Правилното засаждане и успешното размножаване са основополагащи дейности за създаването на красива и дълготрайна колекция от агапантуси. Тези процеси, макар и несложни, изискват внимание към детайлите и познаване на биологичните особености на растението. Изборът на подходящо място, подготовката на почвата и спазването на правилната техника на засаждане са решаващи за доброто прихващане и бъдещия обилен цъфтеж. Размножаването, от своя страна, дава възможност не само за увеличаване на броя на растенията, но и за подмладяване на старите туфи, което поддържа тяхната жизненост и декоративни качества през годините.
Изборът на точното време за засаждане е от първостепенно значение. Най-благоприятният период за засаждане на агапантус е пролетта, след като последната опасност от слани е преминала. Това позволява на растението да се аклиматизира и да развие силна коренова система през топлите месеци, което ще му помогне да преживее успешно първата си зима. Есенното засаждане също е възможно в райони с мека зима, като трябва да се направи поне шест седмици преди първите очаквани застудявания. Това осигурява достатъчно време на корените да се установят в почвата.
Мястото за засаждане трябва да бъде слънчево и защитено от силни ветрове, които могат да пречупят високите цветоносни стъбла. Както вече споменахме, агапантусът изисква минимум шест часа пряка слънчева светлина, за да цъфти обилно. Почвата трябва да бъде плодородна и с отличен дренаж. Преди засаждане е добре да се прекопае на дълбочина поне 30 сантиметра и да се обогати с добре угнил компост или оборски тор, за да се осигурят необходимите хранителни вещества за първоначалния растеж.
При закупуване на растения от градински център, те обикновено са в контейнери. Преди засаждане, растението се полива добре, за да може по-лесно да се извади от саксията. Дупката за засаждане трябва да бъде два пъти по-широка от кореновата бала и със същата дълбочина. Растението се поставя в дупката, като се внимава горната част на кореновата бала да е наравно с повърхността на почвата. След това дупката се запълва с подготвената почвена смес, притъпква се леко и се полива обилно.
Подготовка на почвата и избор на място
Добрата подготовка на почвата е фундаментът, върху който се гради здравето на агапантуса. Това растение има месести корени, които са податливи на гниене при прекомерна влага, затова основната цел е да се осигури перфектен дренаж. Започни с тестване на дренажа на избраното място – изкопай дупка с размери около 30x30x30 см и я напълни с вода. Ако водата се оттече за по-малко от час, дренажът е отличен. Ако се задържи за по-дълго, е необходимо да се предприемат мерки за подобряването му.
Още статии по тази тема
При тежки, глинести почви, най-ефективният метод за подобряване на структурата е добавянето на органични материали и едри частици. Внеси в почвата обилно количество добре угнил компост, торф, листовка или кокосови влакна. Тези материали подобряват аерацията и правят почвата по-рохкава. Добавянето на едър пясък, фин чакъл или перлит също допринася значително за по-бързото оттичане на излишната вода от кореновата зона. Препоръчително е тези подобрители да се смесят добре с почвата на дълбочина поне 30-40 см.
Освен дренажа, важно е да се осигури и достатъчно хранителна среда. Агапантусите са „гладни“ растения през активния си сезон. Преди засаждане, обогати почвата с бавноразградим комплексен тор с балансирано съдържание на азот, фосфор и калий (NPK). Органичните торове като добре угнил оборски тор или костно брашно също са отличен избор, тъй като освобождават хранителни вещества постепенно и подобряват микробиологичния живот в почвата.
Що се отнася до избора на място, освен слънчевото изложение, помисли и за визуалния ефект. Агапантусите изглеждат великолепно, когато са засадени на групи, създавайки плътен масив от цветове. Те са подходящи за бордюри, смесени лехи или като акцент в градината. Ако ги отглеждаш в саксии, избери достатъчно голям и тежък съд, който да осигури стабилност на високото растение и да не позволява лесното му преобръщане от вятъра.
Размножаване чрез разделяне на туфата
Вегетативното размножаване чрез разделяне на туфата е най-широко разпространеният, най-бързият и най-надеждният метод за получаване на нови растения агапантус, които са идентични с родителското. Тази процедура е препоръчително да се извършва на всеки четири до пет години, тъй като освен че осигурява нови растения, тя действа и като подмладяваща практика за старата туфа, стимулирайки по-обилен цъфтеж. Най-подходящото време за разделяне е ранна пролет, преди началото на активния растеж, или през есента, след прецъфтяване.
Още статии по тази тема
Процесът започва с внимателното изкопаване на цялата туфа. Използвай права лопата или вила, като копаеш на достатъчно разстояние от основата на растението, за да не нараниш месестите корени. След като туфата е извадена, внимателно отстрани излишната пръст, за да можеш да видиш добре структурата на коренището и отделните растежни точки. Понякога туфата може да се раздели лесно на ръка, като се разкъса на по-малки части.
Ако туфата е много гъста и сплъстена, ще се наложи използването на остър инструмент. Вземи здрав, дезинфекциран нож, малка брадвичка или дори права лопата и разрежи коренището на няколко части. Всяка нова част трябва да има поне две-три растежни точки (пъпки) и добре развита коренова система. Премахни всички стари, изсъхнали или загнили части от корените и листата.
Новополучените растения трябва да се засадят възможно най-скоро, за да не изсъхват корените. Подготви новите места за засаждане или саксии с подходяща почвена смес. Засади ги на същата дълбочина, на която са били преди, полей обилно и поддържай почвата умерено влажна през следващите няколко седмици, докато се вкоренят добре. Не се притеснявай, ако през първата година след разделянето цъфтежът е по-слаб или липсва – това е нормално, тъй като растението насочва енергията си към възстановяване и развитие на кореновата система.
Размножаване чрез семена
Размножаването на агапантус от семена е по-бавен и по-трудоемък процес, който изисква търпение, но може да бъде много удовлетворяващ, особено ако експериментираш с кръстосано опрашване. Важно е да се знае, че растенията, отгледани от семена на хибридни сортове, най-вероятно няма да повторят напълно характеристиките на родителското растение. Този метод е по-подходящ за получаване на голям брой растения или за селекционни цели. Цъфтеж може да се очаква едва след третата или дори петата година.
След прецъфтяване, остави няколко от най-едрите цветоноси да образуват семенни кутийки. Когато кутийките започнат да покафеняват и да се разпукват, това е знак, че семената са узрели. Събери ги внимателно, преди да са се разпръснали. Семената на агапантуса са черни, плоски и с хартиени крилца. Те губят бързо своята кълняемост, затова е най-добре да се засеят веднага след събирането им през есента или да се съхраняват на хладно и сухо място до пролетта.
За сеитба използвай рохкав и добре дрениран субстрат, например смес от торф и перлит. Напълни малки саксийки или контейнери за разсад със субстрата и го навлажни леко. Разпръсни семената равномерно по повърхността и ги покрий с много тънък слой от същия субстрат или фин пясък, не повече от няколко милиметра. Покрий съда със стъкло или прозрачен найлон, за да поддържаш висока влажност, и го постави на светло, но не на пряко слънце, при температура около 20-22°C.
Покълването обикновено отнема от три седмици до няколко месеца. През това време поддържай субстрата постоянно леко влажен, но не преовлажнен. След като младите растения поникнат и развият няколко същински листа, можеш да премахнеш покритието. Когато станат достатъчно големи за пикиране, внимателно ги пресади в индивидуални малки саксии. Продължи да ги отглеждаш на защитено и светло място, като ги подхранваш редовно със слаб разтвор на течен тор, докато станат достатъчно големи, за да бъдат засадени на постоянното им място в градината.
