Белият бор е изключително студоустойчиво дърво, напълно адаптирано към суровите зимни условия в своя естествен ареал, който обхваща голяма част от Северна Европа и Азия. Възрастните, добре установени екземпляри в градината не се нуждаят от никаква специална защита и посрещат зимата с вродена устойчивост. Въпреки това, младите, новозасадени фиданки, както и боровете, отглеждани в контейнери, могат да бъдат уязвими на някои зимни предизвикателства. Правилната подготовка за зимата, или зазимяването, е насочена именно към тези по-чувствителни растения и цели да им помогне да преминат безпроблемно през студените месеци, за да посрещнат пролетта здрави и силни.
Основните зимни опасности за младите борове не са само ниските температури. Една от най-големите заплахи е така нареченото „зимно изсъхване“ или физиологична суша. Този феномен се случва, когато вечнозелените иглички продължават да губят влага поради слънцето и вятъра, но корените не могат да я набавят, защото почвата е замръзнала. Това може да доведе до сериозно покафеняване и изсъхване на игличките. Други рискове включват повреди от тежък, мокър сняг, който може да пречупи клони, слънчево изгаряне по кората и щети от гризачи, които търсят храна през зимата.
Подготовката за зимата започва още през есента. Една от най-важните стъпки е да се осигури добра хидратация на дървото преди замръзването на почвата. Ако есента е била суха, е от решаващо значение да направиш едно последно, обилно поливане. Това „запасяващо поливане“ насища почвата и кореновата система с влага, създавайки воден резерв, който помага на растението да се справи със зимното изсушаване. Тази проста мярка е може би най-ефективният начин да предпазиш своя млад бор през зимата.
Друга важна есенна задача е да се прекрати всякакво торене, особено с азотни торове, след средата на лятото. Късното подхранване може да стимулира нов растеж, който няма да успее да узрее и да се вдървеси достатъчно преди настъпването на студовете. Тази нежна нова тъкан е изключително чувствителна към измръзване и лесно се поврежда. Също така, почисти добре основата на дървото от паднали листа и плевели, за да не се създават удобни убежища за гризачи и вредители през зимата.
Защита на младите фиданки
Младите фиданки, особено тези в първите една-две години след засаждането, са най-нуждаещи се от зимна защита. Тяхната коренова система все още не е напълно развита, а надземната им част е по-крехка. Една от най-ефективните защитни мерки е мулчирането. Нанасянето на дебел слой (10-15 см) органичен мулч, като борова кора, дървесен чипс или слама, около основата на фиданката, след като земята започне да замръзва, помага за изолиране на почвата. Това намалява дълбочината на замръзване, предпазва корените от екстремни температурни колебания и помага за запазване на почвената влага. Важно е мулчът да не докосва директно стъблото, за да се избегне загниване.
За да се предпази надземната част от зимно изсъхване, причинено от вятър и слънце, младите фиданки могат да бъдат увити или покрити. За целта се използват дишащи материали като зебло, агротекстил или специални зимни покривала. Увиването трябва да е хлабаво, за да се осигури добра циркулация на въздуха. Никога не използвай найлон или други пластмасови материали, тъй като те не позволяват на растението да диша, задържат влага и под тях може да се развият болести, а в слънчеви дни температурата може да се повиши прекалено много. Конструкцията трябва да е достатъчно здрава, за да издържи на вятър и сняг.
Защитата от гризачи като зайци и мишки също е от съществено значение, тъй като те могат да нагризат кората в основата на стъблото и да убият фиданката. За целта се използват специални пластмасови предпазители за стъбла или цилиндри от фина телена мрежа, които се поставят около основата на ствола. Предпазителят трябва да е малко по-висок от очакваната снежна покривка и да е поставен така, че да има малко разстояние между него и кората. Тази защита е особено важна в райони с открити полета или в близост до гори.
Справяне със снега и леда
Тежкият, мокър сняг може да представлява сериозна заплаха за белия бор, особено за сортове с по-изправени клони. Натрупването на голямо количество сняг може да доведе до огъване, счупване или дори разцепване на клони. За да предотвратиш това, е добра практика периодично да отстраняваш натрупания сняг от клоните, особено след обилен снеговалеж. Използвай метла или дълъг прът и внимателно изтръсквай снега с движение отдолу нагоре. Никога не го прави с резки удари, тъй като замръзналите клони са много крехки и лесно се чупят.
За по-големи или многоклонести екземпляри, които са податливи на разцепване под тежестта на снега, може да се приложи превантивно връзване. Преди настъпването на зимата, клоните на дървото могат да бъдат хлабаво привързани един към друг със спираловидно увито около короната меко въже или градинска лента. Това помага на короната да запази компактната си форма и разпределя тежестта на снега по-равномерно, намалявайки риска от повреди. Връзването трябва да се премахне в началото на пролетта, за да не пречи на новия растеж.
Ледената покривка, която се образува след леден дъжд, е още по-опасна от снега, тъй като е много по-тежка и се отстранява по-трудно. В никакъв случай не се опитвай да чупиш или насилствено да премахваш леда от клоните. Това почти сигурно ще доведе до сериозни щети. В такава ситуация най-доброто, което можеш да направиш, е да оставиш природата да си свърши работата и да изчакаш ледът да се стопи сам. Ако има счупени клони, те трябва да бъдат отстранени с чист разрез след края на лошото време.
Грижа за борове в контейнери
Боровете, отглеждани в саксии или контейнери, са много по-уязвими на студа, отколкото тези, засадени в земята. Кореновата система в контейнера не е защитена от изолиращия ефект на земната маса и е изложена на много по-ниски температури, които могат да я увредят или убият. Основната цел при зазимяването на контейнерни борове е да се предпазят именно корените. Едно от най-простите решения е да се „зарови“ контейнерът в земята за зимата на защитено място в градината. По този начин земята ще изолира корените.
Ако заравянето не е възможно, контейнерът трябва да бъде добре изолиран. Можеш да го увиеш с няколко слоя зебло, мехурчесто фолио или стари одеяла. Друг метод е да поставиш саксията в по-голям кашон или сандък и да запълниш пространството между тях със слама, сухи листа, стиропор или друг изолационен материал. Важно е да се изолират не само стените, но и дъното на контейнера, като се постави върху дървени летви или парче стиропор, за да се отдели от замръзналата земя.
Контейнерните растения също са податливи на зимно изсъхване. Почвата в саксиите замръзва и се размразява по-бързо и може да изсъхне напълно дори през зимата, особено в слънчеви и ветровити дни. Необходимо е периодично да проверяваш влажността на почвата. Ако почвата не е замръзнала и е суха на пипане, трябва да полееш умерено. Това трябва да се прави в по-топли дни, когато температурата е над нулата, за да може водата да попие, преди да замръзне. Групирането на няколко контейнера заедно също помага за намаляване на загубата на влага и създава по-благоприятен микроклимат.
📷 Arnstein Rønning, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons
