Успешното презимуване на английската лавандула е от решаващо значение за нейното дълголетие и обилен цъфтеж през следващия сезон. Въпреки че този хибрид е известен със своята добра студоустойчивост в сравнение с други видове лавандула, той все пак произхожда от средиземноморския регион и може да бъде уязвим при сурови зимни условия, особено комбинация от ниски температури, изсушаващи ветрове и липса на снежна покривка. Правилната подготовка на растението през есента е ключът към неговото оцеляване. Тези мерки не са сложни, но изискват своевременно изпълнение и разбиране на основните заплахи, пред които е изправена лавандулата през студените месеци – прекомерна влага в корените и измръзване на надземните части. С правилния подход можеш да гарантираш, че твоите ароматни храсти ще се събудят здрави и силни напролет.
Подготовката за зимата започва още в края на лятото. Една от най-важните стъпки е да се прекрати всякакво торене след основния цъфтеж. Късното подхранване, особено с азотни торове, стимулира нов, нежен растеж, който няма да има достатъчно време да узрее и да се вдървенее преди първите слани. Този крехък растеж е изключително чувствителен към ниски температури и почти сигурно ще измръзне, което може да отслаби цялото растение и да създаде входни врати за болести. Позволи на лавандулата да забави растежа си по естествен път и да се подготви за периода на покой.
Последната резитба за сезона също трябва да бъде направена своевременно. Най-добре е да се извърши веднага след цъфтежа, в края на лятото или началото на есента, но поне 6-8 седмици преди очакваните първи силни студове. Тази резитба насърчава леко разклоняване и уплътняване на храста, но му дава достатъчно време да зарасне и да се подготви за зимата. Избягвай силната резитба късно през есента, тъй като това може да стимулира нов растеж в неподходящо време и да намали общата маса на храста, която служи като естествена изолация. Оставянето на растението с по-голямата част от листната му маса през зимата помага да се предпази короната му от студа.
Един от най-големите врагове на лавандулата през зимата не е студът сам по себе си, а комбинацията от студ и влага. Замръзналата, мокра почва може да причини сериозни щети на кореновата система. Затова е от изключително значение да се увериш, че почвата около лавандулата е отлично дренирана и не задържа вода. Преди настъпването на зимата, почисти основата на растението от паднали листа и други органични отпадъци, които могат да задържат влага и да доведат до гниене на стъблото.
Защита от студ и вятър
Основната заплаха за надземните части на лавандулата през зимата са ниските температури, комбинирани със силни, изсушаващи ветрове. Въпреки че английската лавандула е вечнозелено растение, нейните листа могат да загубят влага през зимата (процес, наречен десикация), когато земята е замръзнала и корените не могат да я компенсират. Това води до покафеняване и изсъхване на клонките, което често се бърка с измръзване. За да се намали този ефект, е добре лавандулата да бъде засадена на място, което е защитено от преобладаващите зимни ветрове, например до стена, ограда или група от други по-устойчиви храсти.
В райони с много сурови зими и малко или никаква постоянна снежна покривка, осигуряването на допълнителна защита може да бъде необходимо. Снегът е отличен естествен изолатор, който предпазва растенията от студа и вятъра. Ако обаче зимите са „голи“, можеш да използваш мулч, за да предпазиш кореновата система и основата на растението. Най-подходящи са леки, проветриви материали като слама, сухи листа или борови клонки. Нанеси слой от 10-15 см около основата на храста, но го направи след като земята вече е леко замръзнала. Това предотвратява създаването на уютно убежище за гризачи, които могат да повредят растението.
Важно е мулчът да не се натрупва плътно около стъблото на лавандулата. Остави малко свободно пространство около основата, за да може въздухът да циркулира и да се предотврати гниенето на короната. През пролетта, след като премине опасността от силни студове, мулчът трябва да бъде внимателно отстранен, за да може почвата да се затопли и да изсъхне. Прекалено дългото задържане на зимния мулч може да доведе до преовлажняване и развитие на болести.
Зимуване на лавандула в саксии
Лавандулата, отглеждана в саксии, е значително по-уязвима на студ, отколкото тази в градината. Кореновата система в контейнера е изложена на ниски температури от всички страни, а малкият обем почва замръзва много по-бързо и по-дълбоко. Поради тази причина, в повечето климатични зони не е препоръчително саксиите с лавандула да се оставят на открито през зимата без никаква защита. Най-добрият вариант е да се преместят на защитено, хладно и светло място.
Идеалното място за зимуване на лавандула в саксия е неотопляем гараж, светла изба, остъклен балкон или студена оранжерия. Температурата трябва да е ниска, за да може растението да влезе в период на покой, но в идеалния случай да не пада трайно под нулата. Наличието на светлина е важно, тъй като лавандулата е вечнозелена. Постави саксията близо до прозорец, където може да получава поне няколко часа светлина на ден. Поливането през този период трябва да бъде сведено до абсолютен минимум – достатъчно е почвата да не пресъхне напълно. Поливай оскъдно веднъж на 3-4 седмици или дори по-рядко.
Ако нямаш възможност да прибереш саксията на закрито, можеш да опиташ да я изолираш. Един от методите е да „заровиш“ саксията в земята в градината до ръба й. Почвата ще осигури добра изолация за корените. Друг вариант е да поставиш саксията в по-голям кашон или контейнер и да запълниш празното пространство между тях със слама, сухи листа, стиропор или други изолационни материали. Можеш също така да увиеш самата саксия в няколко слоя зебло или агротекстил. Важно е да се осигури добър дренаж, за да не се задържа вода в контейнера.
Грижи в края на зимата и началото на пролетта
Когато зимата започне да си отива и дните стават по-дълги и по-топли, е време да започнеш да подготвяш лавандулата за новия сезон. Не бързай да премахваш зимната защита твърде рано. Късните пролетни слани могат да бъдат много опасни, особено ако растението вече е започнало да развива нов растеж. Изчакай, докато опасността от силни студове премине напълно. Първата стъпка е внимателно да отстраниш зимния мулч от основата на растението, за да позволиш на почвата да се затопли и просъхне.
След като си премахнал мулча, огледай внимателно растението за повреди от зимата. Нормално е някои връхчета да са изсъхнали или покафенели. Не се притеснявай, това рядко е фатално. Най-важното е да изчакаш, докато растението покаже ясни признаци на нов растеж, преди да пристъпиш към пролетна резитба. Новите зелени пъпки обикновено се появяват първо по-ниско по стъблата. Това ще ти покаже докъде клонките са живи и откъде трябва да режеш.
Пролетната резитба има за цел да почисти храста и да го оформи. С остри и чисти ножици изрежи всички мъртви, счупени или явно повредени клонки. Подрежи останалите стъбла, като премахнеш измръзналите връхчета, като режеш точно над мястото, където се вижда нов растеж. Тази резитба не трябва да бъде толкова силна, колкото лятната, но е важна за поддържане на добрата форма и жизненост на храста. След тази процедура, растението ще насочи енергията си към развитие на нови, здрави и цветоносни клонки.
