Зимуване на далията

Правилното зимуване на клубените на далията е един от най-важните и отговорни етапи в целогодишния цикъл на отглеждане, особено в климатични зони със студени зими, където почвата замръзва. Тъй като далиите произхождат от по-топлите региони на Мексико, техните клубени не са устойчиви на замръзване и трябва да бъдат извадени от земята и съхранени на защитено място. Успешното презимуване гарантира запазването на ценните сортове и осигурява здрав посадъчен материал за следващата пролет. Този процес изисква внимание към детайлите, търпение и създаване на правилните условия за съхранение, които да предпазят клубените както от измръзване, така и от изсъхване или загниване.

Първата стъпка в процеса на зимуване е да се определи точният момент за изваждане на клубените. Сигналът за това се дава от природата – първата по-сериозна есенна слана. Когато температурите паднат достатъчно ниско, надземната част на растението (листа и стъбла) почернява и увяхва. Това показва, че вегетационният период е приключил. Не бързайте да изваждате клубените веднага. Препоръчително е да ги оставите в земята още около една до две седмици след сланата. Този период позволява на клубените да „узреят“ напълно и кората им да се втвърди, което ги прави по-издръжливи и по-лесни за съхранение.

Преди да пристъпите към изкопаването, трябва да подготвите растението. Стъблата се отрязват с остра ножица или трионче на височина около 10-15 сантиметра над нивото на почвата. Тези остатъци от стъблата служат като удобна „дръжка“ при манипулиране на тежката туфа от клубени. Ако имате няколко различни сорта, сега е моментът да се уверите, че всеки от тях е правилно етикетиран. Можете да завържете етикет с името на сорта директно за остатъка от стъблото с водоустойчив маркер.

Самото изкопаване трябва да се извършва с голямо внимание, за да се избегне нараняването на крехките клубени. Най-подходящият инструмент е градинска вила, тъй като тя позволява по-лесно разрохкване на почвата без да реже. Започнете да копаете в кръг на разстояние около 30 сантиметра от основата на стъблото. Внимателно разрохкайте почвата от всички страни и след това леко повдигнете цялата туфа от земята. Избягвайте да използвате остатъка от стъблото като лост за изваждане, тъй като това може да отчупи клубените от короната.

След като туфата е извадена, внимателно отстранете по-голямата част от полепналата пръст. Можете да направите това с ръце или с дървена пръчка. Обърнете туфата с остатъците от стъблата надолу за няколко часа, за да се отцеди излишната влага от кухите стъбла. Не е препоръчително да миете клубените с вода веднага след изваждането, освен ако почвата не е много тежка и глинеста. Ако все пак се наложи миене, те трябва да се оставят да изсъхнат напълно преди да се приберат за съхранение.

Подготовка на клубените за съхранение

След първоначалното почистване и отцеждане, клубените трябва да преминат през процес на „лекуване“. Това е важна стъпка, която помага на малките ранички и одрасквания, получени по време на изкопаването, да зараснат и да се образува защитна тъкан. Клубените се поставят на сухо, проветриво и защитено от замръзване място, като например гараж, навес или мазе, за период от няколко дни до две седмици. Температурата трябва да бъде умерено хладна. По време на този процес кората на клубените се втвърдява, което ги предпазва от изсъхване и проникване на болестотворни организми по време на съхранението.

След като клубените са излекувани, е време за финална инспекция и почистване. С мека четка внимателно отстранете останалата суха пръст. Огледайте внимателно всяка туфа. Всички меки, загнили, болни или силно повредени клубени трябва да бъдат отстранени с остър, чист нож. Също така, премахнете всички тънки, подобни на косми коренчета. Оставянето на болни части може да доведе до разпространение на гниенето и да компрометира цялата партида по време на съхранението.

На този етап възниква въпросът дали да се разделят клубеновите туфи преди съхранение или да се изчака до пролетта. И двата подхода имат своите предимства. Съхраняването на цяла туфа е по-лесно и клубените са по-малко склонни към изсъхване. От друга страна, разделянето през есента спестява място за съхранение и позволява да се провери всяка отделна част за наличие на „око“ (пъпка за растеж). Повечето градинари предпочитат да разделят клубените през пролетта, тъй като тогава „очите“ са по-видими и подути, което улеснява процеса.

Ако решите да разделите туфите, уверете се, че всяка отделена част има поне един здрав клубен и част от короната със здраво „око“. Местата на разрезите могат да се поръсят със сяра на прах или друг фунгицид, за да се предотврати инфекция. Независимо дали съхранявате цели туфи или разделени клубени, правилното етикетиране на всеки сорт е от съществено значение, за да знаете какво засаждате през следващата пролет.

Методи и материали за съхранение

Ключът към успешното съхранение на клубените на далията е да се поддържа среда, която е хладна, тъмна и с умерена влажност. Идеалната температура е между 4 и 10 градуса по Целзий. По-високите температури могат да накарат клубените да покълнат преждевременно, докато температури близо до нулата или под нея ще ги повредят необратимо. Влажността също е критичен фактор. Средата не трябва да е твърде суха, защото клубените ще се сбръчкат и изсъхнат, нито твърде влажна, защото това ще предизвика мухъл и гниене.

Един от най-популярните методи за съхранение е поставянето на клубените в кашони, щайги или пластмасови кутии, запълнени с подходящ материал. Торфен мъх, вермикулит, дървени стърготини (от широколистни дървета, не от бор или кедър), пясък или дори нарязани вестници са добри изолационни материали. Клубените се подреждат на слоеве, като се внимава да не се докосват един друг, и всеки слой се покрива обилно с избрания материал. Този материал помага да се буферират температурните колебания и да се поддържа равномерна влажност.

Друг метод, който някои градинари намират за успешен, е опаковането на всеки отделен клубен или малка туфа в хартиена торба или вестник. След това торбите се поставят в кашони. Този метод осигурява добра изолация и предотвратява разпространението на евентуално гниене от един клубен на друг. Някои хора използват и найлонови торбички с дупки за вентилация, пълни с торфен мъх, но при този метод има по-голям риск от натрупване на конденз и развитие на мухъл, затова е необходимо редовно наблюдаване.

Независимо от избрания метод, мястото за съхранение е от първостепенно значение. Неотопляемо мазе, изба, хладен гараж или килер са идеални места, стига температурата да е стабилна и да не пада под нулата. Важно е мястото да е защитено и от гризачи, които могат да бъдат привлечени от клубените. Периодично, веднъж месечно, проверявайте състоянието на съхраняваните клубени. Ако забележите, че започват да се сбръчкват, може леко да напръскате опаковъчния материал с вода. Ако откриете мухъл или гниене, незабавно отстранете засегнатите клубени.

Често срещани проблеми при съхранението

Най-често срещаните проблеми по време на зимното съхранение на далиите са изсъхването и загниването. Изсъхването се случва, когато влажността на въздуха е твърде ниска и клубените губят твърде много от вътрешната си влага. Те стават леки, сбръчкани и твърди. За да се предотврати това, е важно да се използва подходящ опаковъчен материал, който да задържа влагата. Ако клубените изглеждат леко дехидратирани към края на зимата, те често могат да бъдат възстановени чрез накисване във вода за няколко часа преди засаждането.

Загниването, от друга страна, е резултат от твърде висока влажност или лоша вентилация. То се причинява от гъбички и бактерии, които се развиват във влажна среда. Клубените стават меки, кашави и често имат неприятна миризма. Превенцията включва добро изсушаване и лекуване на клубените преди съхранение, отстраняване на всички повредени части и осигуряване на добра циркулация на въздуха в помещението за съхранение. Не затваряйте плътно контейнерите, в които съхранявате клубените.

Преждевременното покълване е друг проблем, който може да възникне, ако температурата на съхранение е твърде висока. Клубените започват да образуват дълги, бледи и крехки кълнове. Ако това се случи, преместете ги на по-хладно място. Тези кълнове обикновено са твърде слаби и трябва да бъдат отстранени преди засаждането. Не се притеснявайте, клубените обикновено имат достатъчно енергия, за да произведат нови, по-здрави кълнове, след като бъдат засадени в подходящи условия.

Редовните проверки през зимата са най-добрата защита срещу сериозни загуби. Те позволяват навременното откриване и отстраняване на проблеми, преди те да са се разпространили. Един загнил клубен може бързо да зарази съседните, затова е важно да се действа бързо. С правилната подготовка и малко внимание през зимните месеци, ще можете да запазите вашите ценни далии и да се радвате на тяхната красота отново през следващия сезон.