Правилното засаждане и успешното размножаване на английската лавандула са основополагащи стъпки за създаването на красива и дълголетна градина, изпълнена с нейния неповторим аромат. Този процес не е просто заравяне на растение в земята, а внимателно подготвяне на дома, в който то ще живее и процъфтява години наред. Изборът на подходящо място, подготовката на почвата и спазването на правилната техника на засаждане са от критично значение за бъдещото здраве и жизненост на лавандуловия храст. Английската лавандула, с нейните специфични изисквания към слънце и дренаж, изисква предварително планиране. Успешното й размножаване, от друга страна, ти дава възможността да умножиш красотата в градината си или да споделиш това прекрасно растение с приятели, превръщайки едно растение в цяла ароматна леха.
Преди да пристъпиш към засаждане, най-важната задача е да избереш перфектното място. Английската лавандула е дете на слънцето и се нуждае от минимум 6-8 часа пряка слънчева светлина дневно. Засенчените места водят до слаб растеж, по-малко цветове и по-слаб аромат. Огледай градината си през деня и набележи най-слънчевите зони, които са защитени от силни ветрове. Освен светлината, помисли и за циркулацията на въздуха. Лавандулата не обича застоял и влажен въздух, затова е добре да се засажда на открито и проветриво място, а не в тесни ъгли или до плътни стени.
След избора на място, фокусът се измества към подготовката на почвата, която е може би най-критичният фактор за оцеляването на лавандулата. Тя вирее най-добре в леки, песъчливи и добре дренирани почви с неутрално до леко алкално рН (6.5-7.5). Ако почвата ти е тежка и глинеста, задължително трябва да я подобриш. Изкопай дупка за засаждане, която е поне два пъти по-широка и по-дълбока от кореновата бала на растението. На дъното на дупката постави слой от чакъл или едър пясък за по-добър дренаж. Почвата, която си извадил, смеси с пясък, перлит или фин чакъл в съотношение 1:1, за да подобриш нейната пропускливост.
При самото засаждане, внимателно извади растението от контейнера, като се стараеш да не увредиш корените. Ако корените са силно сплетени, леко ги разроши с пръсти, за да ги насърчиш да се разпрострат в новата почва. Постави растението в дупката, като се увериш, че горната част на кореновата бала е на едно ниво с околната повърхност на почвата. Засаждането твърде дълбоко може да доведе до загниване на стъблото. Запълни дупката с подготвената почвена смес, като леко притъпкваш, за да премахнеш въздушните джобове. След засаждането полей обилно, за да може почвата да улегне добре около корените.
Разстоянието между отделните растения също е от голямо значение за тяхното бъдещо развитие. Английската лавандула може да достигне значителни размери, затова е важно да й осигуриш достатъчно пространство за растеж и добра циркулация на въздуха. В зависимост от конкретния сорт, засаждай отделните храсти на разстояние от 60 до 90 сантиметра един от друг. Това разстояние може да изглежда голямо в началото, но след няколко години растенията ще се слеят, образувайки красива и гъста леха. Правилното разстояние намалява конкуренцията за ресурси и минимизира риска от разпространение на болести.
Още статии по тази тема
Подготовка на почвата и избор на място
Успехът при отглеждането на английска лавандула започва дълго преди растението да бъде поставено в земята, а именно с внимателния анализ и подготовка на почвата. Първата стъпка е да се определи типът на почвата в градината. Можеш да направиш прост тест, като вземеш шепа влажна почва и я стиснеш в юмрук. Ако почвата се разпада лесно, вероятно е песъчлива и подходяща. Ако обаче се слепва на твърда топка, тя е глинеста и се нуждае от сериозно подобрение. Глинестите почви задържат твърде много вода, което е пагубно за корените на лавандулата, водещо до асфиксия и гниене.
За да подобриш дренажа на тежка почва, трябва да я направиш по-рехава и пропусклива. Най-ефективният начин е да добавиш инертни материали. Едрият речен пясък (не морски, тъй като съдържа сол), ситният чакъл, перлитът или пемзата са отлични варианти. Тези материали създават малки въздушни джобове в почвата, които позволяват на водата да се оттича свободно и на корените да дишат. Смеси избрания материал с градинската почва в съотношение поне 1:1 в зоната на засаждане. Друг отличен метод, особено при много тежки почви, е създаването на повдигнати лехи, които осигуряват перфектен контрол върху дренажа.
Следващата важна характеристика на почвата е нейната киселинност (pH). Лавандулата предпочита неутрална до леко алкална среда (pH от 6.5 до 7.5). Повечето градински почви са леко кисели, затова може да се наложи корекция. Можеш да провериш pH с помощта на прост тест комплект, наличен в градинските центрове. Ако почвата е кисела (pH под 6.5), можеш да я алкализираш, като добавиш градинска вар (доломитово брашно) или дървесна пепел. Направи това няколко седмици преди засаждането, за да има време веществото да реагира с почвата.
Изборът на място е също толкова важен, колкото и почвата. Търси най-слънчевото кътче в градината си, където слънцето грее безпрепятствено през по-голямата част от деня. Южното или западното изложение е идеално. Наблюдавай движението на сенките от сгради, дървета или други по-високи растения през деня, преди да вземеш окончателно решение. Освен това, помисли за въздушния поток. Лекият бриз помага за поддържането на листата сухи и предпазва от гъбични заболявания. Затова избягвай затворени вътрешни дворове или места, обградени отвсякъде с висока растителност.
Още статии по тази тема
Размножаване чрез резници
Размножаването чрез резници е най-популярният, бърз и надежден метод за получаване на нови растения английска лавандула, които са генетично идентични с майчиното растение. Това гарантира, че новите растения ще имат същите характеристики – размер, цвят на цветовете и аромат. Най-подходящото време за вземане на резници е в края на пролетта или началото на лятото, когато растението е в активен растеж, но стъблата все още не са напълно вдървенели. Може да се направи и в края на лятото, след цъфтежа, като се използват полувдървенели резници.
За да вземеш резници, избери здрави, силни стъбла от текущата година, които нямат цветове. С остър и стерилен нож или ножица отрежи връхчета с дължина около 7-10 сантиметра. Резът трябва да бъде направен точно под възел (мястото, от което излизат листа). След това внимателно премахни листата от долната половина на резника, оставяйки само няколко чифта листа на върха. Отстраняването на долните листа е важно, тъй като именно от тези възли под почвата ще се развият новите корени, а също така се намалява загубата на влага.
Подготви саксии или контейнери с подходящ субстрат за вкореняване. Най-добрата смес е лека и добре дренирана, например комбинация от торф и перлит или пясък в съотношение 1:1. Навлажни субстрата леко. Потапянето на основата на резника във вкоренител на прах (хормон за вкореняване) не е задължително, но значително увеличава шансовете за успех и ускорява процеса. След това направи малка дупка в субстрата с молив или пръчка и постави резника в нея, като уплътниш леко почвата около него.
След като резниците са засадени, е важно да се поддържа висока влажност около тях, за да се предотврати изсъхването им, докато развият корени. Можеш да покриеш саксията с прозрачен найлонов плик или отрязана пластмасова бутилка, за да създадеш ефект на мини-оранжерия. Постави саксиите на светло, но не на пряка слънчева светлина, тъй като това може да ги прегрее. Поддържай субстрата леко влажен, но не мокър. Вкореняването обикновено отнема от 4 до 6 седмици. Когато забележиш нов растеж на върха на резника, това е сигурен знак, че корените са се образували. След това можеш постепенно да аклиматизираш младото растение към външни условия, преди да го засадиш на постоянното му място.
Размножаване чрез семена
Размножаването на английска лавандула от семена е възможно, но е по-труден и по-бавен процес в сравнение с резниците. Важно е да се знае, че тъй като английската лавандула е хибрид, растенията, отгледани от семена, може да не притежават същите качества като родителското растение. Възможно е да има вариации в размера, цвета, аромата и студоустойчивостта. Въпреки това, този метод може да бъде интересен експеримент за по-търпеливите градинари, които искат да получат голям брой растения на ниска цена.
Семената на лавандулата се нуждаят от период на студена стратификация, за да се прекъсне тяхната латентност и да покълнат успешно. Това имитира естествените зимни условия. Можеш да постигнеш това, като смесиш семената с малко влажен пясък или вермикулит, поставиш ги в запечатан найлонов плик и ги държиш в хладилник за период от 3 до 6 седмици преди засяване. Този процес значително увеличава процента на покълналите семена. Без студена стратификация, покълването може да бъде много спорадично и неравномерно.
Най-доброто време за засяване на семената е в края на зимата или началото на пролетта, около 8-10 седмици преди последната очаквана слана. Използвай плитки съдове или табли за разсад, пълни с лека и стерилна смес за семена. Разпръсни семената равномерно по повърхността на субстрата и ги покрий с много тънък слой пръст или вермикулит, тъй като те се нуждаят от светлина, за да покълнат. Внимателно напръскай повърхността с вода и покрий съда с прозрачен капак или найлон, за да поддържаш висока влажност.
Постави съдовете на топло и светло място, но без пряка слънчева светлина. Идеалната температура за покълване е около 21°C. Бъди търпелив, тъй като покълването може да отнеме от две седмици до повече от месец. След като семената покълнат и младите растения развият няколко истински листа, можеш да премахнеш капака. Когато растенията станат достатъчно големи, за да се борави с тях, ги пикирай внимателно в индивидуални малки саксии. Продължи да ги отглеждаш на защитено място, докато укрепнат и преминат всички опасности от слана, преди да ги засадиш в градината.
Други методи за размножаване
Освен чрез резници и семена, английската лавандула може да се размножава и чрез отводи. Този метод е много лесен и има висок процент на успеваемост, тъй като клонът остава свързан с майчиното растение, докато развие собствени корени. Най-доброто време за правене на отводи е през пролетта или началото на лятото. Избери дълго, гъвкаво и ниско разположено стъбло от здрав лавандулов храст. Внимателно го огъни надолу към земята, без да го чупиш.
На мястото, където стъблото докосва земята, леко нарани кората с нож. Това ще стимулира образуването на корени. Можеш да третираш нараненото място с хормон за вкореняване, за да ускорищ процеса. Изкопай малка ямка в почвата и зарови наранената част на стъблото в нея, като оставиш върха на стъблото (около 10-15 см) да стърчи над земята. За да задържиш стъблото на място, можеш да го закрепиш с извита тел или да поставиш камък отгоре.
Поддържай почвата около отвода леко влажна през целия сезон. След няколко месеца до една година, заровената част на стъблото трябва да е развила собствена коренова система. Можеш да провериш това, като леко дръпнеш стъблото – ако усетиш съпротива, значи корените са се образували. Когато си сигурен, че новото растение има добре развита коренова система, можеш да отрежеш клона, който го свързва с майчиното растение. След това внимателно изкопай новото растение и го пресади на желаното място.
Разделянето на туфата е друг метод, който обаче не се препоръчва за английската лавандула. За разлика от много други многогодишни растения, лавандулата има единична, дебела и вдървеняла основа, от която излизат всички стъбла. Опитът да се раздели тази основа обикновено води до сериозни увреждания на растението и често до неговата гибел. Поради тази причина, размножаването чрез резници или отводи са много по-безопасни и по-ефективни методи за получаване на нови лавандулови растения.
