Въпреки че плумерията е сравнително устойчиво растение, тя не е имунизирана срещу атаките на различни болести и вредители, особено когато се отглежда извън естествената си среда. Неправилните условия на отглеждане като преполиване, лоша циркулация на въздуха или недостатъчна светлина могат да отслабят растението и да го направят по-податливо на проблеми. Своевременното разпознаване на симптомите и предприемането на адекватни мерки са от ключово значение за опазването на здравето и красотата на това екзотично цвете. Познаването на най-често срещаните врагове на плумерията и методите за превенция и борба с тях е задължително умение за всеки сериозен колекционер.
Най-разпространеният проблем при плумериите, свързан с болести, е кореновото гниене. То се причинява от гъбични патогени в почвата, които се развиват бурно в условия на прекомерна влага и лоша аерация. Симптомите над земята включват пожълтяване и опадане на листата, увяхване и омекване на основата на стъблото, което става кафяво или черно. Превенцията е най-добрата защита: използвай изключително добре дренирана почва, избягвай преполиването и винаги изхвърляй водата от подложката. Лечението на напреднало кореново гниене е почти невъзможно, но в ранен етап може да се опита спасяване чрез пресаждане в суха почва и отстраняване на всички загнили части от корените.
Друго често срещано гъбично заболяване е ръждата по плумерията (Coleosporium plumeriae). Тя се проявява като малки, оранжево-жълти прахообразни пъпки (спори) по долната страна на листата. Горната страна на листата може да покаже жълти или кафяви петна. При тежка инфекция листата пожълтяват и опадат преждевременно, което отслабва растението. Ръждата се развива при топло и влажно време. Контролът включва премахване и унищожаване на заразените листа, подобряване на въздушната циркулация около растението и прилагане на фунгициди, съдържащи сяра, мед или миклобутанил.
Сред вредителите, най-честите нападатели са акарите, по-специално червеният паяжинообразуващ акар. Тези миниатюрни паякообразни са трудни за забелязване с просто око, но присъствието им се издава от фината паяжина по долната страна на листата и по върховете на клонките. Акарите се хранят като смучат сок от клетките на листата, което води до появата на малки жълти или бели точици, а по-късно и до пожълтяване, изсъхване и опадане на листата. Те се развиват бързо в горещи и сухи условия. Борбата с тях включва редовно пръскане на листата с вода (особено отдолу) и прилагане на акарициди или инсектицидно масло.
Други смучещи насекоми като щитоносни въшки, листни въшки и белокрилки също могат да атакуват плумерията. Щитоносните въшки изглеждат като малки кафяви или бели „капачета“ по стъблата и листата. Листните въшки обикновено се събират по най-младите и нежни части на растението. Белокрилките са малки бели мушици, които излитат при разклащане на растението. Всички те отделят лепкава „медена роса“, върху която може да се развие черна плесен. Контролът може да бъде механичен (избърсване с памучен тампон, напоен със спирт), или чрез използване на инсектициди като масло от нийм или системни инсектициди.
Още статии по тази тема
Най-често срещани гъбични заболявания
Ръждата по плумерията е едно от най-специфичните и лесно разпознаваеми заболявания. Причинява се от гъбата Coleosporium plumeriae и е особено разпространена в топли и влажни климатични зони. Първите симптоми са малки, прахообразни оранжеви пустули по долната страна на листата. Тези пустули съдържат милиони спори, които лесно се разпространяват от вятъра и водните пръски към други листа и растения. При силно нападение, долната страна на листата може да бъде почти изцяло покрита с оранжев прах. В резултат на това листата бързо пожълтяват и опадат, което може значително да намали фотосинтезиращата способност на растението и да го отслаби.
Борбата с ръждата започва с превенция. Осигуряването на добра циркулация на въздуха чрез достатъчно разстояние между растенията и избягването на мокренето на листата при поливане може да намали риска от инфекция. При първа поява на симптоми, всички заразени листа трябва незабавно да бъдат отстранени и унищожени (не компостирани). Редовното пръскане с фунгициди на основата на сяра или мед може да бъде ефективно за контрол на разпространението. Важно е да се пръска обилно долната страна на листата, където се развива гъбата.
Черните петна по листата са друг често срещан проблем, който може да бъде причинен от различни видове гъби. Тези петна обикновено са кръгли, с тъмен цвят и понякога с жълт ореол. Подобно на ръждата, това заболяване също се благоприятства от висока влажност и лоша вентилация. Въпреки че обикновено не е толкова вредно като ръждата, то влошава декоративния вид на растението. Мерките за контрол са сходни: премахване на засегнатите листа, подобряване на циркулацията на въздуха и прилагане на широкоспектърни фунгициди при необходимост.
Кореновото гниене, макар и причинено от почвени гъби (като Phytophthora, Pythium), заслужава специално внимание, защото е най-смъртоносната болест за плумерията. Превенцията е единственият сигурен подход. Използвай стерилна, изключително добре дренирана почвена смес. Увери се, че саксията има достатъчно дренажни отвори. Поливай само когато почвата е изсъхнала в дълбочина. Ако подозираш кореново гниене, незабавно извади растението от саксията. Изрежи всички тъмни, меки и кашави корени със стерилен инструмент, третирай останалите здрави корени с фунгициден прах и пресади в напълно нова, суха почва. Не поливай поне седмица след това.
Още статии по тази тема
Идентификация и контрол на вредителите
Червените паяжинообразуващи акари (Tetranychus urticae) са един от най-упоритите вредители по плумерията, особено при отглеждане на закрито през зимата или в горещо и сухо лято. Поради малкия си размер, първите признаци на нападение често са щетите, които нанасят: фини жълти точки по листата (стипълинг), които постепенно се сливат, докато целият лист пожълтее. При по-голяма популация се забелязва и фина паяжина. За идентификация може да се използва лупа или да се прокара бял лист хартия под листата и да се разклати – акарите ще паднат като малки движещи се точици.
Контролът на акарите започва с повишаване на влажността, тъй като те не обичат влажна среда. Редовното обилно пръскане на листата с вода, особено отдолу, може да помогне за контрол на малки популации. За по-сериозни нападения се използват акарициди. Маслото от нийм и инсектицидният сапун са ефективни и по-безопасни органични алтернативи. Те действат като задушават акарите, затова е необходимо обилно покритие на всички части на растението. Може да се наложат няколко третирания през 5-7 дни, за да се унищожат и новоизлюпените поколения.
Щитоносните въшки са друг често срещан смучещ вредител. Те се прикрепят към стъблата и листата и са защитени от твърд восъчен щит, което ги прави трудни за унищожаване с контактни инсектициди. При малка популация, най-ефективният метод е механичното им отстраняване с памучен тампон, напоен в спирт или сапунена вода. При по-голямо нападение може да се използва градинарско масло (horticultural oil), което ги задушава, или системен инсектицид, който се абсорбира от растението и отравя въшките, когато се хранят.
Белокрилките са малки летящи насекоми, които се събират по долната страна на листата и смучат сок. При раздвижване на растението те излитат в облак. Ларвите им също са вредни. Контролът им е труден поради тяхната мобилност. Жълтите лепящи уловки могат да помогнат за улавяне на възрастните индивиди. Пръскането с инсектициден сапун или масло от нийм, насочено към долната страна на листата, може да убие ларвите и възрастните. Важно е да се третира многократно, за да се прекъсне жизненият им цикъл.
Превантивни мерки
Най-добрата стратегия за борба с болестите и вредителите е превенцията. Здравото, силно растение, отглеждано при оптимални условия, е много по-малко вероятно да стане жертва на проблеми. Започни с осигуряване на основните нужди на плумерията: максимално слънце, добре дренирана почва и правилно поливане. Избягвай преполиването на всяка цена, тъй като то е в основата на много от най-сериозните проблеми. Осигури добра циркулация на въздуха около растението, като не го поставяш твърде близо до други растения или стени.
Редовната инспекция е ключова за ранното откриване на проблеми. Поне веднъж седмично отделяй време да огледаш внимателно своята плумерия. Проверявай горната и долната страна на листата, стъблата и растежните върхове за всякакви признаци на вредители, петна, паяжини или необичайни промени в цвета. Колкото по-рано откриеш проблема, толкова по-лесно ще се справиш с него, преди да се е разпространил. Имай под ръка лупа за по-добра идентификация на малки вредители като акарите.
Поддържай чистота около растението. Отстранявай редовно всички опадали и пожълтели листа от саксията и около нея. Те могат да бъдат убежище за вредители и спори на гъбични заболявания. Поддържай инструментите си (ножици, ножове) чисти и ги дезинфекцирай със спирт преди и след употреба, особено когато подрязваш болни части от растението, за да не пренесеш заразата.
Когато внасяш ново растение в дома си, винаги го поставяй под карантина за няколко седмици. Дръж го изолирано от останалите си растения и го наблюдавай внимателно за всякакви признаци на болести или вредители. Много проблеми се внасят в колекциите именно с нови, заразени растения. Тази проста предпазна мярка може да ти спести много главоболия в бъдеще.
Физиологични проблеми и неинфекциозни болести
Не всички проблеми по плумерията се дължат на патогени или вредители. Понякога симптомите са резултат от физиологичен стрес, причинен от неподходящи условия на околната среда. Например, изгарянето на листата, което се проявява като големи, сухи, кафяви петна, често се причинява от твърде рязко излагане на силно слънце, особено ако растението е било на закрито. Това може да се предотврати чрез постепенно „закаляване“ на растението към външните условия.
Пожълтяването на долните листа е често срещано и може да има различни причини. Ако пожълтяват и опадат само няколко от най-старите, долни листа, докато новият растеж е здрав, това може да е нормален процес на стареене. Ако обаче пожълтяването е масово, най-вероятните причини са преполиване или недостиг на хранителни вещества, най-често азот. Анализирай режима си на поливане и торене, за да определиш причината.
Опадането на цветни пъпки, преди да са се отворили, е друг разочароващ проблем. Това може да се дължи на резки промени в околната среда, като голяма разлика в дневните и нощните температури, недостатъчно поливане по време на формирането на пъпките или липса на хранителни вещества, особено калий и фосфор. Опитай се да поддържаш възможно най-стабилни условия по време на цъфтежа и се увери, че растението е добре подхранено и хидратирано.
Липсата на цъфтеж е може би най-честото оплакване. В повечето случаи причината не е болест, а комбинация от фактори на отглеждане. Най-честите виновници са недостатъчната слънчева светлина (плумерията се нуждае от поне 6 часа пряко слънце), неправилно торене (твърде много азот и твърде малко фосфор), твърде млада възраст на растението (особено ако е отгледано от семе) или неправилно прекаран период на покой. Анализирай всички тези аспекти, за да идентифицираш и коригираш потенциалния проблем.
