане е най-честата причина за проблеми при това растение. Въпреки че е известна със своята сухоустойчивост, лавандулата, както всяко живо същество, има специфични изисквания към влагата, които се променят през различните етапи от живота й и в зависимост от условията на средата. Много градинари, водени от добри намерения, правят грешката да я поливат твърде често, което води до фатално кореново гниене. От друга страна, пълното пренебрегване на поливането, особено при млади растения или по време на екстремни засушавания, може да доведе до стрес и слаб растеж. Намирането на правилния баланс – поливане в дълбочина, но рядко – е изкуството, което ще ти позволи да се радваш на здрава, ароматна и обилно цъфтяща лавандула.
През първата година след засаждането, английската лавандула изисква по-специално внимание по отношение на поливането. През този критичен период растението насочва енергията си към изграждането на силна и дълбока коренова система, която ще му осигури стабилност и устойчивост в бъдеще. За да подпомогнеш този процес, е необходимо да поддържаш почвата равномерно влажна, но не и подгизнала. Редовното поливане веднъж или два пъти седмично, в зависимост от времето, обикновено е достатъчно. Важно е да се полива обилно, така че водата да достигне дълбоко в почвата, насърчавайки корените да растат надолу.
Най-добрият начин да определиш кога е време за поливане е да провериш състоянието на почвата. Пъхни пръста си на няколко сантиметра в земята до основата на растението. Ако усетиш, че почвата е суха, значи е време за поливане. Ако все още е влажна, изчакай още няколко дни. Тази проста проверка е много по-надеждна от следването на строг график, тъй като нуждите от вода варират значително в зависимост от температурата, слънчевото греене, вятъра и типа на почвата. С времето ще се научиш да разпознаваш нуждите на твоето растение.
Техниката на поливане също има значение. Винаги насочвай струята вода към основата на растението, като избягваш да мокриш листата и цветовете. Влагата по листната маса, особено ако се задържи за по-дълго време, създава благоприятни условия за развитието на гъбични заболявания. Най-подходящото време за поливане е рано сутрин. Това дава възможност на растението да поеме необходимата влага през деня, а повърхността на почвата и листата, които може да са се намокрили, изсъхват бързо под слънчевите лъчи, намалявайки риска от болести през по-хладната нощ.
След като английската лавандула се установи добре, обикновено след първия сезон, тя става значително по-устойчива на суша. Нейната дълбока коренова система й позволява да извлича влага от по-долните слоеве на почвата. Възрастните растения се нуждаят от поливане само по време на продължителни горещи и сухи периоди, когато почвата е напълно изсъхнала в дълбочина. В повечето умерени климатични зони, естествените валежи са напълно достатъчни, за да задоволят нуждите на установената лавандула. Прекомерното поливане на зрели растения е сериозна грешка и трябва да се избягва на всяка цена.
Поливане на новозасадена лавандула
Грижата за новозасадената английска лавандула се различава значително от тази за установените растения, особено по отношение на поливането. В първите няколко седмици до няколко месеца, докато кореновата система се адаптира и разраства в новата си среда, растението е по-уязвимо и зависимо от редовното снабдяване с вода. Целта през този период е да се поддържа почвата постоянно леко влажна, за да се улесни вкореняването. Това обаче не означава, че почвата трябва да е мокра или подгизнала, тъй като това би довело до загниване на младите, крехки корени.
Веднага след засаждането полей обилно, за да може почвата да улегне добре около кореновата бала и да се елиминират въздушните джобове. През следващите няколко седмици проверявай влажността на почвата на всеки два до три дни. Честотата на поливане ще зависи силно от климатичните условия – в горещо и слънчево време може да се наложи поливане два или три пъти седмично, докато в по-хладно и облачно време веднъж седмично може да е достатъчно. Ключът е в наблюдението, а не в сляпото следване на график.
Поливането трябва да бъде дълбоко, а не повърхностно. Когато поливаш, прави го бавно и продължително, така че водата да има време да попие надолу и да достигне до цялата дълбочина на кореновата система. Това насърчава корените да растат в дълбочина, търсейки влага, което е от съществено значение за бъдещата устойчивост на растението на суша. Честото, плитко поливане води до образуването на слаба и повърхностна коренова система, която прави растението зависимо от постоянно поливане и уязвимо при засушаване.
Мулчирането около основата на новозасадената лавандула може да помогне за запазване на влагата в почвата и да намали честотата на поливане. Важно е обаче да се използва правилният тип мулч. Вместо органичен мулч като кора или компост, който може да задържи твърде много влага около стъблото, използвай неорганичен мулч като ситен чакъл, пясък или натрошени миди. Тези материали позволяват на почвата да диша, предотвратяват растежа на плевели и отразяват слънчевата светлина, което помага за поддържане на топлина и сухота около основата на растението – точно условията, които лавандулата обича.
Поливане на установени растения
След като английската лавандула е прекарала поне един пълен вегетационен сезон в градината и е развила здрава и дълбока коренова система, нейните нужди от вода драстично намаляват. Установените растения са изключително сухоустойчиви и могат да се справят добре с минимално допълнително поливане. В региони с умерени валежи, зрелите лавандулови храсти често могат да оцелеят само на дъждовна вода. Това е едно от големите предимства на това растение, което го прави идеален избор за градини с ниска поддръжка и райони, предразположени към засушаване.
Най-сигурният знак, че установената лавандула се нуждае от вода, е лекото увисване на листата. Въпреки това, трябва да се внимава, тъй „увисването“ може да бъде и реакция на силно обедно слънце, като растението се възстановява вечер. Истинската нужда от вода се познава, ако листата останат клюмнали и рано сутрин. Дори и тогава, поливай обилно и дълбоко, но не бързай да поливаш отново. По-добре е да се полива веднъж на няколко седмици обилно, отколкото по малко на всеки няколко дни.
Преполиването е най-голямата опасност за зрелите растения. Твърде много вода насища почвата, лишава корените от кислород и създава перфектни условия за развитието на гъбични патогени, причиняващи кореново гниене. Симптомите на преполиване често са подвеждащи и могат да приличат на тези при засушаване – пожълтяване и падане на долните листа, общо увяхване на растението. Това кара градинарите да поливат още повече, което само влошава проблема. Ето защо проверката на почвата преди поливане е от решаващо значение – ако е влажна, не поливай.
Типът на почвата оказва огромно влияние върху честотата на поливане. В леки, песъчливи почви с бърз дренаж, водата се оттича бързо и може да се наложи по-често поливане по време на сухи периоди. В по-тежки, глинести почви, които задържат влагата по-дълго, поливането трябва да бъде много по-рядко. Именно затова правилната подготовка на почвата преди засаждане е толкова важна. Добре дренираната почва ти дава много по-голям толеранс към грешки при поливането.
Признаци за неправилно поливане
Умението да разпознаваш признаците на стрес от вода е ключово за поддържането на здрава лавандула. Както недостатъчното, така и прекомерното поливане могат да причинят сериозни проблеми, но симптомите им понякога могат да бъдат объркващи. Един от първите признаци на преполиване е пожълтяването на долните листа. Това се случва, защото корените започват да загниват поради липсата на кислород и не могат да усвояват хранителни вещества, което води до хлороза. С напредването на проблема, цели стъбла могат да станат кафяви и меки в основата, а цялото растение да придобие увяхнал и болен вид, дори ако почвата е мокра.
Друг симптом на прекомерна влага е бавният растеж и липсата на цъфтеж. Растение, което постоянно се намира в прекалено влажна почва, е под стрес и насочва цялата си енергия към оцеляване, а не към растеж и цъфтеж. Може също така да забележиш плесен или мухъл по повърхността на почвата около основата на растението. Ако подозираш преполиване, незабавно спри да поливаш и остави почвата да изсъхне напълно. Ако растението е в саксия, провери дали дренажните отвори не са запушени. В тежки случаи може да се наложи да извадиш растението, да огледаш корените, да изрежеш всички загнили части и да го пресадиш в нова, суха и добре дренирана почва.
Симптомите на недостатъчно поливане обикновено са по-лесни за разпознаване, особено при млади растения. Първият признак е увяхването или клюмването на листата и младите стъбла. Листата могат да изглеждат сивкави или да започнат да изсъхват и да стават чупливи, започвайки от върховете. Цъфтежът ще бъде слаб, а цветовете могат да изсъхнат преждевременно. При продължително засушаване, долните листа ще пожълтеят и ще опадат, тъй като растението се опитва да запази влагата за по-младите части.
За щастие, лавандулата е много по-толерантна към засушаване, отколкото към преполиване. Ако забележиш признаци на дехидратация, едно обилно и дълбоко поливане обикновено е достатъчно, за да се възстанови растението в рамките на няколко часа или един ден. Важно е да не се изпада в паника и да не се започва с ежедневно поливане, тъй като това може да доведе до шок на кореновата система и да предизвика проблеми с преполиване. Винаги оставяй почвата да изсъхне отново, преди да полееш следващия път, дори и след период на засушаване.
Поливане в саксии и контейнери
Отглеждането на английска лавандула в саксии и контейнери представлява малко по-различно предизвикателство по отношение на поливането в сравнение с отглеждането в градината. Почвата в контейнерите изсъхва много по-бързо поради ограничения обем и излагането на слънце и вятър от всички страни. Това означава, че лавандулата в саксии ще изисква по-често поливане, отколкото тази в земята, особено през горещите летни месеци. Въпреки това, основният принцип остава същият – опасността от преполиване е по-голяма от тази от засушаване.
Изборът на подходящ контейнер е от първостепенно значение. Той трябва да има достатъчно дренажни отвори на дъното, за да може излишната вода да се оттича свободно. Теракотените саксии са отличен избор, тъй като порестата им структура позволява на почвата да диша и изсъхва по-бързо, намалявайки риска от задържане на влага. Използвай висококачествена, добре дренирана почвена смес, специално предназначена за кактуси и сукуленти, или си направи собствена смес, като смесиш градинска почва с голямо количество пясък, перлит или фин чакъл.
Честотата на поливане на лавандула в саксия зависи от много фактори: размер на саксията, тип на почвата, температура на въздуха и излагане на слънце. Най-добрият метод е редовно да проверяваш влажността на почвата. Пъхни пръст на дълбочина 2-3 см – ако е суха, е време за поливане. Когато поливаш, прави го обилно, докато водата започне да изтича от дренажните отвори. Това гарантира, R-че цялата коренова система е навлажнена. След това изхвърли излишната вода от подложката на саксията, за да не стоят корените във вода.
През зимата нуждите от вода на лавандулата в саксия намаляват значително. Ако си прибрал растението на закрито на хладно и светло място, поливай много рядко – може би веднъж на месец или дори по-рядко. Целта е само да се предотврати пълното пресъхване на корените. Прекомерното поливане през зимния период на покой е почти сигурен начин да убиеш растението. Винаги оставяй почвата да изсъхне напълно между поливките през зимата.
