Дюлята е овощен вид, който се счита за един от най-влаголюбивите сред семковите култури, като потребността ѝ от вода е значително по-висока в сравнение с ябълката и крушата. Осигуряването на оптимален воден режим е от решаващо значение за нормалния растеж на дървото, формирането на качествени плодове и получаването на стабилни добиви. Недостигът на влага, особено в критични фази от развитието, води до забавяне на растежа, преждевременно окапване на завръзите и формиране на дребни, твърди и с голям брой каменисти клетки плодове. Кореновата система на дюлята е сравнително плитко разположена, което я прави по-чувствителна към засушаване в повърхностния почвен слой. Поради тази причина редовното и адекватно напояване е ключов елемент от агротехниката при отглеждането на тази култура, особено в райони с недостатъчни и неравномерно разпределени валежи.
Нуждите от вода на дюлевите дървета варират значително през вегетационния период. Най-голяма е потребността от влага през периода на интензивен растеж на леторастите и нарастване на плодовете, който обикновено обхваща месеците юни, юли и август. През този етап засушаването има най-негативен ефект върху размера и качеството на реколтата. Критични фази са също цъфтежът и формирането на завръзите, когато достатъчната почвена влага е важна за доброто оплождане и задържането на плодовете. След беритбата нуждата от вода намалява, но е важно почвата да не пресъхва напълно, за да може дървото да натрупа резервни хранителни вещества за следващата година.
Определянето на поливната норма и честотата на поливките зависи от няколко основни фактора. Климатичните условия, като количество и разпределение на валежите, температура на въздуха и относителна влажност, са от първостепенно значение. Механичният състав на почвата също играе важна роля – леките песъчливи почви задържат по-малко вода и изискват по-чести, но по-малки поливки, докато тежките глинести почви имат по-добра водозадържаща способност и позволяват по-големи интервали между поливанията. Възрастта и размерът на дървото също са от значение – младите, новозасадени дръвчета с все още неразвита коренова система изискват по-често напояване.
Съществуват различни методи за напояване, като изборът на най-подходящия зависи от конкретните условия на градината – размер, наклон на терена, достъп до вода и финансови възможности. Традиционните методи като гравитачното поливане по бразди или в поливни чаши са приложими в по-малки, любителски градини. В съвременните интензивни насаждения обаче все по-широко се прилагат модерни и водоспестяващи технологии като капковото напояване. Този метод осигурява прецизно подаване на вода директно в зоната на корените, намалява загубите от изпарение и позволява едновременно с поливката да се внасят и разтворими торове (фертигация).
Критични фази на водопотребление
През вегетационния период на дюлята има няколко критични фази, в които осигуряването на достатъчно почвена влага е абсолютно задължително за нормалното развитие и плододаване. Първата такава фаза е периодът след цъфтежа и формирането на завръзите. В този момент се извършва интензивно клетъчно делене в младите плодчета и недостигът на вода може да доведе до масово окапване на завръзите, което пряко ще се отрази на размера на реколтата. Добрата влагозапасеност на почвата през пролетта, осигурена от зимните и пролетните валежи, е много важна, но при липса на такива се налага извършването на ранни поливки.
Най-критичният и продължителен период по отношение на нуждата от вода е фазата на интензивно нарастване на плодовете. Това обикновено съвпада с най-горещите и сухи летни месеци – юни, юли и август. През този етап плодовете увеличават бързо своя обем и маса, което е свързано с голям разход на вода. Продължителното засушаване през лятото води до необратими последици – плодовете остават дребни, деформирани, с груба и жилава консистенция и с повишено съдържание на каменисти клетки, което силно влошава тяхното качество. Освен това, засушаването потиска и растежа на леторастите, което се отразява негативно на залагането на плодни пъпки за следващата година.
Третият важен момент е около месец преди беритбата. Достатъчното количество влага през тази фаза спомага за окончателното наедряване на плодовете и натрупването на захари и ароматни вещества. Поливките обаче трябва да бъдат умерени, тъй като прекомерното овлажняване точно преди беритба може да влоши съхраняемостта на плодовете и да доведе до тяхното напукване. След прибирането на реколтата нуждата от вода намалява, но ако есента е суха, една следберитбена поливка е препоръчителна, за да се подпомогне натрупването на резервни хранителни вещества в дървото и да се повиши неговата студоустойчивост.
За младите, новозасадени дръвчета целият първи вегетационен период е критичен. Тяхната коренова система все още е слабо развита и обхваща малък обем почва, поради което те са много по-уязвими на засушаване. Редовните и навременни поливки през първата година след засаждането са абсолютно задължителни за доброто им прихващане, вкореняване и последващо развитие. Поддържането на почвата около тях постоянно влажна, но не преовлажнена, е ключът към изграждането на силни и жизнени млади дръвчета.
Определяне на необходимостта от поливане
Практическото определяне на момента, в който трябва да се полее, е от голямо значение за ефективното използване на водата. Най-простият и достъпен метод е визуалният оглед на състоянието на растенията и почвата. Признаци за воден стрес по растенията са лекото увяхване на листата през горещите часове на деня, загубата на техния тургор и промяната на цвета им към по-бледозелен или сивкав оттенък. Тези симптоми обаче се появяват, когато растението вече изпитва сериозен недостиг на влага, затова е по-добре да не се чака тяхната поява.
По-надежден метод е проверката на влажността на почвата на дълбочина в зоната на активната коренова система (обикновено 20-50 см). Това може да стане чрез изкопаване на малка дупка с лопата. Взема се шепа пръст от тази дълбочина и се стиска в длан. Ако след отваряне на юмрука почвата запазва формата си и оставя влажна следа по дланта, значи влажността е достатъчна. Ако се разпада на сухи бучки или прах, е крайно време за поливане. Този метод изисква известен опит, но дава добра представа за реалните нужди.
В съвременното земеделие се използват и различни инструментални методи за по-точно определяне на почвената влага. Тензиометрите са устройства, които измерват водното напрежение в почвата и показват колко усилие трябва да положи растението, за да извлече вода. Те се инсталират на различни дълбочини в кореновата зона и дават обективна информация кога да се започне и кога да се спре поливането. Други по-модерни сензори измерват директно обемното съдържание на вода в почвата. Използването на такива инструменти позволява прецизен контрол на напояването и оптимизиране на разхода на вода.
Планирането на поливния режим може да се основава и на воден баланс, като се вземат предвид данните за валежите и изпарението (евапотранспирацията). Метеорологичните станции предоставят информация за тези показатели, което позволява да се изчисли кога наличният воден запас в почвата ще бъде изчерпан и ще е необходима следваща поливка. Този подход изисква по-специализирани познания, но е в основата на модерното и ефективно управление на напояването в големи търговски градини, като осигурява икономия на водни ресурси и енергия.
Методи на напояване
Изборът на метод за напояване на дюлевите насаждения е важен и зависи от мащаба на отглеждане, релефа на терена и наличните водни ресурси. В малките домашни градини най-често се прилага повърхностно напояване. Един от вариантите е поливане в околостъблени чаши (чинии), които се изграждат около всяко дърво. Този метод е подходящ за млади дръвчета и позволява прецизно дозиране на водата за всяко растение, но е трудоемък и не е ефективен при по-големи дървета, чиито корени се разпростират на значителна площ.
Друг метод за повърхностно напояване е по бразди. Между редовете на дърветата се прокарват бразди, по които се пуска водата, за да инфилтрира в почвата. Този метод е по-подходящ за равни терени и по-големи насаждения. Недостатъците му са неравномерното разпределение на влагата по дължината на браздата, големите загуби от изпарение и инфилтрация, както и необходимостта от прецизно подравняване на терена. Освен това, той води до уплътняване на почвата и изисква последващи обработки за разрохкване.
Дъждуването е метод, при който водата се разпръсква над короните на дърветата под формата на изкуствен дъжд. То осигурява равномерно овлажняване на цялата площ и може да се прилага на терени с по-голям наклон. Основните му недостатъци са високите загуби на вода от изпарение, особено при поливане през деня и при вятър, както и намокрянето на листата и плодовете. Постоянното овлажняване на надземните части на растението създава благоприятни условия за развитието на редица гъбични заболявания като струпясване и кафяво гниене, което налага по-интензивна химическа защита.
Капковото напояване се счита за най-ефективния и водоспестяващ метод за напояване на овощни култури, включително и дюля. Системата се състои от мрежа от тръбопроводи, по които водата достига до капкообразуватели, разположени в близост до всяко дърво. Водата се подава бавно, капка по капка, директно в зоната на корените, което минимизира загубите от изпарение и оттичане. Този метод поддържа оптимална влажност в почвата, не мокри листата и плодовете, намалява развитието на плевели и позволява лесното прилагане на торове заедно с поливната вода (фертигация), което го прави предпочитан избор за съвременните градини.
