Успешното засаждане и размножаване на понцирус трифолиата е в основата на създаването на здрави и жизнени растения, които ще красят градината години наред. Този процес, макар и не прекалено сложен, изисква внимание към детайлите и разбиране на биологичните особености на вида. Изборът на качествен посадъчен материал, правилната подготовка на мястото за засаждане и прилагането на подходящи техники за размножаване са ключови фактори, които ще гарантират добър старт и безпроблемно развитие. Понцирусът може да бъде размножен както генеративно (чрез семена), така и вегетативно (чрез резници), като всеки метод има своите предимства и специфики. В следващите редове ще разгледаме стъпка по стъпка как да подходиш към всяка от тези дейности, за да си сигурен в крайния успех.
Избор на подходящо време и място за засаждане
Определянето на точното време за засаждане на понцирус трифолиата е от решаващо значение за доброто му прихващане и последващо развитие. Най-подходящият период за тази дейност е пролетта, след като опасността от силни и късни слани е преминала. Пролетното засаждане позволява на растението да използва целия вегетационен период, за да се адаптира към новите условия, да развие силна коренова система и да се подготви за първата си зима на новото място. Обикновено това означава засаждане в периода от края на март до началото на май, в зависимост от конкретните климатични условия на региона.
Възможно е и есенно засаждане, особено в по-топлите райони на страната, но то крие повече рискове. То трябва да се извърши достатъчно рано, поне 6-8 седмици преди настъпването на трайните зимни студове, за да има време растението да се вкорени. Ако зимата настъпи твърде бързо или е необичайно сурова, има голям риск младото и все още неустановено растение да измръзне. Поради тази причина пролетното засаждане е по-сигурният и препоръчителен вариант за понцирус трифолиата.
Изборът на място, както вече споменахме, е също толкова важен. Търси най-слънчевата част на градината, защитена от студени северни ветрове. Идеални са места с южно изложение, до стена или ограда, които акумулират топлина през деня и я излъчват през нощта. Почвата трябва да бъде с отличен дренаж. Ако мястото е склонно към задържане на вода, задължително трябва да се вземат мерки за подобряване на оттичането, като изграждане на повдигната леха или добавяне на дренажен слой от чакъл на дъното на засадъчната яма.
Преди да пристъпиш към самото засаждане, е добре да подготвиш посадъчния материал. Ако растението е закупено в контейнер, полей го обилно няколко часа преди засаждането, за да може кореновата бала да е добре хидратирана. Това ще улесни изваждането му от контейнера и ще намали стреса за корените. Внимателно огледай кореновата система – ако корените са силно оплетени в кръг по формата на саксията, внимателно ги разроши с пръсти, за да ги насърчиш да се разпространят в новата почва, вместо да продължат да растат в кръг.
Още статии по тази тема
Техника на засаждане
Процесът на засаждане на понцирус трифолиата следва няколко основни стъпки, които гарантират доброто прихващане. Първата стъпка е изкопаването на подходяща по размер дупка. Тя трябва да бъде около два пъти по-широка от диаметъра на контейнера, в който се намира растението, и със същата дълбочина. Не е препоръчително да се копае много по-дълбока дупка, тъй като почвата под кореновата бала може да се слегне и растението да потъне, което да доведе до проблеми с кореновата шийка.
На дъното на изкопаната дупка може да се постави слой от дренажен материал (ако е необходимо) и след това част от подготвената почвена смес, обогатена с компост или угнил оборски тор. Постави растението в центъра на дупката, като се увериш, че горната част на кореновата му бала е наравно с околния терен или съвсем леко над него. Никога не засаждай понцируса по-дълбоко, отколкото е бил в контейнера, защото заравянето на кореновата шийка може да предизвика гниене и загиване на растението.
След като позиционираш растението правилно, започни да запълваш дупката с останалата почвена смес. Притъпквай леко почвата с ръце, за да премахнеш големите въздушни джобове около корените, но не я уплътнявай прекалено силно, за да не нарушиш нейната структура и аерация. След като дупката е запълнена, оформи около основата на растението малък кръг от пръст, така наречената „поливна чиния“. Тази чиния ще помогне да се задържа водата при поливане директно в зоната на корените и да не се разтича настрани.
Последната и много важна стъпка е обилната поливка. Веднага след засаждането полей растението с голямо количество вода, дори почвата да е влажна. Тази първоначална поливка помага на почвата да се слегне добре около корените, да премахне останалите въздушни кухини и да осигури добър контакт между корените и почвата. В следващите няколко седмици поддържай почвата равномерно влажна, но не преовлажнена, докато растението се прихване и започне да показва признаци на нов растеж. Мулчирането около основата с дървесни кори или компост също е препоръчително, за да се запази влагата и да се потисне растежа на плевели.
Още статии по тази тема
Размножаване чрез семена
Размножаването на понцирус трифолиата чрез семена е най-лесният и често използван метод, особено когато целта е да се произведат подложки за присаждане. Семената на понцируса имат много висока кълняемост, но трябва да се третират правилно. Най-добре е да се използват пресни семена, извадени директно от добре узрели плодове през есента. Плодовете се събират, разрязват се и семената се почистват от пулпата, след което се измиват добре с вода и се подсушават.
Една от ключовите особености на семената на понцируса е, че те не се нуждаят от стратификация (период на студено третиране), за да покълнат. Всъщност, продължителното изсушаване на въздух намалява тяхната кълняемост. Затова най-добрият подход е да се засеят веднага след почистването им през есента. Ако все пак се налага да ги съхраниш, това трябва да стане във влажен пясък или торфен мъх в хладилник, при температура около 4-5°C, за не повече от няколко месеца.
Засяването може да се направи в сандъчета, саксии или директно в подготвена леха в градината. Използвай лека и добре дренирана почвена смес, например смес от торф, перлит и градинска почва. Семената се засяват на дълбочина около 1-1.5 см и на разстояние няколко сантиметра едно от друго, за да имат място младите растения да се развиват. След засяването почвата се полива внимателно и се поддържа постоянно леко влажна, но не мокра.
Покълването обикновено настъпва за около 3-4 седмици, ако температурата на почвата е около 20°C. През първата година семеначетата растат сравнително бавно, като развиват основно кореновата си система. Те трябва да бъдат предпазвани от пряка силна слънчева светлина и да се поливат редовно. Пикирането (пресаждането в отделни саксии) се прави, когато младите растения развият няколко истински листа и са достатъчно големи, за да се работи с тях. Растенията, отгледани от семе, стават подходящи за присаждане или засаждане на постоянно място обикновено след втората година.
Размножаване чрез резници
Вегетативното размножаване чрез резници е друг ефективен метод за получаване на нови растения понцирус трифолиата. Предимството на този метод е, че новите растения са генетично идентични с майчиното растение и достигат зрялост по-бързо в сравнение с отгледаните от семена. Въпреки това, растенията, получени от резници, често развиват по-плитка и по-слабо развита коренова система в сравнение със семеначетата, което ги прави по-малко предпочитани за подложки, но са напълно подходящи за декоративни цели.
Най-подходящото време за вземане на резници е в края на пролетта или началото на лятото, когато новите леторасти са започнали леко да се вдървесиняват – те не трябва да са нито прекалено меки и тревисти, нито напълно вдървесинени. Избират се здрави, прави клонки и от тях се нарязват резници с дължина около 15-20 см. Всеки резник трябва да има поне 3-4 пъпки или възела. Долният срез се прави косо, точно под най-долния възел, а горният – право, над най-горния.
Подготовката на резника е важна стъпка. Всички листа от долната половина на резника се премахват, за да се намали изпарението на вода. Горните 1-2 листа могат да се оставят цели или да се отрежат наполовина, за да се ограничи допълнително влагозагубата. Потапянето на долния край на резника във вкоренител (растежен хормон) не е задължително, но значително повишава процента на успешно вкореняване и ускорява процеса.
Подготвените резници се засаждат в субстрат за вкореняване, който трябва да е много лек, въздухопропусклив и стерилен, за да се избегнат гъбични инфекции. Идеална е смес от перлит и торф в съотношение 1:1 или чист перлит/вермикулит. Резниците се забождат на дълбочина около 5-7 см. За да се осигури висока въздушна влажност, която е критична за вкореняването, съдът с резниците се покрива с прозрачен найлонов плик или се поставя в мини-оранжерия. Поддържай субстрата постоянно леко влажен и осигури светло, но непряко слънчево място. Вкореняването обикновено отнема от 4 до 8 седмици.
