Гомфрената е топлолюбиво растение, което в повечето климатични зони се отглежда като едногодишно. Това означава, че тя завършва пълния си жизнен цикъл – от семе до цъфтеж и образуване на нови семена – в рамките на един вегетационен сезон и не преживява ниските температури и сланите на зимата. Въпреки това, има начини да се насладиш на красотата на това цвете и през следващата година, без да се налага да купуваш нови растения. Основните методи за „зимуване“ на гомфрената включват събиране на семена от собствените ти растения или, в някои случаи, опит за презимуване на цялото растение в саксия на закрито. Разбирането на тези техники ще ти позволи да запазиш любимите си сортове и да планираш градината си за следващия сезон по един устойчив и икономичен начин.
Най-практичният и широко разпространен метод за осигуряване на гомфрена за следващата година е събирането на семена. Това е лесен и много удовлетворяващ процес. Към края на сезона остави някои от най-добрите цветове да изсъхнат напълно на растението. Избери цветове от най-здравите и най-обилно цъфтящи екземпляри, за да си сигурен, че събираш семена с добри генетични характеристики. Когато цветните главички станат сухи и чупливи на допир, те са готови за събиране.
След като събереш изсъхналите цветове, трябва да ги съхраняваш правилно до пролетта. Разстели ги на тънък слой върху вестник или тава на сухо и проветриво място за още една-две седмици, за да си сигурен, че са напълно изсъхнали. След това можеш да разтриеш цветните главички между пръстите си, за да отделиш малките семена от люспите. Съхранявай семената в хартиен плик или малък стъклен буркан, надписан с името на сорта и годината на събиране, и ги пази на хладно, тъмно и сухо място, като например в шкаф или чекмедже.
Гомфрената като едногодишно растение
В градинарството е важно да се разбира жизненият цикъл на растенията, които отглеждаме. Гомфрената, поради своя тропически произход, се класифицира като нежна многогодишна билка в родните си местообитания (зони на устойчивост 9-11), но в по-студените климати, включително в България, тя не може да преживее зимата на открито. Поради тази причина тя се третира като едногодишно растение, което означава, че очакваме от нея да поникне, порасне, цъфти и умре в рамките на една година. Първите есенни слани са фатални за нея и бързо ще унищожат надземната част на растението.
Приемането на гомфрената като едногодишно растение опростява грижите в края на сезона. Вместо да се опитваш да я защитиш от студа, можеш просто да я оставиш да цъфти възможно най-дълго, докато сланата я унищожи. След това, увяхналите растения трябва да бъдат премахнати от лехите, за да се поддържа градината чиста и да се намали рискът от презимуване на болести и вредители в растителните остатъци. Тези остатъци могат да се добавят към купчината за компост, при условие че растенията са били здрави.
Още статии по тази тема
Въпреки че не презимува, гомфрената понякога може да се самозасее, особено в по-меки климатични зони или ако зимата е била топла. Това означава, че семената от изсъхналите цветове могат да паднат на земята, да презимуват и да поникнат сами на следващата пролет. Въпреки че това може да бъде приятна изненада, не трябва да се разчита на него като на надежден метод за размножаване, тъй като покълването е несигурно и често новите растения се появяват на неочаквани места. Най-добрият начин да си гарантираш растения за следващата година е целенасоченото събиране и съхранение на семена.
Събиране и съхранение на семена
Събирането на семена от гомфрена е изключително лесен процес и е най-надеждният начин да запазиш растението за следващия сезон. Най-доброто време за събиране е в края на лятото или началото на есента, в сух и слънчев ден. Остави няколко от най-добре оформените и най-ярко оцветени цветове да останат на растението, докато изсъхнат напълно. Ще разбереш, че са готови, когато цветните главички станат кафеникави, сухи и лесно се ронят при допир. Избягвай да събираш семена от влажни или плесенясали цветове.
След като отрежеш изсъхналите цветове, донеси ги на закрито, за да ги доизсушиш. Разстели ги на един слой върху поднос, вестник или хартиена кърпа на топло, сухо и проветриво място, далеч от пряка слънчева светлина. Оставете ги така за около седмица или две. Тази стъпка е важна, за да се премахне всяка остатъчна влага, която би могла да причини мухлясване на семената по време на съхранение. Когато са напълно сухи, цветните главички ще бъдат много крехки.
Следващата стъпка е отделянето на семената. Всяка малка люспичка в цветната глава съдържа едно семе. Можеш просто да разтриеш целите изсушени цветове между дланите си над купа или лист хартия. Не е необходимо да отделяш всяко семе перфектно от люспата; можеш да съхраниш сместа от семена и люспи заедно. Постави ги в хартиен плик или малко стъклено бурканче. Важно е да надпишеш плика с името на растението, сорта (ако го знаеш) и датата на събиране. Съхранявай семената на хладно, тъмно и сухо място до следващата пролет.
Още статии по тази тема
Опит за презимуване на закрито
Въпреки че не е обичайна практика, е възможно да се опиташ да презимуваш любимо растение гомфрена на закрито, особено ако е отглеждано в контейнер. Този метод изисква повече усилия и не винаги е успешен, но може да си струва, ако имаш специален сорт, който искаш да запазиш. Преди първата слана, премести саксията с растението на закрито. Избери най-слънчевия прозорец, с който разполагаш, за предпочитане с южно изложение, тъй като гомфрената се нуждае от много светлина, за да оцелее.
Преди да внесеш растението вътре, го огледай внимателно за наличие на вредители като листни въшки или акари. Добра идея е да го напръскаш превантивно с инсектициден сапун, за да не внесеш нежелани гости в дома си. На закрито, растението ще се нуждае от много по-малко вода, отколкото през лятото. Поливай умерено, като оставяш горния слой на почвата да изсъхне напълно между поливките. Не тори растението през зимата, тъй като то ще бъде в период на покой или много бавен растеж.
Очаквай растението да не изглежда по най-добрия си начин през зимата. Възможно е да загуби част от листата си и да не цъфти. Основната цел е просто да го поддържаш живо до пролетта. Поддържай добра циркулация на въздуха около него, за да намалиш риска от гъбични заболявания. През пролетта, когато времето се затопли и опасността от слана премине, можеш постепенно да започнеш да го „закаляваш“, като го изнасяш навън за по няколко часа на ден, преди да го върнеш на постоянното му място в градината.
