Правилното засаждане е крайъгълният камък за бъдещото здраве и дълголетие на всяко дърво, а метличината не прави изключение. Изборът на подходящо място, подготовката на почвата и самата техника на засаждане са критични стъпки, които определят колко бързо и успешно дървото ще се адаптира към новия си дом. Започването с качествен посадъчен материал, било то от контейнер или с гол корен, е също толкова важно, колкото и самият процес. Успешното засаждане не само осигурява добър старт, но и минимизира стреса за младото растение, което му позволява да насочи енергията си към развитие на силна коренова система. Това е инвестиция на време и усилия, която се отплаща многократно с растежа на здраво, красиво и устойчиво дърво.
Размножаването на метличината предлага на ентусиазирания градинар възможността да създаде нови растения от съществуващо дърво, било то за разширяване на собствената градина или за споделяне с приятели. Основните методи за размножаване са чрез семена и вегетативно, като всеки от тях има своите предимства и специфики. Размножаването от семена е сравнително лесен процес, който позволява получаването на голям брой растения, но изисква търпение, тъй като дърветата ще започнат да цъфтят след няколко години. Разбирането на процесите на стратификация и покълване е ключът към успеха при този метод.
Вегетативното размножаване, като например чрез коренови резници, е по-бърз начин за получаване на ново растение, което ще бъде генетично идентично с родителското. Този метод е предпочитан, когато искаш да запазиш специфичните качества на определен сорт. Въпреки че може да бъде малко по-труден технически, той дава по-бързи резултати и новото дърво ще достигне зрялост по-скоро. И двата метода предлагат удовлетворението от създаването на нов живот и наблюдаването на неговото развитие от самото начало.
Без значение кой метод за размножаване избереш, или ако просто засаждаш закупено дръвче, вниманието към детайлите е това, което прави разликата. Осигуряването на правилните условия за растеж, като подходяща почва, адекватно поливане и защита през първите критични години, е от съществено значение. Тези начални грижи полагат основата за едно силно и устойчиво дърво, което ще радва с красотата си поколения наред. Познаването на специфичните изисквания на метличината ще направи процеса на засаждане и размножаване не само успешен, но и изключително удовлетворяващ.
Избор на подходящо място и време за засаждане
Изборът на място е първата и може би най-важната стъпка в процеса на засаждане. Както вече споменахме, метличината е слънцелюбиво растение и изисква място с пълно слънчево огряване – поне шест часа пряка слънчева светлина на ден. Това ще гарантира обилен цъфтеж, интензивна есенна окраска и цялостно здравословно развитие. Освен светлината, помисли и за пространството. Предвиди бъдещия размер на дървото, което може да достигне 10-12 метра височина и ширина, и осигури достатъчно разстояние от сгради, огради, електрически кабели и други растения.
Почвените условия на избраното място също са от голямо значение. Метличината предпочита добре дренирани почви и не толерира застояла вода. Преди да изкопаеш дупката, направи прост тест за дренаж: напълни я с вода и измери колко време е необходимо, за да се отцеди. Ако водата се задържи повече от няколко часа, ще трябва да подобриш дренажа чрез добавяне на пясък или органична материя, или да избереш друго, по-подходящо място. Дървото е толерантно към различни нива на pH, но се развива най-добре в неутрална до леко алкална почва.
Най-подходящото време за засаждане на метличината е през есента или ранна пролет. Есенното засаждане, след като листата са опадали, позволява на кореновата система да се установи през по-хладните и влажни месеци, преди настъпването на летните горещини. Това дава на дървото преднина за растеж през следващата пролет. Пролетното засаждане, веднага щом почвата може да се обработва, също е добър вариант, но изисква по-внимателно и редовно поливане през първото лято, за да се компенсира стресът от пресаждането.
Избягвай засаждането в средата на лятото, когато горещините и сушата създават изключително стресови условия за новото растение. Също така, не засаждай, когато земята е замръзнала или прекалено мокра. Изборът на правилния момент, съчетан с подходящото място, значително увеличава шансовете за успех и полага основите за безпроблемно развитие на твоето ново дърво. Внимателното планиране на тези два фактора е инвестиция, която ще спести много бъдещи грижи и проблеми.
Процес на засаждане стъпка по стъпка
След като мястото и времето са избрани, е време да се пристъпи към самото засаждане. Първата стъпка е изкопаването на дупката. Тя трябва да бъде два до три пъти по-широка от диаметъра на кореновата бала или контейнера, но не по-дълбока. Дълбочината трябва да е такава, че горната част на кореновата бала да е наравно или съвсем леко над нивото на заобикалящата почва. Засаждането твърде дълбоко е една от най-честите грешки и може да доведе до задушаване на корените и гниене на ствола.
Преди да поставиш дървото в дупката, внимателно го извади от контейнера. Ако корените са плътно сплетени и обикалят по стените на съда (т.нар. „коренова спирала“), е важно внимателно да ги разплетеш или леко да ги подрежеш с остър инструмент. Това насърчава корените да растат навън, в околната почва, вместо да продължат да се въртят в кръг. Ако засаждаш дърво с гол корен, разпредели корените равномерно в дупката, като се увериш, че не са прегънати или счупени.
След като позиционираш дървото в центъра на дупката и се увериш, че е изправено, започни да запълваш дупката с изкопаната пръст. Препоръчително е да се използва оригиналната почва, вместо да се добавя прекалено много обогатена смес, тъй като това насърчава корените да се разпространяват извън „комфортната зона“ на дупката. Докато запълваш, леко уплътнявай почвата с ръце или крака, за да премахнеш въздушните джобове, но без да я пресоваш прекалено силно.
Последната и много важна стъпка е обилното поливане веднага след засаждането. Това помага на почвата да се слегне около корените и осигурява необходимата влага за първоначалната адаптация. Създай лек почвен вал около периферията на дупката, за да задържаш водата и да я насочваш към корените. Полагането на 5-7 см слой мулч (дървесни кори, слама) около основата на дървото, без да докосва ствола, ще помогне за задържане на влагата, регулиране на температурата на почвата и потискане на плевелите.
Размножаване чрез семена
Размножаването на метличината от семена е интересен и достъпен метод, който изисква търпение. Семената се намират в характерните триделни шушулки, които узряват през есента. Най-добре е да се съберат, след като шушулките изсъхнат и станат кафяви на цвят, но преди да са се разтворили напълно и да са разпръснали семената. Внимателно отвори шушулките и извади малките, твърди, черни семена. За най-добри резултати използвай пресни семена, тъй като тяхната кълняемост намалява с времето.
Семената на метличината имат твърда обвивка и изискват процес, наречен скарификация, последван от студена стратификация, за да покълнат успешно. Скарификацията помага на водата да проникне през твърдата обвивка. Това може да се постигне чрез леко надраскване на обвивката с шкурка или чрез накисване на семената в гореща (но не вряла) вода за 24 часа. След скарификацията следва студена стратификация, която имитира зимните условия. Смеси семената с леко влажен пясък или торфен мъх, постави ги в найлонов плик и ги съхранявай в хладилник за около 60-90 дни.
След периода на стратификация, през пролетта, семената са готови за засяване. Засей ги в саксии или в подготвена леха на открито, на дълбочина около 1-2 сантиметра. Използвай добре дренирана почвена смес. Поддържай почвата постоянно влажна, но не прекалено мокра, и осигури топло и светло място. Покълването обикновено настъпва в рамките на няколко седмици до месец. Младите растения са доста нежни и трябва да се пазят от пряка силна слънчева светлина и силни ветрове през първите месеци.
Когато семеначетата развият няколко чифта истински листа и са достатъчно големи, за да се работи с тях, могат да бъдат пресадени в индивидуални по-големи саксии. Продължи да ги отглеждаш на защитено място през първата им година. На следващата пролет, след като опасността от слани е преминала, младите дръвчета могат да бъдат засадени на постоянното им място в градината. Имай предвид, че дърветата, отгледани от семена, може да варират леко в характеристиките си и ще им отнеме няколко години, преди да започнат да цъфтят.
Вегетативно размножаване
Вегетативното размножаване е алтернативен метод, който позволява създаването на ново растение, което е точно копие на родителското. Един от най-успешните методи за метличината е чрез коренови резници. Този метод се прилага в края на зимата или началото на пролетта, преди дървото да е започнало активния си растеж. Внимателно изкопай почвата около основата на добре установено дърво, за да откриеш част от по-дебелите корени. Избери здрав корен с дебелина около 1-2 сантиметра.
С остър и чист инструмент отрежи секции от корена с дължина около 10-15 сантиметра. Важно е да запомниш коя е горната (по-близо до ствола) и коя е долната част на резника. За да не ги объркаш, можеш да направиш прав срез на горния край и диагонален срез на долния. Това е от съществено значение, тъй като резниците трябва да бъдат засадени в правилната посока, за да се развият. Обръщането им наопаки ще попречи на вкореняването.
Подготви саксии с добре дренирана, песъчлива почвена смес. Засади кореновите резници вертикално, като се увериш, че горният край е наравно с повърхността на почвата. Алтернативно, можеш да ги поставиш хоризонтално и да ги покриеш с около 2-3 сантиметра почва. Полей добре и постави саксиите на светло и топло място, но без пряка слънчева светлина. Поддържай почвата леко влажна през цялото време.
След няколко седмици до месец, ако всичко е наред, резниците трябва да започнат да образуват нови издънки. Това е знак, че процесът на вкореняване е успешен. Продължи да се грижиш за младите растения, като постепенно ги излагаш на повече светлина. След като развият здрава коренова система и няколко листа, те могат да бъдат пресадени в по-големи контейнери или на защитено място в градината. Обикновено те са готови за засаждане на постоянното си място през следващата пролет.
📷 Flickr / Szerző: Plant Image Library / Licence: CC BY-SA 2.0
