Китайското императорско дърво, или пауловния, привлича все повече внимание благодарение на своя феноменален растеж, красиви цветове и ценна дървесина. Успешното му отглеждане обаче започва с два ключови етапа: правилното засаждане и ефективното размножаване. Овладяването на тези процеси е от съществено значение за всеки, който иска да създаде здрава и продуктивна плантация или просто да добави това великолепно дърво в своята градина. Засаждането изисква внимателна подготовка на мястото и почвата, за да се осигури оптимален старт на младата фиданка. От друга страна, методите за размножаване позволяват увеличаване на броя на растенията, като всеки метод има своите специфики и предимства. Познаването на тези техники ще ти даде възможност да контролираш целия процес – от малкото семенце или коренче до зрялото, величествено дърво.
Изборът на подходящия посадъчен материал е първата и една от най-важните стъпки. Пауловнията може да бъде закупена като фиданка с гол корен, в контейнер или като разсад. Фиданките с гол корен обикновено са по-евтини и се засаждат през периода на покой – от късна есен до ранна пролет. Растенията в контейнери предлагат по-голяма гъвкавост, тъй като могат да бъдат засадени почти през цялата година, с изключение на най-горещите летни месеци. Важно е да се избере здрав посадъчен материал, без видими признаци на болести, с добре развита коренова система и право стъбло. Качеството на фиданката пряко влияе върху нейния бъдещ растеж и жизненост.
Следващата стъпка е подготовката на дупката за засаждане. Тя трябва да бъде значително по-голяма от кореновата система на фиданката, обикновено два пъти по-широка и също толкова дълбока. Препоръчителните размери са около 60x60x60 сантиметра. Дълбокото изкопаване и разрохкване на почвата позволява на корените да се разпространяват лесно и да достигнат до влага и хранителни вещества в по-дълбоките почвени слоеве. На дъното на дупката е добре да се постави дренажен слой от чакъл или едър пясък, особено ако почвата е по-тежка и глинеста, за да се предотврати задържането на вода.
Преди поставянето на фиданката в дупката, почвата, изкопана от нея, се смесва с добре угнил оборски тор, компост или друг вид органичен подобрител. Тази обогатена смес осигурява необходимите хранителни вещества за първоначалния етап от развитието на дървото. Фиданката се поставя в центъра на дупката, като се внимава кореновата шийка (мястото, където стъблото преминава в корен) да бъде на нивото на земята или съвсем леко над него. Прекалено дълбокото засаждане може да доведе до загниване на стъблото, докато твърде плиткото – до изсушаване на корените. След позиционирането, дупката се запълва с подготвената почвена смес, като периодично се притъпква леко, за да се премахнат въздушните джобове.
Финалният етап на засаждането е обилното поливане. Веднага след запълването на дупката, младото дръвче трябва да се полее с голямо количество вода, обикновено около 20-30 литра. Това помага на почвата да улегне добре около корените и осигурява необходимата влага за първоначалната адаптация. Препоръчително е около стъблото да се оформи малък ров (чаша), който да задържа водата при поливане. В първите няколко седмици след засаждането е изключително важно почвата да се поддържа постоянно влажна, докато растението се прихване и започне да развива нови корени и листа.
Размножаване чрез семена
Размножаването на пауловния чрез семена е един от най-често използваните методи, особено за получаване на голям брой растения. Семената на пауловнията са много малки, леки и крилати, което улеснява тяхното разпространение от вятъра. Те се събират през есента, след като плодните кутийки узреят, изсъхнат и придобият кафяв цвят. Важно е да се знае, че семената се нуждаят от светлина, за да покълнат, поради което не трябва да се покриват с дебел слой почва. Най-доброто време за сеитба е ранна пролет, обикновено в закрити помещения или оранжерии, за да се предпазят младите кълнове от късни слани.
За сеитбата се подготвя лек и добре дрениран субстрат, състоящ се от смес от торф, перлит и пясък. Семената се разпръскват равномерно по повърхността на субстрата и се притискат леко, без да се засипват, или се покриват с много тънък слой пясък или фин вермикулит. След това повърхността се напръсква внимателно с вода, за да не се отмият семената, и съдът се покрива с прозрачно фолио или стъкло, за да се поддържа висока влажност. Оптималната температура за покълване е между 22 и 28°C. При тези условия семената обикновено покълват в рамките на 10 до 20 дни.
След като кълновете се появят и развият първите си няколко истински листа, фолиото се премахва постепенно, за да се аклиматизират към по-ниска влажност. Когато семеначетата станат достатъчно големи, за да могат да се пикират, те се пресаждат внимателно в индивидуални саксийки. През този период е важно да се осигури достатъчно светлина и редовно, но умерено поливане. Младите растения се отглеждат в саксиите докато достигнат височина от 20-30 сантиметра и развият здрава коренова система, след което могат да бъдат засадени на постоянното им място в градината.
Трябва да се има предвид, че размножаването чрез семена може да доведе до известна изменчивост в характеристиките на получените растения. Това означава, че те може да не повторят напълно качествата на родителското дърво, като например скорост на растеж или цвят на цветовете. Въпреки това, този метод е икономичен и позволява производството на огромен брой фиданки, което го прави предпочитан за мащабни проекти за залесяване или създаване на плантации за биомаса.
Размножаване чрез коренови резници
Вегетативното размножаване чрез коренови резници е изключително ефективен и популярен метод за пауловния. Основното му предимство е, че гарантира получаването на растения, които са генетично идентични с родителското дърво, запазвайки всичките му ценни характеристики. Този метод е сравнително лесен и осигурява висок процент на прихващане. Най-подходящото време за събиране на коренови резници е през периода на покой на дървото – от късна есен до ранна пролет, когато в корените са натрупани най-много хранителни вещества.
За целта се избира здраво и добре развито дърво. Внимателно се разкопава почвата около основата му, за да се открият част от по-дебелите, странични корени. Избират се корени с диаметър между 1 и 4 сантиметра. С помощта на остра ножица или нож се отрязват парчета с дължина от 5 до 10 сантиметра. Важно е да се запомни коя е горната и коя е долната част на резника. За улеснение, горният отрез може да се направи прав, а долният – наклонен.
Подготвените резници могат да се засадят директно в земята на постоянно място или в саксии за предварително вкореняване. При засаждане в саксии се използва лек и песъчлив субстрат. Резниците се поставят вертикално, като се внимава горният край да бъде на нивото на почвата или съвсем леко да се показва над нея. След засаждането, почвата се полива добре и се поддържа умерено влажна. Съдовете се поставят на топло и светло място. Първите издънки обикновено се появяват след няколко седмици.
Този метод е предпочитан от много производители, тъй като позволява бързото получаване на качествен и еднороден посадъчен материал. Растенията, отгледани от коренови резници, обикновено се развиват по-бързо и са по-здрави в началните етапи в сравнение с тези от семена. Това се дължи на факта, че резникът вече съдържа значителен запас от хранителни вещества, които подпомагат първоначалния растеж на новата издънка.
Размножаване чрез стъблени резници
Размножаването чрез стъблени резници е друг вегетативен метод, който обаче е по-труден за пауловния в сравнение с кореновите резници и изисква повече внимание. Този метод се прилага предимно през лятото, като се използват зелени, неузрели резници от млади клонки. Избират се здрави и силни леторасти от текущата година. С остър нож се отрязват резници с дължина около 10-15 сантиметра, като всеки резник трябва да има поне два-три възела (местата, от които излизат листата).
Подготовката на резниците включва премахване на долните листа, за да се намали изпарението на вода, като се оставят само един или два листа в горната част. Ако оставените листа са големи, те могат да бъдат срязани наполовина. Основата на резника може да се третира със стимулатор за вкореняване (вкоренител), за да се увеличи шансът за успех. След това резниците се засаждат в субстрат от торф и пясък или перлит, на дълбочина около 3-5 сантиметра.
За успешното вкореняване на стъблените резници е необходимо да се осигури висока въздушна влажност и топлина. Това най-лесно се постига чрез поставяне на саксиите в мини оранжерия или покриването им с прозрачен найлонов плик. Субстратът трябва да се поддържа постоянно влажен, но не и прекалено мокър. Резниците се поставят на светло място, но без пряка слънчева светлина, която може да ги прегрее и изсуши. Вкореняването обикновено отнема от няколко седмици до няколко месеца.
Въпреки че този метод е по-предизвикателен, той може да бъде полезен, когато няма достъп до корените на дървото или когато се цели бързо размножаване през летния сезон. Успеваемостта може да варира значително в зависимост от сорта на пауловнията, условията на средата и опита на градинаря. Поради по-ниския процент на успех, обикновено се препоръчва да се подготвят повече резници, отколкото са необходимите растения.
