Правилното зазимяване е критичен етап от грижата за плумерията, особено в климатични зони с температури, падащи под нулата. Като тропическо растение, плумерията не понася студ и замръзване, което налага нейното прибиране на закрито през студените месеци. Този период на покой е не само мярка за оцеляване, но и важна фаза от годишния цикъл на растението, която му позволява да събере сили за бурен растеж и обилен цъфтеж през следващия сезон. Успешното презимуване зависи от правилната подготовка, осигуряването на подходящи условия и минималните, но адекватни грижи по време на зимния сън.
Подготовката за зазимяване започва още в края на лятото. Постепенното намаляване и спиране на торенето е първата стъпка, която сигнализира на растението да забави растежа и да се подготви за покой. С понижаването на температурите и скъсяването на деня, листата на плумерията естествено ще започнат да пожълтяват и да опадат. Това е напълно нормален процес и не бива да предизвиква притеснение. Важно е да се намали и честотата на поливане, тъй като растение без листа се нуждае от много по-малко вода.
Моментът за прибиране на плумерията на закрито е преди падането на първите слани. Температури под 10°C са стресиращи за растението, а температури под 5°C могат да причинят сериозни повреди или дори да го убият. Преди да внесеш растението вътре, е препоръчително да го инспектираш внимателно за вредители като акари или щитоносни въшки. Ако откриеш такива, третирай растението с подходящ инсектицид, докато е все още навън, за да не внесеш заразата в дома си.
Идеалното място за зимуване е хладно, сухо и възможно най-светло. Това може да бъде неотопляема стая, остъклен балкон, гараж с прозорец или светло мазе, където температурата се поддържа постоянно между 10°C и 15°C. Комбинацията от ниска температура и намалена светлина ще поддържа растението в дълбок покой. Грижите през този период са минимални – полива се изключително рядко, колкото почвата да не се превърне в прах, и не се тори изобщо.
Подготовка за периода на покой
Подготовката на плумерията за зимата е постепенен процес, който започва още в края на август или началото на септември. Първата и най-важна стъпка е да се спре всякакво подхранване. Торенето стимулира нов растеж, а всяка нова, нежна тъкан, образувана късно през сезона, ще бъде изключително уязвима на ниски температури и болести. Спирането на торенето позволява на съществуващите клони да узреят и да се втвърдят, което увеличава тяхната устойчивост.
Още статии по тази тема
С понижаването на нощните температури и намаляването на слънчевото греене, поливането също трябва да се редуцира. Почвата трябва да се оставя да изсъхва за по-дълги периоди между поливанията. Тази промяна в режима на влажност, заедно с естествените климатични промени, е ясен сигнал за растението, че активният сезон приключва и е време да се подготви за покой. В отговор на тези сигнали, плумерията ще започне бавно да изтегля хранителните вещества от листата си, което ще доведе до тяхното пожълтяване и опадане.
Преди да прибереш растението на закрито, е добра практика да почистиш както самото него, така и саксията. Премахни всички останали жълти листа и всякакви плевели или органични остатъци от повърхността на почвата. Това ще намали вероятността от развитие на гъбични заболявания и ще елиминира потенциални убежища за вредители през зимата. Внимателната инспекция за насекоми е задължителна стъпка, която може да ти спести много проблеми по-късно.
Идеални условия за зазимяване
Изборът на правилното място за зимуване е от ключово значение за оцеляването на плумерията. Основното изискване е мястото да е защитено от замръзване. Температурата е най-важният фактор, като идеалният диапазон е между 10°C и 15°C. При тези температури метаболизмът на растението се забавя до минимум и то влиза в дълбок покой, без да изразходва много от натрупаните си енергийни резерви. По-високите температури (над 18°C) могат да попречат на плумерията да заспи напълно и да я накарат да се „мъчи“ през зимата, което ще я отслаби.
Светлината също е важен фактор, макар и не толкова критичен, колкото през вегетационния период. Дори в състояние на покой, плумерията се възползва от наличието на светлина. Светло, хладно мазе, неотопляем гараж с прозорец или северна стая са добри варианти. Ако нямаш светло и хладно място, можеш да избираш между тъмно и хладно или светло и топло. От тези два варианта, тъмното и хладно място е за предпочитане, тъй като ниската температура ще поддържа растението в покой, дори при липса на светлина. Зимуването на топло и тъмно място е най-лошата комбинация.
Още статии по тази тема
Сухотата е третият важен компонент на идеалните условия за зимуване. Както въздухът, така и почвата трябва да се поддържат сухи. Високата влажност в комбинация с ниски температури и лоша циркулация на въздуха е идеална среда за развитие на мухъл и гниене. Почвата в саксията трябва да бъде почти напълно суха през цялата зима. Всяко поливане трябва да бъде минимално и много рядко, само за да се предотврати пълното изсъхване на тънките корени.
Грижи по време на зимуването
Грижите за плумерията по време на нейния зимен сън са сведени до абсолютен минимум. Основната задача е да не се безпокои растението и да се поддържат стабилни условията на средата. Най-важното правило е да се устои на изкушението да се полива. Прекомерното поливане през зимата е най-сигурният начин да убиеш плумерия. Растение без листа почти не изпарява вода и корените му лесно загниват в студената и влажна почва. Едно леко поливане веднъж месечно или дори по-рядко е напълно достатъчно.
Периодично, веднъж на няколко седмици, проверявай състоянието на растението. Опипай стъблото, за да се увериш, че е твърдо. Ако основата на стъблото стане мека и кашава, това е лош знак за гниене. Проверявай и за вредители, които понякога могат да се активизират дори през зимата, особено ако помещението е по-топло. Също така, следи за появата на мухъл по повърхността на почвата, което би било сигнал за прекалена влажност.
Не се притеснявай, ако стъблата леко се набръчкат. Това е нормално явление, дължащо се на дехидратацията, и е знак, че растението използва натрупаните си водни запаси. Това е много по-добър сценарий от преполятото и загниващо растение. С първите пролетни поливания стъблата бързо ще възстановят своята твърдост и обем. През цялата зима торенето е абсолютно забранено.
Събуждане на растението през пролетта
Събуждането на плумерията от зимния покой трябва да бъде също толкова постепенно, колкото и нейното приспиване. Когато опасността от слани е преминала и температурите започнат трайно да се повишават (обикновено през април или май), е време да започнеш процеса. Премести растението на по-топло и много по-светло място. Южният прозорец е идеално място за начало. Това ще стимулира пъпките по върховете на клоните да се събудят.
Започни да поливаш много внимателно. Първото поливане трябва да бъде леко, колкото да навлажни горния слой на почвата. Не наводнявай саксията, тъй като кореновата система все още е пасивна и не може да поеме голямо количество вода. С появата на първите малки листенца, можеш постепенно да увеличиш количеството и честотата на поливане. Колкото повече листа развива растението, толкова повече вода ще му е необходима.
Не бързай да започваш с торенето. Изчакай, докато се развият няколко нови листа с дължина поне 5-7 см. Първото подхранване трябва да бъде с разреден на половина тор, за да се избегне стрес за пробуждащите се корени. След като растението навлезе в активен растеж, можеш да преминеш към редовния летен режим на торене. Постепенното изнасяне навън и адаптирането към пряката слънчева светлина също са важни стъпки, за да се осигури плавен преход към новия вегетационен сезон.
