Засаждането и размножаването на японската декоративна череша са два ключови процеса, които изискват прецизност и разбиране на биологичните особености на растението. Успешното засаждане полага основите за здравословното развитие и бъдещия обилен цъфтеж, като зависи от правилния избор на време, място и техника. Размножаването, от своя страна, е изкуство, което позволява на градинарите да създадат нови растения, запазвайки уникалните характеристики на желаните сортове. Макар да съществуват различни методи за размножаване, като присаждане и вкореняване на резници, всеки от тях има своите специфики и изисквания. Овладяването на тези техники открива нови възможности за обогатяване на градината с красотата на сакура, превръщайки я в жив шедьовър.
Оптимално време и подготовка на мястото за засаждане
Изборът на подходящия момент за засаждане на японската декоративна череша е от решаващо значение за нейното успешно прихващане и по-нататъшен растеж. Най-благоприятните периоди за засаждане са есента, след като листата са окапали, и ранната пролет, преди пъпките да са започнали да набъбват. Есенното засаждане позволява на кореновата система да се установи и да започне да расте през зимните месеци, когато почвата не е замръзнала, което дава на дървото преднина за пролетния растеж. Пролетното засаждане също е успешно, но изисква по-внимателно и редовно поливане през първото лято, тъй като дървото трябва едновременно да развива корени и да поддържа новия растеж на листа и клони.
Подготовката на мястото трябва да започне няколко седмици преди самото засаждане. Както вече беше споменато, изборът на слънчево и защитено от силни ветрове място с добре дренирана почва е задължителен. Първата стъпка е да се почисти избраният участък от всякакви плевели, камъни и други отпадъци. Препоръчително е да се изкопае дупка, която е поне два пъти по-широка от диаметъра на кореновата бала или контейнера и със същата дълбочина. Разрохкването на почвата по стените и дъното на дупката ще улесни проникването на корените в околното пространство.
Подобряването на почвата в изкопаната дупка е следващата важна стъпка. Смесването на изкопаната пръст с органични материали като компост, добре угнил оборски тор или торфен мъх ще обогати почвата с хранителни вещества и ще подобри нейната структура. Тази смес осигурява по-добра аерация и дренаж в тежки глинести почви и същевременно увеличава способността за задържане на влага в леки пясъкливи почви. Избягвайте използването на пресни органични материали, тъй като те могат да „изгорят“ младите корени по време на разграждането си.
Преди да поставите дървото в дупката, е важно да го хидратирате добре. Ако дървото е в контейнер, полейте го обилно час или два преди засаждане. Ако е с голи корени, потопете корените в кофа с вода за няколко часа, но не повече от шест. Тази предварителна хидратация помага за намаляване на шока от пресаждането и осигурява на дървото добър старт на новото му място. Правилната подготовка на мястото и на самото растение са инвестиция във време, която се отплаща многократно с по-бързо прихващане и по-силен растеж.
Още статии по тази тема
Процесът на засаждане стъпка по стъпка
След като мястото и дървото са подготвени, може да се пристъпи към самото засаждане. Внимателно извадете дървото от контейнера, като се стараете да запазите целостта на кореновата бала. Ако корените са силно сплетени или обикалят в кръг по стените на контейнера (т.нар. „спираловидни корени“), е важно внимателно да ги разплетете и леко да ги подрежете, за да стимулирате растежа им навън в новата почва. При дървета с голи корени, разпръснете корените равномерно в дупката, като се уверите, че не са прегънати или счупени.
Поставете дървото в центъра на дупката, като се уверите, че е разположено вертикално. Най-важният аспект на този етап е правилната дълбочина на засаждане. Кореновата шийка на дървото – мястото, където стволът се среща с корените – трябва да бъде на нивото на околната почва или леко над него. Засаждането твърде дълбоко е една от най-честите и фатални грешки, тъй като може да доведе до задушаване на корените и гниене на ствола. Използвайте права летва или дръжка на лопата, поставена напряко на дупката, за да проверите точното ниво.
След като дървото е позиционирано правилно, започнете да запълвате дупката с подготвената почвена смес. Добавяйте почвата на слоеве, като леко я уплътнявате с ръце или крака след всеки слой, за да премахнете въздушните джобове. Въздушните джобове около корените могат да доведат до изсъхването им и да попречат на прихващането. Продължете да запълвате, докато дупката се изравни с околния терен. Не натрупвайте допълнителна почва около основата на ствола.
Веднага след засаждането е задължително да се полее обилно. Бавното и дълбоко поливане помага на почвата да се уплътни около корените и осигурява необходимата влага за първоначалния период на адаптация. Оформете пръстен от пръст около периферията на изкопаната дупка, за да създадете „поливна чаша“, която ще задържа водата и ще я насочва директно към кореновата зона. В зависимост от климатичните условия, продължете да поливате редовно през първите няколко месеца, докато дървото се установи напълно.
Още статии по тази тема
Размножаване чрез присаждане
Присаждането е най-разпространеният и надежден метод за размножаване на сортовите японски декоративни череши. Този вегетативен метод позволява да се запазят точните генетични характеристики на желания сорт (калема), като цвят, форма на цвета, размер на дървото и време на цъфтеж. Процесът включва съединяването на част от желания сорт (обикновено пъпка или малка клонка) с кореновата система на друго, по-устойчиво растение, наречено подложка. Като подложки най-често се използват семеначета от дива череша (Prunus avium) или други съвместими видове, които са добре приспособени към местните почвени и климатични условия.
Най-често използваната техника за присаждане на череши е окулирането (присаждане на пъпка), което обикновено се извършва през лятото. При този метод се избира добре развита, зряла пъпка от летораст на сортовото растение. На подложката, на няколко сантиметра над земята, се прави Т-образен разрез в кората. Кората внимателно се повдига и под нея се пъха щитчето с пъпката, след което мястото на присадката се увива плътно със специална лента за присаждане, оставяйки самата пъпка открита. Целта е да се осъществи контакт между камбиалните слоеве на калема и подложката, което позволява срастване и образуване на съдова връзка.
Друг метод е присаждането на калем, което се извършва в края на зимата или началото на пролетта, докато растенията са все още в покой. При този метод се използва малка клонка (калем) с няколко пъпки от желания сорт. Калемът и подложката се срязват по специфичен начин (например копулация или страничен зарез), така че да паснат плътно една към друга. След съединяването, мястото на присадката се увива с лента и се запечатва с овощарска замазка, за да се предпази от изсъхване и инфекции. Успехът на този метод зависи от прецизността на срезовете и доброто съвпадение на камбиалните слоеве.
След успешно присаждане, пъпката или калемът започват да растат, формирайки новата корона на дървото. Всички издънки, които се появяват от подложката под мястото на присадката, трябва редовно да се премахват, тъй като те ще се конкурират с присадника и могат да го заглушат. Присаждането изисква практика и умения, но е най-сигурният начин за получаване на ново растение, което е точно копие на родителското. Това е стандартната практика в търговските разсадници за производство на сортови декоративни череши.
Размножаване чрез резници
Размножаването на японската декоративна череша чрез резници е по-труден и по-малко предсказуем метод в сравнение с присаждането, но е възможно при някои сортове. Този метод включва отрязване на част от стъбло или клон и стимулирането му да образува собствена коренова система. Успехът до голяма степен зависи от вида на резниците (зелени, полувдървесинени или вдървесинени), времето на вземане и условията за вкореняване. Този метод, ако е успешен, води до създаването на растение на собствен корен, което означава, че няма подложка.
Най-често се използват полувдървесинени резници, които се вземат в средата на лятото. Избират се здрави, тазгодишни леторасти, които са започнали да се вдървесиняват в основата си, но все още са зелени и гъвкави на върха. Резниците трябва да са с дължина около 10-15 сантиметра и да имат поне няколко възела (места, от които излизат листа). Долните листа се премахват, а горните няколко се оставят, като големите листа могат да се отрежат наполовина, за да се намали загубата на влага чрез транспирация.
За да се увеличи шансът за вкореняване, основата на всеки резник се потапя във вкоренител (растежен хормон, обикновено на основата на ауксин). След това резниците се засаждат в субстрат с добър дренаж, като смес от перлит и торфен мъх. Субстратът трябва да се поддържа постоянно влажен, но не и прекалено мокър. Създаването на условия с висока влажност на въздуха е от решаващо значение за предотвратяване на изсъхването на резниците, преди да са образували корени. Това може да се постигне чрез покриване на саксиите с найлонов плик или поставянето им в мини-оранжерия.
Вкореняването може да отнеме от няколко седмици до няколко месеца, в зависимост от сорта и условията. През този период е важно да се осигури ярка, но непряка слънчева светлина и добра вентилация, за да се предотврати развитието на гъбични заболявания. След като резниците образуват здрава коренова система, те могат внимателно да се пресадят в индивидуални саксии и да се продължи с отглеждането им, докато станат достатъчно големи за засаждане на постоянно място в градината. Въпреки предизвикателствата, успешното вкореняване на резник може да бъде много удовлетворяващо за запаления градинар.
