Засаждането и размножаването на дребния ирис са лесни и удовлетворяващи процеси, които позволяват бързо да се увеличи броят на тези красиви растения в градината. Този компактен ирис е изключително подходящ за създаване на цветни килими в алпинеуми, за оформяне на бордюри или за запълване на предния план на цветни лехи. Правилното време и техника на засаждане са от ключово значение за доброто вкореняване и последващия обилен цъфтеж. Размножаването чрез делене на коренищата не само дава нови растения, но и подмладява старите туфи, като ги поддържа здрави и жизнени. Познаването на специфичните изисквания на този вид ще гарантира успех и ще ви позволи да се радвате на неговата прелест сезон след сезон.
Подготовка на мястото и почвата
Преди да се пристъпи към засаждане, е изключително важно да се подготви внимателно мястото. Дребният ирис изисква пълно слънце, затова трябва да се избере място, което получава поне 6-8 часа пряка слънчева светлина дневно. Липсата на достатъчно светлина ще доведе до слаб цъфтеж и по-голяма податливост на болести. Мястото трябва да бъде защитено от силни течения, но същевременно с добра циркулация на въздуха, за да се предотврати развитието на гъбични заболявания.
Ключов елемент за успеха е подготовката на почвата. Дребният ирис категорично не понася задържане на вода около коренищата, което води до бързото им загниване. Почвата трябва да е с перфектен дренаж. Ако почвата в градината е тежка и глинеста, тя задължително трябва да се подобри. Това се постига чрез добавяне на едър пясък, фин чакъл или перлит. Прекопаването на мястото на дълбочина около 20-25 см и смесването на тези материали с градинската пръст ще осигури необходимата пропускливост.
Освен дренажа, е добре да се помисли и за хранителния състав на почвата. Въпреки че дребният ирис не е прекалено взискателен, добавянето на малко добре угнил компост или костно брашно ще осигури добър старт на растенията. Трябва да се избягва използването на пресен оборски тор или торове с високо съдържание на азот, тъй като те стимулират растежа на листа за сметка на цветовете и правят коренищата по-уязвими на гниене. Почвената реакция трябва да е неутрална до леко алкална.
Преди самото засаждане, мястото трябва да бъде добре почистено от всякакви плевели и техните корени. Плевелите не само се конкурират с ирисите за вода и хранителни вещества, но могат да бъдат и гостоприемници на различни болести и вредители. Създаването на повдигната леха е отлично решение за райони с тежки почви или високо ниво на подпочвени води, тъй като това гарантира перфектен дренаж по естествен път.
Техника на засаждане
Правилната техника на засаждане е от решаващо значение за здравето на дребния ирис. Най-важното правило е коренищата да не се засаждат твърде дълбоко. Те трябва да бъдат разположени почти на повърхността на почвата, като горната им част да бъде леко видима или покрита със съвсем тънък слой пръст (не повече от 1-2 см). Дълбокото засаждане е една от най-честите грешки и почти сигурно води до липса на цъфтеж и загниване на коренището.
При засаждане се изкопава плитка дупка, достатъчно широка, за да побере корените, които се разпростират надолу от коренището. В центъра на дупката се оформя малко хълмче от пръст. Коренището се поставя върху върха на хълмчето, а корените се разпределят равномерно по склоновете му надолу. След това дупката се запълва с пръст, която се притъпква леко, за да се осигури добър контакт между корените и почвата и да се елиминират въздушните джобове.
Разстоянието между отделните растения също е важно. Дребните ириси се разрастват бързо, образувайки плътни туфи. За да се осигури достатъчно пространство за развитие и добра циркулация на въздуха, е добре да се оставят около 15-20 см разстояние между отделните коренища. Засаждането на групи от по три или пет коренища, разположени в триъгълна форма, създава по-бърз и по-естествено изглеждащ ефект в градината. При засаждане ветрилата от листа трябва да сочат навън от групата.
След засаждането растенията трябва да се полеят обилно. Това помага на почвата да се уплътни около корените и осигурява необходимата влага за първоначалното вкореняване. В следващите няколко седмици е важно почвата да се поддържа леко влажна, но не и мокра, докато се забележат признаци на нов растеж. Веднъж установени, растенията стават значително по-устойчиви на суша и изискват много по-малко поливане.
Най-добро време за засаждане и пресаждане
Най-подходящото време за засаждане, пресаждане и делене на дребния ирис е в края на лятото или началото на есента, приблизително от август до края на септември. През този период растението е в относителен покой след цъфтежа, а температурите са по-умерени. Това дава достатъчно време на новозасадените коренища да се вкоренят добре преди настъпването на зимата. Топлата есенна почва стимулира бързия растеж на нови корени, което е гаранция за успешно презимуване и добър цъфтеж през следващата пролет.
Засаждането през пролетта също е възможно, но крие някои рискове. Пролетното засаждане трябва да се извърши възможно най-рано, веднага щом почвата позволява да се работи. Проблемът е, че ако се засади твърде късно, растението може да не успее да се аклиматизира достатъчно добре преди настъпването на летните горещини. Освен това, ирисите, засадени през пролетта, често не цъфтят или цъфтят много слабо през същата година, тъй като им е необходимо време да установят кореновата си система.
Пресаждането и деленето на туфите трябва да се извършва на всеки 3-4 години. Това е необходимо, тъй като с времето коренищата се сгъстяват твърде много в центъра на туфата. Това пренаселване води до конкуренция за ресурси, намален цъфтеж и повишен риск от болести поради лошата циркулация на въздуха. Сигнал, че е време за делене, е когато центърът на туфата стане гол и цъфтежът е концентриран само по периферията.
Избягвайте да засаждате или пресаждате ириси по време на цъфтеж или в разгара на лятото. През тези периоди растението е под стрес и преместването му може да го увреди сериозно или дори да го убие. Краят на лятото е оптималният прозорец, когато растението е най-подготвено да понесе стреса от пресаждането и има най-голям шанс за бързо възстановяване и успешно установяване на новото място.
Размножаване чрез делене на коренищата
Размножаването чрез делене на коренищата е най-лесният, бърз и надежден начин за получаване на нови растения дребен ирис, които са генетично идентични с родителското. Тази процедура е най-добре да се извърши в края на лятото, едновременно с пресаждането. Първата стъпка е внимателно да се изкопае цялата туфа, като се използва градинска вила, за да се намали рискът от нараняване на коренищата. След като туфата е извадена, почвата се изтръсква внимателно от корените.
Следващата стъпка е да се разделят коренищата. Често те могат да бъдат разделени на ръка по естествените им връзки. Ако са прекалено сплетени, се използва остър и чист нож. Всяко отделено парче трябва да има поне едно, а в идеалния случай две или три, здрави ветрила от листа и добре развита секция от коренище с няколко коренчета. Старите, изсъхнали и безлистни части от коренището, обикновено в центъра на туфата, трябва да се изхвърлят, тъй като те вече не са продуктивни.
Преди засаждане на новите деленки е добра практика да се подготвят. Листата се подрязват ветрилообразно на височина около 10-15 см. Това намалява загубата на вода чрез изпарение и помага на растението да насочи енергията си към образуването на нови корени, вместо към поддържането на голяма листна маса. Освен това, подрязаните листа намаляват вероятността растението да бъде изкоренено от вятъра, преди да се е вкоренило здраво.
След подготовката, разделените коренища се засаждат веднага, като се следва описаната по-горе техника на засаждане. Важно е да не се оставят да изсъхват за дълго време. Ако не могат да бъдат засадени веднага, могат да се съхранят за няколко дни на хладно и сенчесто място. Размножаването чрез делене не само осигурява нови растения за разширяване на колекцията или за споделяне с приятели, но е и важна част от поддръжката, която гарантира дълголетието и красотата на вашите дребни ириси.
📷 Jerzy Opioła, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons
