Правилното засаждане и познаването на методите за размножаване са в основата на успешното отглеждане на великолепни гладиоли. Тези процеси, макар и несложни, изискват внимание към детайлите, за да се осигури силен старт на растенията и да се гарантира тяхното здраве и обилен цъфтеж. Изборът на качествен посадъчен материал, спазването на правилната дълбочина и разстояние при засаждане, както и умелото използване на дъщерните луковички за размножаване, са ключови умения за всеки градинар. Овладяването на тези техники ще ти позволи не само да се радваш на прекрасни цветове всяко лято, но и да увеличаваш своята колекция от тези аристократични цветя година след година.
Избор и подготовка на луковиците
Успехът при отглеждането на гладиоли започва с избора на качествен посадъчен материал. Когато купуваш луковици (правилното название е грудколуковици или корми), търси такива, които са едри, плътни и тежки за размера си. Идеалният диаметър е между 3 и 5 сантиметра. Избягвай меки, спаружени, леки или наранени луковици, тъй като те може да са болни или стари и няма да произведат силни растения. Повърхността трябва да е гладка, без тъмни петна или следи от плесен, които са индикация за гъбични заболявания.
След като се сдобиеш с луковици, е важно да ги инспектираш внимателно. Премахни сухите люспи, които ги покриват, за да огледаш повърхността за скрити дефекти или признаци на болести, като например струпясване (scab). Здравата луковица трябва да има ясно изразен централен пъпка на върха и гладка, незасегната основна плоча в долната част, откъдето ще се развият корените. Всички луковици, които изглеждат болни или имат сериозни механични повреди, трябва да бъдат изхвърлени, за да не заразят останалите и почвата.
Преди засаждане е силно препоръчително да се извърши профилактично третиране на луковиците, за да се предпазят от болести и вредители. Една от най-разпространените практики е накисването им в разтвор на фунгицид за около 20-30 минути. Това унищожава потенциални патогени по повърхността на луковицата. Алтернативно, може да се използва слаб разтвор на калиев перманганат. Тази проста стъпка значително намалява риска от развитие на гниене и други заболявания след засаждането.
Някои градинари практикуват и предварително покълване на луковиците, за да ускорят растежа им. За целта, около две-три седмици преди планираното засаждане, луковиците се поставят на топло и светло място с върха нагоре. Това стимулира развитието на пъпките и понякога дори на малки коренчета. Тази техника не е задължителна, но може да даде на растенията по-ранен старт, особено в райони с по-къс вегетационен период. Увери се, че младите кълнове не стават твърде дълги и крехки, за да не се счупят при засаждането.
Процесът на засаждане
Определянето на точното време за засаждане е от решаващо значение. Гладиолите са топлолюбиви растения и трябва да се засаждат, след като е преминала всяка опасност от късни пролетни слани и почвата се е затоплила до около 10-12°C на дълбочина 10 сантиметра. В повечето региони това обикновено се случва от края на април до началото на юни. За да удължиш периода на цъфтеж, можеш да засаждаш луковици на етапи, през интервали от две седмици, до началото на лятото.
Правилната дълбочина на засаждане е ключова за стабилността на бъдещото растение. Общото правило е луковиците да се засаждат на дълбочина, равна на три до четири пъти техния диаметър. За по-големите луковици това означава около 10-15 сантиметра, а за по-малките – 8-10 сантиметра. На по-леки и песъчливи почви може да се засажда малко по-дълбоко, докато на по-тежки и глинести – малко по-плитко. Правилната дълбочина гарантира, че растението ще има добра опора и няма да поляга лесно.
Разстоянието между луковиците също е важно, за да се осигури достатъчно пространство за развитие и добра циркулация на въздуха, което намалява риска от болести. Засаждай луковиците на разстояние около 15-20 сантиметра една от друга в реда, а между редовете остави около 25-30 сантиметра. Можеш да ги засаждаш в отделни дупки или в бразди. Постави луковицата в дупката с връхната част (пъпката) нагоре и внимателно я покрий с пръст, като леко притиснеш, за да избегнеш въздушни джобове.
След засаждането е важно лехата да се полее обилно. Това помага на почвата да улегне около луковиците и стимулира началото на растежа на корените. Първите кълнове обикновено се появяват след около две до три седмици, в зависимост от температурата на почвата и размера на луковиците. През този период поддържай почвата умерено влажна, но не прекалено мокра, за да избегнеш загниване преди растението да се е вкоренило добре.
Размножаване чрез дъщерни луковици
Най-лесният и разпространен метод за размножаване на гладиоли е чрез дъщерните луковички, наричани още кормели или „бебета“. Те се образуват в голямо количество около основата на основната, зряла луковица през вегетационния период. Тези малки луковички представляват генетични копия на родителското растение и са основният начин за увеличаване на броя на растенията от определен сорт. Събирането им става през есента, когато се изваждат луковиците за съхранение през зимата.
След като извадиш растенията и ги подсушиш, дъщерните луковички могат лесно да бъдат отделени от майчината луковица. Техният размер може да варира значително – от няколко милиметра до сантиметър в диаметър. Те имат твърда външна обвивка, която ги предпазва от изсъхване. Съхранявай ги отделно от големите луковици през зимата на хладно и сухо място. Подобно на големите луковици, те се нуждаят от период на покой, преди да могат да бъдат засадени.
През пролетта, преди засаждане, твърдата обвивка на дъщерните луковички може да бъде внимателно напукана или накисната във вода за една нощ, за да се улесни покълването. Те се засаждат в специално подготвена леха или в сандъчета с плодородна почва. Дълбочината на засаждане е по-малка – около 3-5 сантиметра, а разстоянието между тях може да бъде по-гъсто. Тази леха се нуждае от редовно поливане и плевене през целия сезон.
Важно е да знаеш, че дъщерните луковички няма да цъфтят през първата година. През първия сезон те ще развият само листа и ще нараснат до по-голям размер. В края на сезона те се изваждат, съхраняват се през зимата и се засаждат отново на следващата пролет. В зависимост от размера си и условията на отглеждане, те ще достигнат цъфтежен размер за една до три години. Този метод изисква търпение, но е много ефективен за получаване на голям брой растения.
Размножаване чрез разделяне на луковици
Размножаването чрез разделяне на големи, зрели луковици е по-рядко използван, но възможен метод. Понякога много големите луковици развиват две или повече ясно обособени големи пъпки, всяка от които може да формира самостоятелно растение. В такива случаи луковицата може да бъде внимателно разделена, за да се получат няколко нови растения, които ще цъфтят още през същия сезон. Този метод трябва да се прилага с голямо внимание, тъй като неправилното разделяне може да унищожи луковицата.
Разделянето се извършва непосредствено преди засаждане през пролетта. Използвай много остър и стерилизиран нож, за да разрежеш луковицата на части. Всяка част трябва да има поне една здрава пъпка (око) и част от основната плоча в долната част, откъдето ще израснат корените. Без част от основната плоча, парчето няма да може да се вкорени. Разрезът трябва да бъде чист и бърз, за да се намали увреждането на тъканите.
След разделянето, повърхностите на разрезите трябва да се третират, за да се предотврати навлизането на патогени и загниване. Най-добрата практика е да се поръсят с фунгициден прах или натрошени дървени въглища, които имат дезинфекциращи и изсушаващи свойства. Оставете разделените части да изсъхнат за няколко часа на проветриво място, докато на мястото на разреза се образува защитна коричка. Това е изключително важна стъпка за предпазване от инфекции в почвата.
Разделените части се засаждат по същия начин както целите луковици, като се спазват същите изисквания за дълбочина и разстояние. Тъй като тези части са по-уязвими към заболявания, е особено важно почвата да бъде добре дренирана и да не се преовлажнява. Този метод позволява бързото размножаване на особено ценни или редки сортове, но носи по-голям риск от загуба на посадъчен материал в сравнение с използването на дъщерни луковички, затова се препоръчва за по-опитни градинари.
