Правилната подготовка за зимата е от съществено значение за здравето и оцеляването на американската дугласка ела, особено за младите и новозасадени дървета. Въпреки че този вид произхожда от региони със сурови зими и в зряла възраст е напълно студоустойчив за нашите климатични условия, младите екземпляри са уязвими на редица зимни предизвикателства. Те включват изсушаващи ветрове, слънчево изгаряне на кората, повреди от тежък сняг и атаки от гладни гризачи. Предприемането на няколко прости, но навременни мерки през есента може значително да намали тези рискове и да осигури на дървото добър старт през следващата пролет.
Един от най-важните аспекти на подготовката за зимата е осигуряването на достатъчно влага в почвата преди тя да замръзне. През есента, след като листата на широколистните дървета са опадали, но преди настъпването на трайни студове, е препоръчително да се направи едно или две обилни, дълбоки поливания. Това е особено важно, ако есента е била суха. Добре хидратираното дърво влиза в зимата в много по-добро състояние и е по-устойчиво на физиологична суша – процес, при който студените ветрове извличат влага от игличките, докато замръзналата почва не позволява на корените да я възстановят.
Защитата на кореновата система също е от първостепенно значение, тъй като тя е по-чувствителна на студ от надземната част на дървото. Нанасянето на дебел слой органичен мулч (около 10-15 см) около основата на ствола след първите леки застудявания е изключително ефективна мярка. Мулчът действа като изолатор, който забавя замръзването на почвата и предпазва корените от резки температурни колебания. Тази практика също така помага за запазване на влагата в почвата и ограничава растежа на плевели през пролетта.
Защита от физиологична суша и вятър
Физиологичната суша е сериозна заплаха за вечнозелените растения през зимата, включително и за младата дугласка ела. Тя настъпва, когато комбинацията от слънце и вятър изсушава игличките, а корените не могат да компенсират загубата на вода от замръзналата почва. Резултатът е покафеняване и изсъхване на игличките, което става най-видимо в края на зимата или началото на пролетта. Най-уязвими са дърветата, засадени на открити, ветровити места.
Най-добрата превантивна мярка е правилният избор на място за засаждане, което предлага естествена защита от преобладаващите зимни ветрове. Ако дървото вече е засадено на открито място, може да се изгради временна ветрозащитна преграда. Това може да стане чрез забиване на няколко кола около дървото (от страната на вятъра) и опъване на зебло или друга плътна мрежа между тях. Важно е преградата да не докосва директно клоните, за да се осигури циркулация на въздуха и да се избегне протриване.
Прилагането на антитранспиранти е друга възможна мярка. Това са продукти на восъчна или полимерна основа, които се пръскат върху игличките и образуват тънък, прозрачен филм, който намалява загубата на влага. Антитранспирантите се прилагат късно през есента, когато температурите са положителни, но преди настъпването на големите студове. Ефективността им може да намалее с времето, особено след силни валежи, но те могат да осигурят допълнителна защита през най-критичните периоди.
Предотвратяване на слънчево изгаряне и напукване на кората
Слънчевото изгаряне е често срещан проблем при младите дървета с тънка и гладка кора. То се получава през слънчевите зимни дни, когато кората от южната и югозападната страна на ствола се нагрява значително, активирайки клетките под нея. След залез слънце температурата рязко спада, което води до замръзване и унищожаване на тези активни клетки. Този процес причинява образуването на вертикални пукнатини и мъртви участъци по кората, които са входна врата за болести и вредители.
Най-ефективният и широко използван метод за защита е увиването на ствола на дървото. За целта могат да се използват специални хартиени ленти за дървета, зебло или пластмасови предпазители. Увиването трябва да започне от основата на ствола и да продължи спираловидно нагоре, достигайки до първите долни клони. Материалът трябва да е достатъчно плътен, за да отрази слънчевите лъчи, но да позволява на кората да диша. Увиването се прави късно през есента и се премахва в началото на пролетта, за да не възпрепятства растежа на ствола.
Друг метод е боядисването на ствола с бяла латексова боя, разредена с вода в съотношение 1:1. Белият цвят отразява слънчевата светлина и предпазва кората от прегряване, като по този начин предотвратява резките температурни разлики. Този метод е по-дълготраен от увиването и често се използва в търговски овощни градини и разсадници. Важно е да се използва само латексова (водоразтворима) боя, тъй като боите на маслена основа могат да увредят кората.
Защита от тежък сняг и гризачи
Натрупването на тежък и мокър сняг по клоните на дугласката ела може да причини сериозни щети, като огъване, счупване или дори трайна деформация на короната. За да се предотврати това, след обилен снеговалеж е препоръчително внимателно да се отстрани натрупаният сняг. Това може да стане с помощта на метла или дълъг прът, като се започне от долните клони и се работи нагоре. Движенията трябва да са леки и избутващи нагоре, а не дърпащи надолу, за да не се увеличава напрежението върху клоните.
При млади дървета с по-изправена и тясна форма, може да се приложи леко връзване на клоните, за да се предотврати тяхното разтваряне под тежестта на снега. С помощта на меко въже или платнени ленти, клоните се прибират внимателно към централния ствол, без да се стягат прекалено силно. Тази мярка е временна и трябва да се премахне веднага след като опасността от силни снеговалежи премине, за да не се наруши нормалният растеж.
През зимата, когато храната е оскъдна, кората на младите дървета може да стане примамлива цел за гризачи като зайци и мишки. Те могат да нагризат кората около основата на ствола, причинявайки т.нар. „огризване в пръстен“, което е фатално за дървото, тъй като прекъсва сокодвижението. За да се предотврати това, около основата на ствола трябва да се постави предпазна мрежа или пластмасов протектор. Протекторът трябва да е вкопан няколко сантиметра в почвата, за да попречи на мишките да минават отдолу, и да е достатъчно висок (поне 60-70 см), за да предпази от зайци дори при наличие на снежна покривка.
