Правилната подготовка за зимата е от съществено значение за оцеляването и бъдещия обилен цъфтеж на вайгелата, особено в райони с по-студен климат. Въпреки че повечето сортове са доста студоустойчиви, предприемането на няколко основни стъпки през есента може значително да намали риска от повреди, причинени от ниски температури, ледени ветрове и тежък сняг. Тези мерки са особено важни за младите, новозасадени храсти, чиято коренова система все още не е напълно развита и установена. Осигуряването на добра защита помага на растението да премине успешно през периода на покой и да посрещне пролетта здраво и готово за нов растеж.
Една от първите стъпки в подготовката за зимата е постепенното намаляване на поливането през есента. Това сигнализира на растението да забави растежа си и да започне да се подготвя за покой. Късното торене, особено с азотсъдържащи торове, трябва да се избягва, тъй като то стимулира растежа на нови, нежни клонки, които нямат време да узреят и лесно измръзват през зимата. Последното подхранване трябва да бъде направено най-късно в средата на лятото.
След като листата на вайгелата окапят, е добре да се почисти пространството около основата на храста. Премахването на падналите листа и други растителни остатъци е важна санитарна мярка, тъй като по този начин се унищожават евентуални зимуващи стадии на болести и вредители. Тази проста стъпка може значително да намали проблемите през следващия вегетационен сезон и да допринесе за общото здраве на градината.
Мулчиране за защита на корените
Мулчирането е може би най-важната процедура за успешното зимуване на вайгелата. Кореновата система е най-уязвимата част на растението при ниски температури, а мулчът действа като изолационно одеяло, което я предпазва от резките температурни промени и дълбокото замръзване на почвата. Най-подходящото време за прилагане на зимен мулч е късна есен, след като почвата е започнала леко да замръзва, но преди настъпването на големите студове.
Като мулч могат да се използват различни органични материали като сухи листа, нарязана слама, борови кори, компост или торф. Натрупай слой с дебелина около 10-15 сантиметра около основата на храста, като го разпространиш в радиус, който покрива зоната на корените. Важно е да се остави малко свободно пространство директно около стъблото, за да се избегне задържането на влага, което може да доведе до загниване на кората и да привлече гризачи, които да я повредят.
Още статии по тази тема
Мулчът не само предпазва от студ, но също така помага за задържане на влагата в почвата, което е важно в райони със сухи зими. През пролетта, след като опасността от силни мразове премине, мулчът може леко да се раздърпа, за да позволи на почвата да се затопли по-бързо от слънцето. Част от него може да се остави на място, тъй като при разграждането си той ще обогати почвата с ценни хранителни вещества.
Защита на надземната част
В райони с много сурови зими, силни ветрове или тежки снеговалежи, може да се наложи да се защити и надземната част на храста. Студените, изсушаващи ветрове могат да причинят дехидратация на клонките, докато тежкият, мокър сняг може да ги счупи или огъне. Това е особено важно за младите растения през първите им няколко зими, докато се установят напълно.
Един от начините за защита е внимателното привързване на клонките на храста с меко въже или канап. Това прави короната по-компактна и по-малко податлива на счупване под тежестта на снега. Друг, по-сигурен метод, е изграждането на малък заслон около растението. Това може да стане като се забият няколко кола около храста и се увият със зебло, агротекстил или друг дишащ материал. Важно е материалът да не докосва директно клонките, за да има циркулация на въздух.
Покривният материал предпазва от вятъра и донякъде от екстремния студ, а също така предотвратява натрупването на тежък сняг директно върху клонките. Заслонът трябва да се постави късно през есента, след първите сериозни студове, и да се премахне в ранна пролет, когато времето започне трайно да се затопля. Оставянето на защитата твърде дълго може да доведе до запарване и преждевременно развитие на пъпките, които след това могат да бъдат повредени от късни слани.
