Въпреки че сладкият кестен е сравнително устойчиво дърво, той може да бъде нападан от редица болести и неприятели, които могат сериозно да навредят на растежа, добива и дори да застрашат живота на дървото. Познаването на най-често срещаните проблеми, умението за тяхното ранно диагностициране и прилагането на своевременни и адекватни мерки за контрол са от ключово значение за поддържането на здрава и продуктивна кестенова градина. Интегрираният подход, който комбинира превантивни агротехнически практики с биологични и при необходимост химически методи, дава най-добри резултати в дългосрочен план. Навременната реакция при първи признаци на проблем често е решаваща за неговото успешно овладяване.
Едно от най-опасните заболявания по сладкия кестен е ракът по кестена, причинен от гъбата Cryphonectria parasitica. Тази болест е опустошила популациите на американския кестен и представлява сериозна заплаха и за европейския. Гъбата прониква през рани по кората и причинява образуването на хлътнали, оранжево-кафяви язви по клоните и ствола. Тези язви прекъсват потока на вода и хранителни вещества, което води до увяхване и загиване на частите на дървото над заразеното място. В крайна сметка болестта може да обхване целия ствол и да убие дървото.
Борбата с рака по кестена е изключително трудна. Най-важната мярка е превенцията, която включва избягване на механични повреди по кората на дърветата, тъй като раните са входна врата за инфекцията. При резитба инструментите трябва да се дезинфекцират след всяко дърво. Изборът на устойчиви или толерантни сортове е най-добрата дългосрочна стратегия. В Европа съществуват хиповирулентни (по-слабо агресивни) щамове на гъбата, които се използват за биологичен контрол, като те могат да заразят агресивния щам и да намалят неговата вредност, позволявайки на дървото да оздравее.
Друго сериозно заболяване е мастиленото заболяване, причинявано от почвени патогени от рода Phytophthora. Тези патогени атакуват корените и основата на ствола, причинявайки тяхното гниене. Болестта се развива най-добре в тежки, лошо дренирани и преовлажнени почви. Симптомите над земята включват дребни, жълтеникави листа, преждевременно окапване на листата, увяхване и бавно загиване на дървото. В основата на ствола може да се забележи тъмен, подобен на мастило ексудат, откъдето идва и името на болестта.
Превенцията е единственият ефективен начин за борба с мастиленото заболяване. Ключово е да се осигури отличен дренаж на почвата още при засаждането. Трябва да се избягват места с високо ниво на подпочвени води или такива, които се наводняват периодично. Засаждането на фиданките на леко повдигнати лехи може да помогне в райони с по-тежки почви. Използването на здрави, сертифицирани фиданки и избягването на прекомерното поливане също са важни превантивни мерки. Веднъж заразено, дървото е почти невъзможно да бъде спасено.
Други гъбични заболявания
Освен рака и мастиленото заболяване, сладкият кестен може да бъде засегнат и от други гъбични болести, които, макар и обикновено по-малко опасни, могат да влошат състоянието на дърветата и да намалят добива. Една от тях е антракнозата, която причинява появата на тъмни, неправилни петна по листата. При силно нападение петната се сливат, листата се деформират и окапват преждевременно. Болестта се развива благоприятно при влажно и топло време през пролетта.
Контролът на антракнозата включва предимно превантивни мерки. Важно е да се поддържа добра циркулация на въздуха в короната чрез правилна резитба, което спомага за по-бързото изсъхване на листата след дъжд. Събирането и унищожаването на падналите листа през есента е от съществено значение, тъй като гъбата презимува в тях. При силно и редовно нападение може да се наложи пръскане с фунгициди на медна основа, като първото третиране се прави при разпукване на пъпките, а следващите – през интервал от 10-14 дни, ако метеорологичните условия са благоприятни за развитието на болестта.
Брашнестата мана е друго гъбично заболяване, което може да се появи по кестените, особено при младите филизи и листа. То се разпознава лесно по характерния бял, брашнест налеп по повърхността на листата. Силното нападение може да доведе до деформация на листата, забавяне на растежа и влошаване на фотосинтезата. Брашнестата мана се развива добре при топло и сухо време, но с висока атмосферна влажност.
Борбата с брашнестата мана отново се основава на добри агротехнически практики, като поддържане на проветрива корона и избягване на прекомерното азотно торене, което води до образуване на твърде много нежна и податлива на зараза млада тъкан. При поява на първи симптоми могат да се използват фунгициди на основата на сяра или други специфични препарати срещу брашнести мани. Съществуват и по-екологични алтернативи като пръскане с разтвори на калиев бикарбонат.
Основни неприятели
Сред насекомите-вредители по сладкия кестен най-голямо икономическо значение има кестеновият хоботник (Curculio elephas). Този малък бръмбар с характерен дълъг хобот нанася щети, като женските пробиват обвивката на младите, все още зелени кестени и снасят яйцата си вътре. От яйцата се излюпват бели, безкраки ларви, които се хранят със съдържанието на ядката, правейки я напълно негодна за консумация. След като приключат развитието си, ларвите пробиват дупка в черупката, излизат навън и се заравят в почвата, където какавидират и презимуват.
Борбата с кестеновия хоботник е трудна и изисква интегриран подход. Една от най-важните мерки е редовното събиране на всички паднали кестени, включително и тези с видими дупки. Това прекъсва жизнения цикъл на вредителя, като не позволява на ларвите да се заровят в почвата. Обработката на почвата около дърветата през есента или ранна пролет също помага за унищожаване на какавидите. В търговски насаждения се прилагат инсектицидни пръскания, насочени срещу възрастните бръмбари, преди да са снесли яйцата си, но точното определяне на момента за третиране е трудно.
Друг важен вредител е кестеновата оса (Dryocosmus kuriphilus), която е инвазивен вид от Азия. Тази малка оса снася яйцата си в пъпките на кестена през лятото. През следващата пролет, вместо нормални филизи и листа, от заразените пъпки се развиват характерни зелени или червеникави топчести образувания, наречени гали. Тези гали нарушават нормалния растеж на дървото, намаляват фотосинтезиращата повърхност и могат значително да редуцират добива.
Контролът на кестеновата оса е много сложен. Химическата борба е неефективна, тъй като ларвите са защитени вътре в галите. Най-успешният метод за контрол в дългосрочен план е биологичната борба чрез интродукция на нейния естествен неприятел – паразитната оса Torymus sinensis. Тази оса снася яйцата си в галите на кестеновата оса, а нейните ларви се хранят с ларвите на вредителя. Използването на устойчиви сортове кестен също е важна стратегия за справяне с този проблем.
Други вредители и проблеми
Листните въшки също могат да нападнат кестеновите дървета, като се хранят със сок от долната страна на листата и младите филизи. Те отделят лепкава „медена роса“, върху която се развиват чернилни гъби, замърсяващи листата и влошаващи фотосинтезата. Обикновено нападението от листни въшки не е толкова сериозно, че да застраши дървото, и често се контролира от естествени врагове като калинки, златоочици и хищни мухи. При силно нападение могат да се използват инсектицидни сапуни или масла.
Дървояди от различни видове също могат да представляват проблем, особено за стресирани или отслабени дървета. Техните ларви прокопават галерии под кората или в дървесината, нарушавайки транспорта на вода и хранителни вещества. Признаци за тяхното присъствие са малки дупчици по кората и стърготини в основата на ствола. Най-добрата превенция срещу дървояди е поддържането на дърветата в добро здравословно състояние чрез правилно поливане, торене и резитба.
Абиотични фактори като слънчев пригор, повреди от градушка или измръзване също могат да нанесат щети. Слънчевият пригор се появява като увреждане на кората по южната или югозападната страна на ствола, особено при млади дървета с тънка кора. Това може да се предотврати чрез боядисване на стволовете с бял латекс или чрез увиването им със специални предпазни материали. Късните пролетни слани могат да повредят младите филизи и цветове, което води до загуба на реколта.
В заключение, редовното наблюдение на кестеновите дървета е от решаващо значение за ранното откриване на всякакви проблеми. Поне веднъж седмично по време на вегетационния период трябва да се прави оглед на листата, клоните и ствола за всякакви необичайни промени. Колкото по-рано се идентифицира даден проблем, толкова по-голям е шансът за успешното му овладяване с минимални щети за дървото и околната среда. Интегрираното управление на вредителите, съчетаващо различни методи, е най-устойчивият и ефективен подход.
