Подготовката на обикновената комелина за зимата е важен етап от грижата за нея, който зависи до голяма степен от климатичните условия на региона, в който се отглежда. В естествената си среда в Източна Азия тя е едногодишно растение, което завършва жизнения си цикъл в рамките на един сезон и се размножава чрез семена, които презимуват. В много градини тя също се третира като едногодишно, но в по-топли климатични зони или с подходяща защита, тя може да се запази и като многогодишно. Разбирането на различните подходи за зазимяване ще ти позволи да избереш най-подходящия метод за твоята градина и да се радваш на това растение и през следващите години.
В региони с мека зима, където температурите рядко падат под нулата за продължителни периоди, обикновената комелина може да презимува успешно на открито. Кореновата система може да оцелее, дори ако надземната част на растението загине от сланата. За да се увеличи шансът за оцеляване, е препоръчително да се предприемат някои защитни мерки преди настъпването на първите студове. Тези мерки са насочени към изолиране на корените от ниските температури и предпазване от прекомерна влага в почвата.
В райони с по-студени и сурови зими, където земята замръзва в дълбочина, комелината най-вероятно няма да оцелее на открито. В този случай тя се отглежда като едногодишно растение. Можеш да оставиш растението да образува семена през есента, които ще се самозасеят и ще поникнат на следващата пролет. Алтернативно, можеш да събереш семената и да ги съхраниш на сухо и хладно място, за да ги засееш ръчно през следващия сезон. Друг вариант е да се опиташ да запазиш растението, като го прибереш на закрито.
Подготовка за зимата на открито
В райони, където комелината има шанс да презимува (обикновено в зони на устойчивост 7 и по-високи), подготовката започва през есента. След като първите леки слани унищожат надземната част на растението, е време да се действа. Изрежи всички загинали стъбла и листа до нивото на земята. Почистването на тези растителни остатъци е важно, тъй като те могат да станат убежище за вредители и болести, които да презимуват и да създадат проблеми през следващата пролет.
След като лехата е почистена, най-важната стъпка е мулчирането. Нанеси дебел слой (около 10-15 сантиметра) органичен мулч върху мястото, където са корените на растението. Подходящи материали за мулч са сухи листа, слама, нарязана кора или компост. Този изолиращ слой ще предпази корените от резките температурни промени и от дълбоко замръзване. Мулчът също така помага да се предотврати прекомерното насищане на почвата с вода от зимните валежи, което би могло да доведе до загниване на корените.
През зимата растението е в покой и не се нуждае от поливане или торене. Естествените валежи обикновено са достатъчни. Важно е да се осигури добър дренаж на мястото, за да не се задържа вода около корените. През пролетта, след като премине опасността от последните силни слани и температурите започнат трайно да се покачват, можеш внимателно да отстраниш дебелия слой зимен мулч. Това ще позволи на почвата да се затопли по-бързо и ще насърчи появата на нов растеж от оцелелите корени.
Зазимяване в контейнери
Ако отглеждаш обикновената комелина в контейнер, имаш няколко възможности за зазимяване. В региони с мека зима можеш просто да преместиш контейнера на защитено място, например до стена с южно изложение, под навес или в неотопляем гараж. Групирането на няколко контейнера заедно също помага за взаимната им изолация. Увиването на саксията с юта, бабъл фолио или друг изолационен материал ще осигури допълнителна защита на корените от замръзване, тъй като почвата в контейнерите замръзва много по-бързо от тази в градината.
В по-студени климати най-сигурният начин да запазиш растението е да го прибереш на закрито. Преди да внесеш контейнера вътре, инспектирай го внимателно за вредители. Ако е необходимо, третирай растението с инсектициден сапун. Избери хладно, но светло помещение, като например неотопляема стая, остъклена веранда или мазе с прозорец. Идеалната температура за презимуване е между 5 и 10°C. При тези условия растението ще премине в период на покой.
По време на презимуването на закрито, нуждата от вода е минимална. Поливай много оскъдно, само колкото да не позволиш на почвата да изсъхне напълно – веднъж на 3-4 седмици обикновено е достатъчно. Не тори растението през този период. В началото на пролетта, когато дните станат по-дълги и по-топли, можеш да преместиш растението на по-светло и топло място и постепенно да увеличиш поливането. След като премине опасността от слани, започни да го изнасяш навън за по няколко часа на ден, за да се аклиматизира, преди да го оставиш на постоянното му място за лятото.
Събиране на семена и отглеждане като едногодишно
В най-студените климатични зони, най-лесният и надежден подход е да се третира комелината като едногодишно растение. Това елиминира нуждата от сложни процедури по зазимяване. Можеш просто да оставиш природата да следва своя ход. В края на сезона растението ще образува семенни кутийки. Можеш да ги оставиш да се самозасеят, като имаш предвид, че това може да доведе до появата на растения на неочаквани места през следващата пролет.
Ако предпочиташ по-голям контрол, можеш да събереш семената. Изчакай семенните кутийки да узреят и да започнат да изсъхват върху растението. Внимателно ги откъсни и ги постави в хартиен плик или върху поднос на сухо и проветриво място, за да изсъхнат напълно. След като са напълно сухи, можеш да извлечеш малките, тъмни семена от кутийките. Съхранявай семената в хартиен плик или стъклен буркан, етикетирани с името на растението и годината на събиране.
Съхранявай семената на хладно, тъмно и сухо място, като например в хладилник или неотопляем килер. Правилното съхранение ще запази тяхната кълняемост за няколко години. През следващата пролет, около 6-8 седмици преди последната слана, можеш да стартираш семената на закрито, за да получиш по-ранен цъфтеж. Алтернативно, можеш да ги засееш директно в градината, след като почвата се затопли и опасността от слани е преминала.
