Успешното засаждане и размножаване на сладкия кестен са в основата на създаването на здрава и дълголетна градина, която ще те радва с богата реколта. Процесът изисква внимателно планиране, започващо от избора на качествен посадъчен материал и подходящо място, до спазването на правилната агротехника при самото засаждане. Размножаването на кестена също предлага различни възможности, всяка със своите предимства и недостатъци, като изборът на метод зависи от целите и уменията на градинаря. Независимо дали избираш да закупиш готови фиданки или да опиташ да размножиш собствени растения, познаването на основните принципи е от съществено значение за постигането на успех и избягването на често срещани грешки.
Изборът на подходящо място е първата и най-важна стъпка при засаждането на сладкия кестен, тъй като това ще определи бъдещия му растеж и плододаване. Кестенът е светлолюбиво дърво и изисква пълно слънчево греене през по-голямата част от деня, за да се развива добре и да формира качествени плодове. Необходимо е да се избягват сенчести места, особено такива, засенчени от други големи дървета или сгради. Освен това, мястото трябва да е защитено от силни и студени ветрове, които могат да повредят клоните, да попречат на опрашването и да причинят измръзване през зимата. Леките южни или югозападни склонове са идеални, тъй като осигуряват добър въздушен дренаж и предпазват от късни пролетни слани.
Подготовката на почвата преди засаждане е също толкова важна, колкото и изборът на място. Сладкият кестен има специфични изисквания към почвата, като предпочита дълбоки, плодородни и добре дренирани почви с леко кисела реакция (pH 5.5-6.5). Тежките, глинести и варовити почви не са подходящи, тъй като задържат твърде много вода и ограничават достъпа на кислород до корените, което може да доведе до кореново гниене. Преди засаждане е препоръчително да се изкопае голяма дупка, поне два пъти по-широка и по-дълбока от кореновата бала на фиданката. Дъното на дупката трябва да се разрохка добре, а изкопаната пръст да се смеси с добре угнил оборски тор или компост, за да се подобри нейната структура и хранително съдържание.
Засаждането на фиданката трябва да се извърши внимателно, за да се избегне увреждане на кореновата система. Най-подходящото време за засаждане е през есента, след листопада, или рано напролет, преди началото на сокодвижението. Фиданката се поставя в центъра на подготвената дупка, като се внимава кореновата шийка (мястото, където стъблото преминава в корен) да остане на нивото на почвената повърхност или малко по-високо. Заравянето на фиданката твърде дълбоко е често срещана грешка, която може да доведе до загниване на ствола. След поставянето, дупката се запълва с подготвената почвена смес, като периодично се притъпква леко, за да се избегне образуването на въздушни джобове.
След засаждането е необходима незабавна и обилна поливка, дори и почвата да е влажна. Това помага на почвата да улегне добре около корените и осигурява добър контакт между тях. След поливката около фиданката се оформя околостъблена чаша, която ще задържа водата при следващи поливания. Мулчирането около основата на ствола с органични материали като дървесна кора или слама е силно препоръчително, тъй като помага за задържане на влагата, потиска растежа на плевели и предпазва корените от резки температурни промени. През първата година след засаждането е важно да се поддържа постоянна почвена влажност, за да се подпомогне доброто прихващане и вкореняване на младото дръвче.
Размножаване чрез семена
Размножаването на сладкия кестен чрез семена е най-лесният и достъпен метод, но той има един съществен недостатък – получените растения не запазват сортовите характеристики на родителското дърво. Това означава, че ако засадиш кестен от вкусен сортов плод, полученото дърво може да има по-дребни или по-малко вкусни плодове. Въпреки това, този метод е подходящ за създаване на подложки за присаждане или за отглеждане на дървета с декоративна цел. За сеитба се избират едри, здрави и добре узрели кестени от последната реколта.
Преди да бъдат засадени, семената на кестена се нуждаят от стратификация – процес на обработка със студ и влага, който имитира зимните условия и прекъсва периода на покой. За целта кестените се смесват с леко влажен пясък, торф или перлит и се поставят в найлонов плик или кутия в хладилник (при температура 1-4°C) за период от 2 до 4 месеца. Важно е субстратът да е само леко влажен, а не мокър, за да се избегне загниване. Периодично трябва да се проверява състоянието на семената и влажността на субстрата.
След приключване на стратификацията, през пролетта, семената се засяват в подготвени лехи на открито или в дълбоки контейнери. Дълбочината на засяване трябва да бъде около 4-5 сантиметра. Почвата трябва да е рохкава, плодородна и с добри дренажни свойства. Поникването обикновено настъпва след няколко седмици, като през този период е важно да се поддържа равномерна влажност на почвата. Младите поници са чувствителни на пряка слънчева светлина, затова е добре да им се осигури леко засенчване през първите месеци.
Младите растения, отгледани от семена, се развиват сравнително бързо и могат да бъдат използвани като подложки за присаждане на желани сортове още на втората или третата година. Ако целта е да се отглеждат като семенни дървета, те се оставят да растат на постоянното си място или се пресаждат, докато са още млади, тъй като кестенът развива дълбок централен корен и не понася добре по-късно преместване. Плододаването при семенните дървета започва по-късно, обикновено след 7-10 години, а понякога и повече.
Вегетативно размножаване
Вегетативното размножаване е метод, който позволява да се получат растения, които са генетично идентични с родителското дърво, като по този начин се запазват всички негови сортови характеристики като размер, вкус на плодовете и устойчивост на болести. Най-разпространеният и успешен метод за вегетативно размножаване на сладкия кестен е присаждането. То се състои в съединяване на част от желаното сортово растение (калем) с друго растение, което служи за основа (подложка). Като подложки най-често се използват млади растения, отгледани от семена на сладкия кестен.
Присаждането може да се извърши по няколко начина, като най-често прилаганите при кестена са присаждане на разцеп и присаждане на копулация. Тези методи се прилагат рано напролет, преди началото на сокодвижението. За калеми се използват едногодишни леторасти от желаното сортово дърво, събрани през зимата, докато са в пълен покой. Успехът на присаждането зависи до голяма степен от прецизността на срезовете, доброто съвпадане на камбиалните слоеве на подложката и калема и плътното увиване на мястото на присаждане с овощарска лента, за да се предпази от изсъхване и инфекции.
Друг метод за вегетативно размножаване е чрез отводи. Този метод е по-рядко прилаган, но може да бъде успешен при определени условия. Той се състои в заравяне на ниско разположен, гъвкав клон в почвата, докато все още е прикрепен към майчиното растение. Върхът на клона се оставя над повърхността. На мястото, където клонът е заровен, се правят леки нарези на кората, за да се стимулира образуването на корени. След една-две години, когато са се образували достатъчно корени, новият вкоренен клон се отделя от майчиното растение и се засажда като самостоятелно дърво.
Размножаването чрез резници при сладкия кестен е изключително трудно и почти не се прилага в практиката, тъй като вкореняването е много слабо. Въпреки опитите с различни видове резници (зелени, полувдървесинени, вдървесинени) и използването на фитохормони за стимулиране на вкореняването, процентът на успех остава много нисък. Поради тази причина присаждането остава основният и най-надежден метод за вегетативно размножаване на сортови кестени, гарантиращ получаването на качествени и плодородни дървета.
Избор на сорт и посадъчен материал
Изборът на подходящ сорт е от изключително значение за бъдещия успех на твоето кестеново насаждение. Съществуват множество сортове сладки кестени, които се различават по време на цъфтеж и узряване, размер и вкус на плодовете, устойчивост на болести и приспособимост към различни климатични условия. При избора на сорт е важно да се съобразиш с климатичните особености на твоя район, като продължителност на вегетационния период и честота на късните пролетни слани. Избирането на сортове, които са устойчиви на рак по кестена и мастилено заболяване, е силно препоръчително.
Тъй като повечето сортове кестени са кръстосаноопрашващи се, е задължително да се засадят поне два различни, но съвместими сорта. При избора трябва да се увериш, че периодите им на цъфтеж се припокриват, за да може да се осъществи успешно опрашване. Някои разсадници предоставят информация за това кои сортове са добри опрашители един за друг. Съществуват и хибридни сортове (кръстоски между европейски, китайски и японски кестен), които често се отличават с по-голяма устойчивост на болести и по-едри плодове, което ги прави добър избор за любителски градини.
Качеството на посадъчния материал е също толкова важно, колкото и изборът на сорт. Винаги купувай фиданки от реномирани и лицензирани разсадници, които могат да гарантират сортовата чистота и фитосанитарното състояние на растенията. Избирай здрави фиданки с добре развита коренова система, прав ствол и без видими признаци на болести, вредители или механични повреди. Корените не трябва да са изсъхнали или преплетени в кръг на дъното на контейнера, тъй като това може да попречи на правилното им установяване след засаждане.
При закупуване на фиданки на гол корен е важно те да бъдат засадени възможно най-скоро след покупката. Ако това е невъзможно, те трябва да се съхраняват временно, като корените се заровят във влажен пясък или почва на сенчесто и хладно място, за да се предпазят от изсъхване. Контейнерните фиданки предлагат по-голяма гъвкавост по отношение на времето за засаждане, тъй като могат да бъдат засадени през целия вегетационен период, въпреки че есента и пролетта остават най-подходящите моменти. Инвестицията в качествен посадъчен материал се изплаща многократно в бъдеще чрез по-бърз растеж, по-ранно плододаване и по-здрави дървета.
