Аметистовият зюмбюл е планинско цвете, което е естествено пригодено да издържа на сурови зимни условия, което го прави напълно зимоустойчиво в повечето райони на умерения климатичен пояс. Правилното му зимуване обаче не е свързано толкова със защита от студа, колкото със защита от прекомерна влага и осигуряване на необходимия период на покой. Разбирането на тези аспекти е от решаващо значение за гарантиране на оцеляването и обилен цъфтеж през следващата пролет. Подготовката за зимата започва още през есента и включва няколко прости, но важни стъпки, които ще осигурят на луковиците най-добрите условия за почивка и подготовка за новия вегетационен сезон. Нека разгледаме как да осигурим на това нежно цвете безопасна и здравословна зима.
Основният фактор за успешното зимуване на аметистовия зюмбюл, засаден в градината, е качеството на почвения дренаж. Луковиците са много по-чувствителни към зимното преовлажняване и редуването на замръзване и размразяване във влажна почва, отколкото към самия студ. Ако почвата е тежка и задържа вода, луковиците могат лесно да загният през зимата. Ето защо изборът на място и подготовката на почвата още при засаждането са най-важната стъпка за безпроблемно презимуване. В добре дренирана почва луковиците остават сравнително сухи и понасят ниските температури безпроблемно.
В региони с много студени зими и липса на постоянна снежна покривка, нанасянето на слой мулч през есента може да бъде от полза. Снегът действа като отличен естествен изолатор, но когато липсва, почвата може да замръзне на голяма дълбочина и да бъде подложена на резки температурни промени. Мулчът имитира защитната функция на снега, като помага за поддържане на по-стабилна температура на почвата и предпазва луковиците от екстремни студове и цикли на замръзване-размразяване. Тази проста мярка може значително да подобри шансовете за оцеляване, особено за новозасадени или по-малки луковици.
Подготовката за зимата включва и поддържане на чистота около мястото, където са засадени луковиците. През есента е важно да се премахнат всички плевели и растителни остатъци от лехата. Това не само подобрява външния вид, но и намалява местата, където могат да зимуват вредители и болестотворни патогени. Чистата повърхност на почвата също така позволява по-доброто ѝ изсъхване и намалява риска от развитие на плесени под мулчиращия слой.
Подготовка за зимата в градината
Подготовката на аметистовия зюмбюл за зимата започва след като листата напълно изсъхнат в началото на лятото. От този момент до есента е важно да се спре всякакво поливане в зоната на луковиците. През есента, преди първите сериозни застудявания, е време да се предприемат последните стъпки. Увери се, че мястото е добре почистено от паднали листа и други органични остатъци, които могат да задържат влага и да станат убежище за вредители. Това е и последният подходящ момент за засаждане на нови луковици или разделяне на стари туфи.
Ако решиш да мулчираш, най-доброто време за това е след първите няколко слани, когато горният слой на почвата вече е леко замръзнал. Нанасянето на мулч твърде рано, докато почвата е все още топла и влажна, може да привлече гризачи, които да си направят гнезда и да се хранят с луковиците през зимата. Мулчът също така може да задържи прекалено много влага, ако е нанесен преди почвата да се е охладила достатъчно. Изчакването на първите студове гарантира, че луковиците вече са в пълен покой.
Като мулч могат да се използват различни материали. Леки и проветриви материали като сухи листа (от дъб или бук са идеални, защото не се сбиват), борови иглички или нарязана слама са отличен избор. Слоят трябва да е с дебелина около 5-10 сантиметра. Този слой ще предпази почвата от дълбоко замръзване и ще я защити от ерозията на зимните ветрове и дъждове. Важно е през пролетта, когато опасността от силни студове премине, мулчът да бъде внимателно отстранен, за да може почвата да се затопли и новите кълнове да пробият безпрепятствено.
Зимуване в контейнери
Отглеждането на аметистов зюмбюл в саксии изисква по-специално внимание към зимуването, тъй като почвата в контейнерите замръзва много по-бързо и по-дълбоко, отколкото тази в градината. Кореновата система и луковиците са изложени на много по-ниски температури и резки промени. Затова саксиите не трябва да се оставят на открито напълно незащитени, особено в по-студени климатични зони. Има няколко ефективни начина за предпазване на контейнерните растения през зимата.
Един от най-лесните методи е да се „вкопае“ саксията в градината. Изкопава се дупка, достатъчно голяма, за да побере саксията, и тя се поставя вътре, като ръбът ѝ трябва да е наравно със земята. След това се запълва с пръст около нея. По този начин земята действа като естествен изолатор и предпазва корените от замръзване, точно както при растенията, засадени директно в градината. През пролетта саксията просто се изважда.
Друг вариант е групирането на няколко саксии плътно една до друга до защитена стена на къщата, за предпочитане с южно изложение. Пространството между саксиите може да се запълни със сухи листа, слама или други изолационни материали. Цялата група може да бъде увита със зебло или специално агротекстил за зимна защита. Важно е да не се използва найлон, тъй като той не позволява на растенията да „дишат“ и може да доведе до запарване и развитие на плесени. Третият, и може би най-сигурен метод, е да се преместят саксиите в неотопляемо, но защитено от замръзване помещение като студен гараж, мазе или остъклен балкон. Температурата трябва да се поддържа малко над нулата (между 1°C и 5°C). Почвата трябва да се поддържа почти суха през цялата зима, като се полива съвсем леко веднъж на месец-два, само за да не изсъхнат напълно луковиците.
Грижи в края на зимата и началото на пролетта
С наближаването на пролетта е време да се подготвим за събуждането на аметистовия зюмбюл. Ако си използвал мулч, той трябва да бъде премахнат постепенно, когато опасността от силни и продължителни студове премине. Обикновено това се случва в края на февруари или началото на март, в зависимост от региона. Премахването на мулча позволява на слънчевите лъчи да затоплят почвата и да стимулират поникването. Ако се очакват късни пролетни слани, след като кълновете вече са се появили, те могат да бъдат временно покрити вечер с лек нетъкан текстил.
За растенията, които са зимували в саксии на защитено място, краят на зимата е сигнал за тяхното постепенно „събуждане“. Саксиите трябва да се изнесат на по-светло и малко по-топло място. Поливането трябва да се възобнови постепенно, като се започне с малки количества вода, докато се появят първите признаци на растеж. Важно е да не се прекалява с водата в началото, тъй като луковиците все още нямат напълно развита коренова система, която да я абсорбира.
След като опасността от замръзване напълно премине, саксиите могат да бъдат изнесени на постоянното им място на открито. Добре е да се направи постепенно аклиматизиране, като в първите няколко дни се държат на по-сенчесто и защитено от вятър място, преди да се изложат на пълно слънце. Това предотвратява стреса за младите кълнове. Това е и подходящият момент за първото пролетно подхранване с балансиран тор, което ще даде на растенията необходимия тласък за буен растеж и обилен цъфтеж.
