Правилното поливане е един от най-критичните аспекти в грижата за гарденията, като често се оказва и най-голямото предизвикателство за градинарите. Това деликатно растение има специфични изисквания към влажността на почвата, които, ако не бъдат спазени, могат бързо да доведат до сериозни проблеми. Гарденията не толерира нито засушаване, нито прекомерно овлажняване, което прави намирането на правилния баланс изключително важно. Разбирането на нуждите на растението, съчетано с внимателно наблюдение на състоянието на почвата и листата, е ключът към поддържането на оптимален воден режим. Усвояването на изкуството на поливането ще ви възнагради със здраво, жизнено растение с лъскави зелени листа и обилен, ароматен цъфтеж.
Основното правило при поливането на гарденията е да се поддържа почвата постоянно и равномерно влажна, но никога подгизнала. Това означава, че не трябва да се допуска пълното изсъхване на субстрата между поливанията, но същевременно трябва да се избягва задържането на вода в саксията. Най-добрият начин да се определи кога е време за поливане е да се провери влажността на почвата с пръст. Ако горните два-три сантиметра от субстрата се усещат сухи на допир, значи е време за поливане. Този метод е много по-надежден от спазването на строг график, тъй като нуждите от вода на растението варират в зависимост от сезона, температурата, влажността на въздуха и размера на саксията.
През активния вегетационен период, който продължава от пролетта до есента, гарденията има по-голяма нужда от вода поради интензивния растеж и цъфтеж. През този период може да се наложи поливане на всеки няколко дни, особено при по-високи температури. През зимата, когато растението навлиза в период на покой и растежът му се забавя, нуждата от вода намалява значително. Тогава поливането трябва да се разреди, като се позволява на почвата да изсъхне малко повече в дълбочина, но без да се стига до пълно засушаване.
Преполиването е една от най-честите причини за загиване на гардениите. Постоянно мократа почва води до липса на кислород в кореновата зона, което причинява задушаване и загниване на корените. Симптомите на преполиване често са подвеждащи – листата могат да пожълтеят и да увяхнат, което кара градинаря да мисли, че растението е жадно и да го полее отново, влошавайки проблема. Недостигът на вода, от друга страна, също е вреден и води до увяхване на листата, изсъхване на краищата им и опадане на цветните пъпки.
Техниката на поливане също е от значение. Най-добре е да се полива обилно, докато водата започне да изтича свободно от дренажните отвори на саксията. Това гарантира, Rе целият обем на почвата е равномерно навлажнен. След поливане е абсолютно задължително излишната вода от подложката да се изхвърли след около 15-20 минути. Оставянето на саксията да стои във вода е сигурен път към загниване на корените. Поливането трябва да се извършва сутрин, за да може растението да усвои влагата през деня.
Още статии по тази тема
Качество на водата
Гарденията е изключително чувствителна към качеството на водата, с която се полива. Като ацидофилно (киселинолюбиво) растение, тя изисква кисела среда в почвата, за да може да усвоява правилно хранителните вещества, особено желязото. Използването на твърда чешмяна вода, която обикновено е алкална и съдържа високи нива на калций и магнезий, е една от основните причини за проблеми при отглеждането. Тези минерали постепенно се натрупват в почвата, повишават нейното pH и правят средата алкална, което блокира усвояването на желязо и води до хлороза (пожълтяване на листата).
Най-подходящата вода за поливане на гардении е меката, леко кисела вода. Идеалният вариант е използването на дъждовна вода, която е естествено мека и има подходяща киселинност. Събирането и съхраняването на дъждовна вода е най-добрата услуга, която можете да направите за своята гардения. Други добри алтернативи са дестилираната или филтрираната чрез обратна осмоза вода, тъй като те са пречистени от минерали. Разтопеният сняг (след като достигне стайна температура) също е отличен избор.
Ако нямате достъп до мека вода, чешмяната вода може да се подготви за поливане. Най-лесният начин е да се остави да престои в отворен съд поне 24 часа. Това позволява на хлора да се изпари, но не премахва минералните соли. За да се намали твърдостта и да се повиши киселинността, към водата могат да се добавят няколко капки оцет (около една чаена лъжичка на 4 литра вода) или няколко кристала лимонена киселина. Тази процедура трябва да се прави периодично, например веднъж месечно, за да се поддържа оптималното pH на почвата.
Температурата на водата също е от значение. Никога не трябва да се полива със студена вода директно от чешмата, тъй като това може да предизвика температурен шок за кореновата система, особено през топлите месеци. Водата за поливане трябва винаги да бъде със стайна температура или леко хладка. Това просто, но важно правило помага за намаляване на стреса за растението и подпомага по-доброто усвояване на влагата и хранителните вещества.
Още статии по тази тема
Влажност на въздуха
Освен влажността на почвата, гарденията има високи изисквания и към влажността на въздуха. В естествената си среда тя расте в субтропичен климат с постоянна висока атмосферна влажност. Сухият въздух в повечето домове, особено през зимата поради отоплението, е сериозен проблем за това растение. Ниската влажност може да доведе до изсъхване и покафеняване на краищата и връхчетата на листата, опадане на цветните пъпки и прави растението по-податливо на нападение от вредители като акарите.
Един от най-лесните и ефективни начини за повишаване на влажността около растението е редовното пулверизиране на листата. Използвайте мека вода със стайна температура и фин пулверизатор. Най-добре е да се пръска сутрин, за да могат листата да изсъхнат до вечерта, което ще намали риска от развитие на гъбични заболявания. Важно е да се избягва пръскането директно върху цветовете, тъй като водата може да причини появата на грозни кафяви петна по нежните венчелистчета.
Друг много добър метод е създаването на влажен микроклимат чрез използването на подложка с камъчета. Вземете по-голяма и по-дълбока подложка от диаметъра на саксията и я напълнете с един слой камъчета, керамзит или декоративен чакъл. Налейте вода в подложката, така че нивото ѝ да е малко под върха на камъчетата. Поставете саксията върху камъчетата, като се уверите, че дъното ѝ не е в пряк контакт с водата. Изпаряващата се от подложката вода ще повиши влажността на въздуха непосредствено около растението.
Групирането на няколко растения заедно също помага за повишаване на локалната влажност, тъй като те взаимно се овлажняват чрез процеса на транспирация. Разбира се, най-ефективното, макар и по-скъпо решение, е използването на електрически овлажнител за въздух. Поставянето на такъв уред в стаята, където се отглежда гарденията, ще осигури постоянна и оптимална влажност на въздуха, което ще се отрази изключително благоприятно на състоянието на растението.
Признаци за проблеми с поливането
Растението само дава ясни сигнали, когато има проблеми с водния режим, и е важно да се научим да ги разпознаваме. Един от най-честите признаци е увяхването на листата. Това може да бъде причинено както от недостиг на вода, така и от преполиване. Ако почвата е суха на допир и листата са клюмнали, причината е засушаване и е необходимо незабавно поливане. Ако обаче почвата е мокра и лепкава, а листата въпреки това са увехнали, това е сигурен знак за преполиване и загниване на корените, които не могат да доставят вода на растението.
Пожълтяването на листата е друг често срещан симптом. Ако пожълтяват и опадат предимно по-старите, долни листа, това може да е естествен процес, но ако е масово, може да е знак за преполиване. Жълтите листа при преполиване често са меки и отпуснати. Внезапното пожълтяване и опадане на много листа наведнъж може да бъде реакция и на силно засушаване. Както вече споменахме, пожълтяването на младите листа със зелени жилки е признак на хлороза, която се влошава от поливането с твърда вода.
Кафявите и сухи краища на листата обикновено са индикация за ниска влажност на въздуха, но могат да бъдат причинени и от натрупване на соли в почвата поради използването на твърда вода или преторяване. Внезапното опадане на зелени листа, без те да са пожълтели или увяхнали, често е реакция на рязък стрес, като например студен въздушен поток или поливане с много студена вода. Най-голямото разочарование – опадането на цветните пъпки – почти винаги е свързано с някакъв проблем с водата: или почвата е твърде суха, или е твърде мокра, или влажността на въздуха е прекалено ниска.
При съмнение за преполиване и загниване на корените е необходимо да се предприемат спешни мерки. Растението трябва да се извади внимателно от саксията, а кореновата топка да се огледа. Здравите корени са бели и твърди, докато загнилите са кафяви, меки и кашави. Всички загнили части трябва да се изрежат със стерилен инструмент до здрава тъкан. След това кореновата система може да се третира с фунгицид и растението да се пресади в нова, свежа и добре дренирана почва. След пресаждането поливането трябва да бъде много умерено, докато растението се възстанови.
