Правилното зимуване е задължителен и изключително важен етап от жизнения цикъл на амарилиса, който пряко влияе върху способността му да цъфти през следващия сезон. Този период на покой, известен още като латентен период, имитира естествените климатични условия в родината на растението, където сухият сезон предизвиква спиране на вегетацията. Осигуряването на подходящи условия за покой позволява на луковицата да узрее, да премине през необходимите физиологични промени и да заложи цветни пъпки. Без този етап на почивка, луковицата се изтощава и цъфтежът става слаб или напълно липсва.
Подготовката за зимуване започва в края на лятото или началото на есента, обикновено през август или септември. Това е периодът, в който активният растеж на листата трябва постепенно да бъде преустановен. Ключова стъпка в този процес е постепенното намаляване на поливането. Ограничаването на водата е сигнал за растението, че наближава неблагоприятен период и то трябва да започне да пренасочва хранителните вещества и енергията от листата към своя подземен складов орган – луковицата. Едновременно с намаляването на поливането, подхранването с торове трябва да бъде напълно прекратено.
В резултат на тези промени листата на амарилиса постепенно ще започнат да губят своята свежест, да пожълтяват и в крайна сметка да изсъхнат. Това е напълно нормален и желан процес, който не трябва да предизвиква притеснение. Важно е да не се избързва с премахването на пожълтяващите листа, тъй като те все още съдържат ценни хранителни вещества, които се придвижват към луковицата. Листата трябва да се отстранят едва след като изсъхнат напълно и се отделят лесно от шийката на луковицата. След като надземната част на растението отмре, луковицата е готова за своя период на покой.
Подходящи условия за периода на покой
След като листата са напълно изсъхнали и премахнати, саксията с луковицата трябва да бъде преместена на подходящо място за зимуване. Идеалните условия за периода на покой са хладно, тъмно и сухо място. Температурата е от критично значение – тя трябва да бъде стабилна, в диапазона между 10°C и 15°C. Подходящи места могат да бъдат мазе, неотопляем гараж, килер или дори долното отделение на хладилника, ако луковицата е извадена от саксията. Трябва да се избягват места с температури под 5°C, тъй като има риск от измръзване, както и температури над 17°C, които могат да попречат на залагането на цветни пъпки или да предизвикат преждевременно събуждане.
Пълната тъмнина също е важен фактор, тъй като светлината може да стимулира преждевременен растеж. Ако мястото за съхранение не е напълно тъмно, саксията може да се покрие с черна хартия или да се постави в картонена кутия. Сухотата е третото задължително условие. По време на целия период на покой, който трябва да продължи поне 8-10 седмици, луковицата не трябва да се полива изобщо. Почвата в саксията трябва да бъде напълно суха. Всякаква влага през този период може да предизвика загниване на спящата луковица.
Съществуват два основни подхода за съхранение на луковиците през зимата. Първият и по-лесен начин е луковицата да се остави в саксията, в която е расла. В този случай просто цялата саксия се премества на избраното хладно и тъмно място. Вторият подход е луковицата внимателно да се извади от почвата, да се почисти от пръстта и старите корени, да се инспектира за болести и вредители и да се съхранява „гола“. В този случай тя може да се увие във вестник, да се постави в хартиена торба или в кутия с перфорация, пълна със сух торф, дървени стърготини или вермикулит, което помага за поддържане на постоянна влажност и предпазва от изсъхване.
Прекъсване на покоя и събуждане на луковицата
След като е преминал минималният период на покой от 8 до 12 седмици, луковицата е готова да бъде „събудена“ и подготвена за нов цикъл на цъфтеж. Времето за извеждане от покой зависи от това кога искаме растението да цъфти – обикновено са необходими между 6 и 10 седмици от събуждането до цъфтежа. Ако искате цъфтеж около Коледа, луковицата трябва да се извади от покой в края на октомври или началото на ноември. Ако луковицата е била съхранявана в саксия, тя може да бъде оставена в нея, като се подмени само горният 2-3 см слой от почвата със свеж, хранителен субстрат.
Ако луковицата е съхранявана извън саксията или ако е време за пресаждане (обикновено на всеки 2-3 години), сега е моментът тя да бъде засадена в нова саксия. Преди засаждане е добре да се инспектира отново за меки или загнили участъци и да се почистят старите, изсъхнали корени. Саксията трябва да е с подходящ размер, с дренажни отвори и свеж, добре дрениран субстрат. Не забравяйте, че около една трета от луковицата трябва да остане над повърхността на почвата.
Процесът на събуждане започва с преместването на саксията на топло и светло място. Идеалната температура за стимулиране на растежа е около 21-24°C. Поливането се възобновява, но трябва да бъде изключително внимателно и оскъдно в началото. Първоначално почвата се навлажнява съвсем леко, за да не се предизвика загниване на все още спящите корени. По-обилно поливане започва едва след като се появи върхът на цветоносното стъбло или листата и достигнат няколко сантиметра височина. Търпението е ключово в този етап; понякога на луковицата ѝ е необходимо време, за да реагира на промяната в условията.
