Аржентинската вербена е ценена заради своята ефирна красота и дълъг цъфтеж, но когато настъпи есента, много градинари започват да се чудят как да я запазят през зимата. Устойчивостта на това растение на студ варира и успехът на презимуването до голяма степен зависи от климатичната зона, в която се намираш. В по-меките региони тя може да се държи като надеждно многогодишно растение, докато в по-студените често се отглежда като едногодишно. Въпреки това, съществуват няколко стратегии и техники, които могат значително да увеличат шансовете за оцеляването ѝ дори при по-сурови зимни условия, позволявайки ти да се радваш на нейната прелест година след година.
Устойчивостта на аржентинската вербена обикновено се определя до USDA зона 7, където минималните зимни температури рядко падат под -17 до -12 градуса по Целзий. В тези и по-топли зони, вербената често презимува успешно на открито без нужда от специална защита. Растението може да остане полу-вечнозелено или да изгуби надземната си част, но кореновата система оцелява и през пролетта избива нов растеж. В тези региони вербената също така се самозасява обилно, така че дори ако оригиналното растение не оцелее, е много вероятно наоколо да се появят множество нови растения от семена.
В погранични зони, като зона 6, оцеляването е по-несигурно и зависи от конкретните микроклиматични условия в градината и от това колко сурова е зимата. Места, защитени от силни зимни ветрове, или такива в близост до сгради, където се задържа повече топлина, предлагат по-добри шансове. В тези райони прилагането на защитни мерки, като мулчиране, става от съществено значение. В зони 5 и по-студени, опитите за презимуване на открито рядко са успешни и растението трябва да се третира като едногодишно или да се прибира на закрито.
Подготовка на растението за зимата
Правилната подготовка през есента е ключова за успешното презимуване на аржентинската вербена на открито. Една от най-важните стъпки е да се устои на изкушението да се подреже растението след края на цъфтежа. Въпреки че изсъхналите стъбла може да не изглеждат особено привлекателно, те играят важна роля в защитата на растението. Стъблата помагат за улавянето на сняг около основата, който действа като отличен естествен изолатор, предпазващ кореновата шийка от екстремни студове и температурни колебания. Подрязването трябва да се остави за ранна пролет, след като премине най-голямата опасност от замръзване.
Друга важна стъпка е да се намали и спре поливането, когато времето застудее. Прекалено влажната почва през зимата е много по-опасна от студа, тъй като може да доведе до загниване на корените, а замръзването на водата в почвата може да ги увреди сериозно. Увери се, че почвата около вербената е добре дренирана и не се задържа вода. Също така, спри всякакво торене в края на лятото, за да не стимулираш нов растеж, който би бил твърде нежен, за да оцелее през зимата.
След като паднат първите сериозни слани и почвата започне леко да замръзва, е време да се приложи защитен слой мулч. Натрупай около 10-15 сантиметра органичен мулч, като сухи листа, слама или нарязани борови клонки, около основата на растението. Този слой ще помогне за изолиране на корените от най-ниските температури и ще предпази от резките цикли на замръзване и размразяване, които могат да избутат растението от почвата. Важно е мулчът да се постави след като земята е започнала да замръзва, за да не се превърне в убежище за гризачи, които могат да повредят короната на растението. През пролетта, когато времето се затопли, мулчът трябва да се отстрани внимателно, за да позволи на почвата да се затопли и да стимулира новия растеж.
Зимуване в контейнери
Ако живееш в регион с много студена зима или просто искаш да си гарантираш оцеляването на растението, отглеждането в контейнер и прибирането му на закрито е най-сигурният метод. През есента, преди първите слани, премести саксията на защитено, хладно и светло място. Идеални места са неотопляем гараж с прозорец, остъклена веранда, светло мазе или зимна градина, където температурата се поддържа над нулата, но остава достатъчно хладна (между 4 и 10 градуса по Целзий), за да може растението да влезе в състояние на покой.
Преди да прибереш растението, можеш леко да го подрежеш, за да стане по-компактно и лесно за управление, като намалиш височината му с около една трета. Провери го внимателно за вредители като листни въшки или белокрилки и при нужда го третирай, за да не ги внесеш вътре. По време на зимуването нуждите от вода на вербената са минимални. Поливай съвсем оскъдно, само колкото почвата да не пресъхне напълно – веднъж на 3-4 седмици обикновено е достатъчно. Прекомерното поливане през този период е сигурен начин да предизвикаш загниване на корените.
Когато пролетта наближи и дните започнат да се удължават, можеш да забележиш признаци на нов растеж. Това е сигнал, че можеш постепенно да увеличиш поливането и да преместиш растението на по-светло и топло място. Не бързай да го изнасяш веднага навън. Започни процес на аклиматизация, като го изнасяш за по няколко часа на ден на защитено от вятър място, като постепенно увеличаваш времето и излагането на пряка слънчева светлина. След като опасността от слани е напълно преминала, можеш да го засадиш отново в градината или да го оставиш на постоянното му място в контейнера.
