Зимуването на розмарина е един от най-важните аспекти за успешното му многогодишно отглеждане, особено в райони с по-студен климат, където температурите падат под нулата. Като средиземноморско растение, розмаринът не е приспособен да издържа на силни и продължителни студове. Успехът на зимуването зависи от няколко фактора: сорта на розмарина, начина на отглеждане (в градината или в саксия) и специфичните климатични условия на твоя регион. Правилната подготовка и осигуряването на подходящи зимни условия са от решаващо значение, за да се радваш на твоето ароматно растение и през следващата година. Някои по-студоустойчиви сортове могат да презимуват на открито с подходяща защита, докато по-нежните трябва задължително да се приберат на закрито. Разбирането на тези различия и предприемането на правилните стъпки навреме ще ти спести разочарованията от загубата на растението през зимата.
Подготовка за зимата на открито
Ако живееш в район с мека зима (климатични зони 7-10) или отглеждаш специално селектиран студоустойчив сорт розмарин като ‘Arp’ или ‘Hill Hardy’, е възможно растението да презимува успешно в градината. Ключът към успеха е да му се осигури максимална защита. Изборът на място още при засаждането е от огромно значение – засади го на защитено от вятър място, например до южна стена, която акумулира топлина през деня и я излъчва през нощта. Добрият дренаж е дори по-важен през зимата, тъй като мократа и студена почва е смъртоносна за корените.
Преди настъпването на първите силни студове, е добре да подготвиш растението. В края на есента натрупай дебел слой мулч около основата на храста. За целта можеш да използваш сухи листа, слама, борови кори или компост. Дебелината на слоя трябва да е поне 10-15 сантиметра. Този мулч ще изолира кореновата система от замръзване и ще помогне за поддържане на по-стабилна температура в почвата.
При прогноза за екстремно ниски температури, силни ледени ветрове или обилен мокър сняг, можеш да осигуриш и допълнителна защита за надземната част на растението. Покрий целия храст с агротекстил, зебло или стар чаршаф. Важно е материалът да е дишащ, за да не се задържа влага под него, което може да доведе до развитие на плесени. Избягвай използването на найлон, тъй като той не позволява на растението да диша и може да причини повече вреда, отколкото полза. Не забравяй да премахнеш покривалото, когато времето се затопли, за да осигуриш на растението достъп до светлина и въздух.
Зимуване на розмарин в саксия
За повечето сортове розмарин и за всички, отглеждани в по-студени климатични зони, зимуването на закрито е единственият сигурен начин за оцеляване. Растенията в саксии са много по-уязвими на студ, тъй като корените им не са изолирани от земната маса и могат да замръзнат много бързо. Внеси саксията на закрито преди първата сериозна слана, обикновено когато нощните температури започнат трайно да падат до 4-5°C. Преди да внесеш растението, го инспектирай внимателно за вредители и ако е необходимо, го третирай превантивно.
Идеалното място за зимуване на розмарин е хладно, но много светло помещение. Температура между 5°C и 10°C е перфектна. Това може да бъде неотопляема стая, остъклен балкон, светъл гараж или зимна градина. Поставянето на растението в топла и суха всекидневна често води до проблеми като опадане на листата и нападение от паяжинообразуващи акари, тъй като условията са твърде различни от тези, от които се нуждае през периода на покой. Най-важният фактор е светлината – постави саксията до най-слънчевия прозорец, за предпочитане с южно изложение.
Ако нямаш достатъчно светло място, може да се наложи да използваш допълнително изкуствено осветление. Фитолампите (лампи за растеж) могат да осигурят необходимия светлинен спектър и да помогнат на растението да премине през зимата в добро състояние. Дори няколко часа допълнителна светлина на ден могат да направят огромна разлика. Добрата циркулация на въздуха също е важна, за да се предотврати развитието на брашнеста мана, така че можеш периодично да включваш малък вентилатор в помещението.
Грижи по време на зимния покой
През зимата розмаринът навлиза в период на покой и растежът му се забавя значително. Съответно, нуждите му от вода и хранителни вещества намаляват драстично. Най-голямата грешка, която можеш да направиш, е да продължиш да го поливаш както през лятото. Преполиването през зимата е почти сигурен начин да убиеш растението. Поливай много рядко, само когато почвата е напълно изсъхнала на няколко сантиметра дълбочина. В зависимост от температурата и влажността в помещението, това може да означава поливане веднъж на 3-4 седмици или дори по-рядко.
Не тори розмарина изобщо по време на зимния му покой. Растението не расте активно и не може да усвои хранителните вещества. Торенето през този период само ще доведе до натрупване на соли в почвата, което може да увреди деликатните корени. Подхранването трябва да се възобнови едва през пролетта, когато забележиш признаци на нов растеж.
Опадането на известно количество листа (иглички) през зимата е нормално явление, особено при растения, отглеждани на закрито. Това е реакция на стреса от промяната на условията и по-ниската интензивност на светлината. Не се паникьосвай, ако видиш няколко изсъхнали листенца. Ако обаче опадането е масово, това е сигнал за сериозен проблем – най-вероятно свързан с неправилно поливане (твърде много или твърде малко вода) или недостатъчна светлина.
Аклиматизация след зимата
Когато пролетта наближи и опасността от слани премине, е време да подготвиш своя розмарин за връщане на открито. Не изнасяй растението директно от закритото помещение на яркото слънце. Рязката промяна в светлината и температурата може да причини шок и да изгори листата. Процесът на аклиматизация трябва да бъде постепенен и да продължи около една до две седмици.
Започни, като изнасяш растението навън за няколко часа на ден на сенчесто или шарено сенчесто място. Постепенно увеличавай времето, което прекарва навън, както и количеството пряка слънчева светлина, което получава. След няколко дни можеш да го преместиш на място с утринно слънце, а след това и на целодневно слънце. Не забравяй да го прибираш вътре, ако се очакват късни пролетни слани.
Това е и идеалният момент за подрязване и пресаждане, ако е необходимо. След като растението е аклиматизирано, можеш да го подрежеш, за да премахнеш всички изсъхнали или слаби клонки от зимата и да оформиш храста. Ако корените са запълнили саксията, пресади го в малко по-голям съд със свежа, добре дренирана почва. С повишаването на температурите и увеличаването на светлината, постепенно увеличи и честотата на поливане и започни отново с подхранването.
