Засаждането и размножаването на белия имел е уникален процес, който се различава коренно от методите, използвани за повечето градински растения. Тъй като имелът е полупаразитно растение, неговият жизнен цикъл е неразривно свързан с дървото гостоприемник, от което той черпи вода и минерални соли. Следователно, основната задача при размножаването му е успешното пренасяне и прикрепване на неговите семена върху подходящ клон на живо дърво. Този процес, макар и да изисква търпение, е сравнително лесен и се осланя на естествените механизми за разпространение на растението, които в природата се извършват предимно от птици. Успехът зависи от правилния избор на време, подходящия гостоприемник и правилната техника на „засяване“.
Основният и на практика единствен начин за размножаване на белия имел в градински условия е чрез семена. Вегетативното размножаване чрез резници е невъзможно, тъй като растението не може да развие своята сложна система от хаустории (корени), ако не е в пряк контакт с жив гостоприемник от самото начало на своето развитие. Семената се намират в белите, лепкави плодчета, които узряват през зимните месеци. Именно тази лепкава субстанция, наречена висцин, е ключът към успешното прикрепване на семето към кората на дървото.
Най-подходящият период за събиране на плодчетата и засаждане на семената е от края на зимата до ранна пролет, обикновено от февруари до април. През този период плодчетата са напълно узрели, меки и пълни с лепкав сок. Важно е да се изберат здрави и добре оформени плодове от силни и жизнени растения имел. Семената, извлечени от такива плодове, имат по-голям шанс за покълване и успешно развитие. Процедурата е проста: плодчето се стиска леко между пръстите, докато семето излезе, обвито в лепкавата си маса.
Изборът на подходящо дърво и клон е от критично значение. Белият имел предпочита широколистни дървета като ябълка, круша, топола, липа и бреза. Клонът, върху който ще се постави семето, трябва да е здрав, с гладка кора и диаметър поне няколко сантиметра, за да може да осигури необходимата опора и хранителни вещества. Препоръчително е семето да се постави на долната страна или отстрани на клона, където ще бъде по-добре защитено от силно слънце, проливен дъжд и механично отмиване, преди да е успяло да се закрепи здраво.
Техниката на засаждане е изключително проста. Лепкавото семе просто се притиска към кората на избрания клон. Не е необходимо и дори е нежелателно да се правят разрези или дупки в кората, тъй като това може да повреди дървото и да създаде входна врата за болести. Лепкавият висцин бързо засъхва и образува здраво покритие, което задържа семето на място и го предпазва от изсъхване. След това остава само да се чака, тъй като процесът на покълване и проникване в клона е много бавен и може да отнеме месеци.
Още статии по тази тема
Избор и подготовка на семенния материал
Качеството на семената е решаващо за успеха. За размножаване трябва да се избират само напълно узрели плодове от белия имел. Зрелостта се познава по това, че плодчетата са меки на допир, леко прозрачни и напълно бели на цвят. Зеленикавите или твърди плодове все още не са узрели и семената в тях нямат способността да покълнат. Най-добре е плодовете да се събират директно от растението през зимата, когато са в най-доброто си състояние.
Преди засаждане семената се извличат от плодовете. Това става лесно, като плодчето се смачква внимателно. Важно е да се запази колкото се може повече от лепкавата субстанция около семето. Тази субстанция не само помага за прикрепването към кората, но също така съдържа вещества, които стимулират покълването и предпазват семето от патогени. Не е необходимо никакво предварително третиране или стратификация на семената; те са готови за засаждане веднага след изваждането им от плода.
Трябва да се има предвид, че белият имел е двудомно растение, което означава, че има отделни мъжки и женски екземпляри. Ако целта е не само отглеждането на декоративна зелена туфа, но и получаването на плодове, е необходимо в близост да бъдат засадени семена, произхождащи от различни растения. Това увеличава вероятността сред тях да има както мъжки, така и женски индивиди, което е предпоставка за опрашване и плодообразуване в бъдеще.
Тъй като не всяко засадено семе ще покълне и ще се развие успешно, е добра стратегия да се засадят повече семена, отколкото растения се желаят в крайна сметка. Могат да се поставят няколко семена на един и същи клон, на разстояние няколко сантиметра едно от друго, или да се изберат няколко различни клона на едно или повече подходящи дървета. Този подход значително увеличава шансовете за успех и позволява в бъдеще да се изберат и оставят само най-добре развиващите се млади растения.
Още статии по тази тема
Процесът на покълване и прихващане
След като семето е прикрепено към кората, започва един бавен и почти невидим процес. Първоначално семето абсорбира влага от околната среда и кората. Под въздействието на пролетните температури то започва да покълва, но не по обичайния начин. Вместо коренче, насочено надолу, то развива специална структура, наречена прикрепителен диск. Този диск се разраства върху повърхността на кората и здраво се закрепва за нея.
От центъра на прикрепителния диск израства хипокотил, който се извива и прониква в кората на дървото гостоприемник. Този процес е подпомогнат от ензими, които семето отделя, за да размекне тъканите на кората. Веднъж проникнал в живите тъкани на клона, хипокотилът се трансформира в първична хаустория. Тази хаустория започва да се разраства навътре, докато достигне проводящите съдове на дървото (ксилема), откъдето ще черпи вода и минерали.
Целият този процес е изключително бавен. Често през първата година след засаждането не се наблюдава никакъв външен растеж. Единственият признак за успех може да бъде наличието на малкото, засъхнало семе, все още прикрепено към кората. Първите зелени листенца обикновено се появяват едва през втората пролет. Това изисква голямо търпение от страна на градинаря и вяра, че процесът се случва, макар и скрит под кората.
Успехът на прихващането зависи от много фактори. Влажността на кората, температурата на въздуха, видът и здравословното състояние на дървото гостоприемник, както и качеството на самото семе, играят важна роля. Сухите и горещи условия могат да попречат на покълването, докато прекалената влага може да доведе до развитие на плесени. Ето защо изборът на защитено място върху клона е от такова голямо значение за осигуряването на благоприятен микроклимат за младото растение.
Дългосрочен растеж и разпространение
След като белият имел успешно се е установил и е формирал първата си двойка листа, растежът му продължава с бавен, но постоянен темп. Всяка година стъблото се разклонява веднъж, образувайки характерната виловидна структура. По броя на разклоненията може лесно да се определи приблизителната възраст на растението. Ще са необходими поне 5-7 години, преди имелът да достигне значителен размер и да започне да цъфти и плододава.
След като достигне полова зрялост, растението започва да произвежда плодове и по този начин само допринася за своето по-нататъшно разпространение. Птиците, привлечени от белите плодове през зимата, стават основните разпространители. Те изяждат плодовете и след това или почистват лепкавите семена от човките си по клоните на съседни дървета, или ги отделят чрез изпражненията си. По този начин популацията на имела може естествено да се разшири в градината.
Ако целта е да се контролира разпространението на имела, е препоръчително да се събират плодовете, преди птиците да са ги изяли. Това предотвратява нежеланото засяване на нови растения по други дървета. От друга страна, ако се желае по-голяма популация, плодовете могат да се оставят, за да се даде възможност на природата да поеме процеса. Възможно е и ръчно да се подпомогне разпространението, като се събират узрелите плодове и се засаждат на нови, предварително избрани места.
Важно е да се помни, че дори и при успешно размножаване, трябва да се поддържа баланс. Прекалено голямото количество имел може да навреди на дърветата гостоприемници. Редовното наблюдение и при необходимост, подрязване или премахване на част от растенията, е ключово за поддържането на здравословна и хармонична градинска екосистема. Размножаването на белия имел е интересно начинание, което ни доближава до разбирането на сложните взаимоотношения в природата.
