Правилното засаждане и успешното размножаване са основополагащи за отглеждането на здрави и обилно цъфтящи далии. Тези процеси изискват познаване на специфичните нужди на растението и прилагане на доказани градинарски техники, които гарантират силен старт и устойчиво развитие. От избора на точното време за поставяне на клубените в земята до методите за увеличаване на колекцията чрез делене или резници, всеки етап е от решаващо значение. Овладяването на тези умения позволява не само да се наслаждаваме на красотата на съществуващите сортове, но и да ги споделяме и запазваме за бъдещите сезони. Една добре обмислена стратегия за засаждане и размножаване е инвестиция в дългосрочната жизненост и великолепие на градината.
Първата и най-важна стъпка към успешното отглеждане на далии е изборът на подходящия момент за засаждане на клубените. Далиите са чувствителни към студ и не понасят замръзване, затова трябва да се засаждат на открито едва след като последната опасност от слана е преминала и температурата на почвата трайно се е повишила до около 15 градуса по Целзий. В повечето райони на умерения климатичен пояс този период настъпва в края на пролетта. Твърде ранното засаждане в студена и влажна почва може да доведе до загниване на клубените, преди дори да са започнали да растат, което е една от най-честите грешки на начинаещите градинари.
За да се осигури по-ранен цъфтеж, клубените могат да бъдат „събудени“ или предварително покълнати на закрито. Около четири до шест седмици преди датата за засаждане навън, клубените се поставят в саксии или сандъчета с лека и влажна почвена смес, като се оставят върховете им (очите) леко открити. Те се държат на светло и топло място, което стимулира развитието на кълнове и корени. Когато настъпи времето за засаждане в градината, тези предварително развити растения ще имат значителна преднина и ще започнат да цъфтят по-рано в сезона.
Изборът на място за засаждане е също толкова важен, колкото и времето. Далиите са слънцелюбиви растения и се нуждаят от минимум шест до осем часа пряка слънчева светлина на ден, за да се развиват добре и да цъфтят обилно. Мястото трябва да бъде защитено от силни ветрове, които могат да повредят високите стъбла и големите цветове. Както вече беше отбелязано, почвата трябва да бъде плодородна, добре дренирана и с леко кисела до неутрална реакция, за да се предотвратят проблеми със застоя на вода и загниването на кореновата система.
Подготовката на почвата преди засаждане е ключова за осигуряване на добра хранителна среда. Препоръчително е мястото да се прекопае на дълбочина поне 20-30 сантиметра и да се внесе добре угнил компост или оборски тор. Това не само обогатява почвата с хранителни вещества, но и подобрява нейната структура и дренаж. Избягвайте използването на пресни органични торове, тъй като те могат да „изгорят“ младите корени. Добавянето на малко количество костно брашно в дупката за засаждане може да осигури допълнителен фосфор, който е важен за развитието на корените и цъфтежа.
Техника на засаждане
Правилната техника на засаждане е от съществено значение за доброто вкореняване и растеж на далиите. Дупките за засаждане трябва да бъдат достатъчно широки, за да поберат клубена хоризонтално, и с дълбочина около 15 сантиметра. Разстоянието между отделните растения зависи от сорта – за по-ниските бордюрни видове са достатъчни 30-40 сантиметра, докато за големите и разпростиращи се сортове е необходимо разстояние от 60 до 90 сантиметра. Осигуряването на достатъчно пространство е важно за добрата циркулация на въздуха, което намалява риска от болести.
Клубенът се поставя в дупката хоризонтално, с „очите“ или кълновете, насочени нагоре. „Очите“ са малките пъпки, от които ще израснат стъблата, и обикновено са разположени в основата на старото стъбло от предходната година. Ако засаждате високи сортове, сега е моментът да поставите поддържащия кол. Забиването на кола по време на засаждането предотвратява по-късното увреждане на клубена, което може да се случи, ако се опитвате да го поставите, след като растението вече се е развило.
След като клубена и евентуалният кол са поставени, дупката се запълва с пръст, като леко се притъпква, за да се осигури добър контакт между клубена и почвата. Важно е да не се полива веднага след засаждането, освен ако почвата не е изключително суха. Влагата, съдържаща се в самия клубен, е достатъчна, за да започне растежът. Първото поливане трябва да се направи едва след като се появят първите зелени кълнове над повърхността на почвата, което обикновено отнема няколко седмици.
Грижата веднага след засаждането включва и защита от охлюви и голи охлюви, които са особено привлечени от младите и крехки кълнове на далиите. Разпръскването на подходящи примамки или поставянето на бариери около мястото на засаждане може да предотврати сериозни щети в този уязвим етап от развитието. търпението е ключово – не се притеснявайте, ако кълновете не се появят веднага. Различните сортове имат различен темп на растеж, а условията в почвата също оказват влияние.
Размножаване чрез делене на клубени
Размножаването чрез делене на клубените е най-често срещаният и надежден начин за увеличаване на броя на далиите. Този метод не само предоставя нови растения, които са генетично идентични с родителското, но също така е важен за поддържане на жизнеността на старата туфа. С течение на годините клубеновите туфи стават все по-големи и претрупани, което може да доведе до по-слаб растеж и по-малко цветове. Деленето подмладява растението и стимулира по-енергичен растеж.
Най-подходящото време за делене на клубените е през пролетта, точно преди засаждането. Въпреки че деленето може да се извърши и през есента след изваждането им, през пролетта „очите“ или пъпките за растеж са по-видими и подути, което улеснява процеса. За да се разделят успешно, всяка отделена част трябва да има поне един здрав клубен (който служи за съхранение на хранителни вещества) и част от старата корона със здраво „око“ (от което ще израсне новото стъбло). Клубените сами по себе си, без „око“, няма да се развият.
Процесът на делене започва с внимателното почистване на клубеновата туфа от изсъхналата пръст. С помощта на остър и стерилен нож или градинарски ножици туфата се разделя на няколко части. Търсете естествените места за разделяне и правете чисти разрези, като се стараете всяка нова секция да отговаря на изискването за наличие на поне едно „око“ и един клубен. Понякога е необходимо да се премахнат част от старите и изтощени клубени, за да се улесни разделянето и да се осигури по-добър достъп.
След разделянето, новополучените клубени са готови за засаждане. Ако разрезите са големи, може да се оставят да изсъхнат за един ден, за да се образува защитна калусна тъкан, или да се поръсят със сяра на прах, която действа като фунгицид и предпазва от загниване. Този метод позволява от една голяма туфа да се получат от 5 до 10 или дори повече нови жизнеспособни растения, в зависимост от размера и броя на „очите“. Това е изключително икономичен и ефективен начин за разширяване на колекцията от далии.
Размножаване чрез резници
Размножаването чрез резници е друг много ефективен метод, който позволява получаването на голям брой растения от един-единствен клубен. Тази техника е особено популярна сред професионалните производители и запалените колекционери, тъй като позволява бързото размножаване на редки или скъпи сортове. Процесът започва рано напролет, като клубените се поставят в сандъчета с влажен субстрат и се държат на топло и светло място, за да се стимулира образуването на кълнове, подобно на предварителното покълване.
Когато кълновете достигнат височина от около 8-10 сантиметра и имат поне две-три двойки листа, те са готови за взимане на резници. С помощта на остър и стерилен скалпел или нож, кълнът се отрязва внимателно в основата, точно до мястото, където излиза от короната на клубена. Важно е да се опитате да вземете и малко парченце от самата корона („heel“), тъй като това значително увеличава шансовете за успешно вкореняване. След като се вземат резниците, родителският клубен често пъти ще произведе нови кълнове от същото място.
Взетите резници се подготвят за вкореняване, като се премахват най-долните листа, за да се намали изпарението на вода. Основата на резника може да се потопи в хормон за вкореняване (вкоренител), въпреки че далиите се вкореняват сравнително лесно и без него. Подготвените резници се засаждат в малки саксии или контейнери, пълни с лека и добре дренирана смес за вкореняване, като перлит, вермикулит или смес от торф и пясък. Субстратът трябва да се поддържа постоянно влажен, но не и преовлажнен.
За да се създадат оптимални условия за вкореняване, саксиите с резници се покриват с прозрачен найлонов плик или се поставят в мини-оранжерия, за да се поддържа висока влажност на въздуха. Поставят се на светло, но не на пряко слънце, и на топло място. Вкореняването обикновено отнема от две до четири седмици. След като резниците развият добра коренова система, те могат да бъдат пресадени в по-големи саксии и да се закаляват постепенно, преди да бъдат засадени на постоянното им място в градината след преминаване на опасността от слана.
Отглеждане от семена
Отглеждането на далии от семена е интересен и вълнуващ процес, но е важно да се знае, че растенията, получени по този начин, няма да бъдат идентични с родителските. Далиите са хибриди и техните семена носят генетично разнообразие, което означава, че всяко семе може да произведе растение с уникални характеристики по отношение на цвят, форма и размер. Този метод се използва предимно от селекционери за създаване на нови сортове или от градинари, които искат да експериментират и да се насладят на изненадата от резултата.
Семената се засяват на закрито, около 6-8 седмици преди последната пролетна слана. Използват се тавички за разсад или малки саксии, напълнени с качествена смес за засяване на семена. Семената се поставят на повърхността на почвата и леко се покриват с тънък слой от същата смес или вермикулит. Почвата се поддържа равномерно влажна, но не мокра, а тавичките се поставят на топло и светло място. Покълването обикновено настъпва в рамките на една до две седмици.
След като семеначетата развият първата си двойка истински листа, те трябва да се пикират (разделят) внимателно и да се пресадят в индивидуални саксии. Това им дава повече пространство за развитие на кореновата система и предотвратява конкуренцията между тях. Младите растения продължават да се отглеждат на закрито, на добре осветено място, като например слънчев перваз или под изкуствено осветление, докато станат достатъчно големи и силни за засаждане на открито.
Преди да бъдат засадени в градината, младите растения трябва да преминат през процес на закаляване. Това включва постепенното им излагане на външни условия за все по-дълги периоди от време в продължение на една до две седмици. Закаляването помага на растенията да се адаптират към по-силната слънчева светлина, вятъра и температурните колебания, което намалява шока от пресаждането. Далиите, отгледани от семена, обикновено образуват малък клубен през първата си година, който може да бъде съхранен през зимата и засаден отново през следващия сезон.
