Успешното отглеждане на дюля започва с правилното засаждане и разбирането на методите за нейното размножаване. Изборът на качествени и здрави фиданки е от първостепенно значение, тъй като това е основата, върху която ще се гради бъдещата градина. При закупуване на посадъчен материал трябва да се обърне внимание на кореновата система, която трябва да бъде добре развита, без видими наранявания или признаци на болести. Стъблото трябва да е право, с гладка кора, а мястото на присадката, ако има такова, да е добре зараснало. Предпочитат се едногодишни или двугодишни фиданки, тъй като те се прихващат по-лесно и се адаптират по-бързо към новите условия. Важно е да се изберат сортове, които са подходящи за конкретния климатичен район, за да се гарантира тяхната студоустойчивост и добро плододаване.
Подготовката на мястото за засаждане е следващата критична стъпка. Дюлята предпочита слънчеви и защитени от вятър места, с дълбоки, плодородни и добре дренирани почви. Преди засаждане, теренът трябва да се почисти от плевели и да се обработи на дълбочина. Изкопаването на посадъчните дупки трябва да стане предварително, за да може почвата да се аерира. Стандартните размери на дупките са около 60 см в ширина и дълбочина, като те се запълват със смес от горния почвен слой, угнил оборски тор и комплексен минерален тор, за да се осигури добър старт на младото растение.
Размножаването на дюлята може да се осъществи по няколко начина, всеки със своите предимства и специфики. Най-разпространеният метод в практиката е вегетативното размножаване, което гарантира запазването на сортовите качества на майчиното растение. Това включва методи като присаждане, вкореняване на резници и използване на издънки. Семенното размножаване също е възможно, но то се използва предимно за селекционни цели или за производство на подложки, тъй като получените от семе растения не възпроизвеждат точно характеристиките на родителските форми и встъпват в плододаване по-късно.
Всеки един от методите за размножаване изисква специфични познания и умения. Например, присаждането на пъпка (окулиране) или калем изисква съвместимост между подложката и калема, както и прецизност при изпълнението. Вкореняването на резници пък зависи от правилния избор на материал, времето на вземане и създаването на оптимални условия за вкореняване – влажност и температура. Разбирането на тези процеси позволява на градинарите не само да засадят нови дръвчета, но и да размножат ценни сортове, като по този начин разширят и обновят своята овощна градина.
Подготовка и процес на засаждане
Детайлната подготовка за засаждане е гаранция за висок процент на прихващане на фиданките. След като посадъчните дупки са изкопани и обогатени, е време за самото засаждане, което се извършва най-често през есента или рано напролет. Преди поставянето в дупката, корените на фиданката се потапят в каша от глина и пресен говежди тор. Тази процедура предпазва корените от изсъхване и стимулира образуването на нови коренчета. Всички счупени или прекалено дълги корени се отстраняват с остър инструмент.
Фиданката се позиционира в центъра на дупката, като се внимава кореновата шийка да бъде на нивото на терена, а мястото на присадката да остане няколко сантиметра над него. Корените се разпределят равномерно във всички посоки. След това дупката започва да се запълва внимателно с подготвената почвена смес. По време на запълването фиданката леко се разклаща, за да може пръстта да уплътни добре пространствата между корените и да не остават въздушни джобове, които могат да причинят изсъхване.
След като дупката е запълнена, почвата около стъблото се притъпква добре, като се започва от периферията към центъра. Около фиданката се оформя така наречената „чиния“ или поливна чаша, която ще задържа водата при поливане и ще я насочва директно към корените. Непосредствено след засаждането е задължително да се извърши обилна поливка с поне 15-20 литра вода, независимо от влажността на почвата. Това осигурява плътен контакт между корените и почвените частици и елиминира останалия въздух.
След засаждането младата фиданка се нуждае от резитба. Тя се съкращава на височина около 70-80 см над земята, като срезът се прави над добре развита пъпка. Тази резитба е важна, за да се възстанови балансът между силно редуцираната при изваждането коренова система и надземната част. Тя стимулира разклоняването и поставя основите за правилното формиране на бъдещата корона на дървото. В някои случаи е препоръчително до фиданката да се постави подпорно колче, което да я предпазва от изкривяване поради силни ветрове.
Размножаване чрез присаждане
Присаждането е основният метод за вегетативно размножаване на сортовите дюли, който позволява бързото получаване на посадъчен материал с желаните характеристики. Този метод се състои в съединяване на част от желаното сортово растение (калем или пъпка) с друго растение, наречено подложка, което осигурява кореновата система. За подложки на дюлята най-често се използват семеначета от самата дюля (Cydonia oblonga) или от някои типове глог (Crataegus). Дюлевите подложки придават по-силен растеж, докато глогът се използва за по-бедни и сухи почви.
Най-широко използваният метод за присаждане е окулирането, известно още като присаждане на спяща пъпка. То се извършва през лятото, обикновено от средата на юли до края на август, когато има активно сокодвижение и кората лесно се отделя. От леторастите на желания сорт се изрязват щитчета с една добре развита пъпка. На подложката, на височина около 10-15 см от земята, се прави Т-образен срез, кората се повдига и под нея внимателно се пъхва щитчето с пъпката. Мястото се превързва плътно със специална лента, като самата пъпка се оставя свободна.
Друг метод е присаждането на калем, което се прилага през пролетта, преди началото на вегетацията. Има различни техники, като най-често използваните са присаждане „на разцеп“ или „под кора“. За калеми се използват едногодишни клонки, събрани през зимата и съхранявани на хладно. При присаждането е от изключителна важност камбиалните слоеве на подложката и калема да съвпаднат максимално, тъй като това осигурява тяхното срастване. След поставянето на калема мястото на среза се превързва и се замазва с овощарска замазка, за да се предпази от изсъхване и инфекции.
Успехът на присаждането зависи от няколко фактора: съвместимост между присадника и подложката, физиологичното състояние на растенията, качеството на използваните материали, прецизността на срезовете и спазването на хигиена, за да се избегнат инфекции. Правилно присадените растения се развиват бързо и встъпват в плододаване значително по-рано от семенните растения, като същевременно запазват всички ценни стопански качества на изходния сорт, като вкус, едрина на плода и устойчивост на болести.
Размножаване чрез резници и издънки
Размножаването чрез резници е ефективен вегетативен метод, който позволява получаването на растения на собствен корен. За тази цел се използват зрели или зелени резници. Зрелите (вдървесинени) резници се подготвят късно през есента или зимата от добре узрели едногодишни клонки. Те се нарязват на дължина около 20-25 см, като долният срез се прави косо под пъпка, а горният – право над пъпка. Подготвените резници могат да се засадят директно в добре подготвена леха на открито или да се съхраняват във влажен пясък на хладно място до пролетта.
Зелените резници се вземат през късна пролет или началото на лятото, когато леторастите са започнали леко да се вдървесиняват в основата си. Те са с дължина 10-15 см и обикновено имат 2-3 листа, като долните листа се премахват, а горните се съкращават наполовина, за да се намали изпарението. Основата на зелените резници често се третира с вкоренител (растежен регулатор), за да се стимулира образуването на корени. Вкореняването се извършва в специални съоръжения (оранжерии, парници) при висока въздушна влажност и контролирана температура, в субстрат от пясък, перлит или торф.
Някои сортове дюли имат способността да образуват коренови издънки – нови стъбла, които израстват от корените на майчиното растение. Това е най-лесният начин за размножаване, но не винаги е най-добрият. Растенията, получени от издънки, са на собствен корен, но често този метод се наблюдава при по-стари, неприсадени дървета. За да се използва издънка за размножаване, тя се отделя внимателно от майчиното растение през есента или пролетта, като се стремим да запазим колкото се може повече собствени корени. След това се засажда на ново място като самостоятелно растение.
И при двата метода – резници и издънки, получените растения са генетично идентични с майчиното, което гарантира запазването на сортовите характеристики. Размножаването чрез резници изисква повече грижи и специфични условия, но позволява получаването на голям брой растения от едно майчино дърво. Използването на издънки е по-прост метод, но броят на получените растения е ограничен. И в двата случая е важно да се осигурят добри грижи на младите растения през първата година, за да се развият силни и жизнени.
