Кембриджкият здравец е едно от най-устойчивите градински растения, рядко нападано от болести или вредители. Благодарение на специфичния, наситен с етерични масла аромат, който излъчват листата му, много от обичайните градински вредители като листни въшки или охлюви просто избягват това растение. Все пак, дори и най-устойчивите растения понякога могат да се сблъскат с определени проблеми, особено ако растат при неподходящи условия. Най-важна е превенцията: избор на подходящо място, добър дренаж и балансирана грижа, защото здравото и силно растение е способно само да се защити от повечето беди.
Най-честите проблеми при кембриджкия здравец не са свързани с вредители или инфекциозни болести, а с физиологични смущения, произтичащи от неправилни условия на отглеждане. Най-голямата заплаха за това растение е излишната влага и лошият дренаж на почвата. В подгизнала почва корените на здравеца започват да се задушават и да гният. Кореновото гниене е пагубно състояние, от което е много трудно да се спаси растението. Първите признаци са увяхващи, пожълтяващи листа, въпреки че почвата е влажна.
За да се избегне кореновото гниене, е необходимо здравецът да се засажда само в пропусклива, незадържаща вода почва. Тежката глинеста почва трябва да се подобри с пясък, компост или чакъл. Също така е важно да не се преполива растението. Възрастният здравец трябва да се полива само при продължителни засушавания. При забелязване на първите признаци на гниене, трябва незабавно да се спре поливането и да се остави почвата да изсъхне добре. Понякога може да помогне изкопаването на растението, премахването на увредените корени и пресаждането му на ново, по-сухо място.
Друг проблем, свързан с влагата, са гъбичните заболявания по листата, като брашнеста мана или листни петна. Въпреки че кембриджкият здравец рядко боледува от тях, рискът се увеличава, ако растението расте твърде нагъсто, на сянка, а въздухът е влажен и топъл. Благоприятни условия за разпространението на тези болести създава лошата циркулация на въздуха между листата. Затова е важно растенията да не се засаждат твърде нагъсто, а старите туфи периодично да се подмладяват чрез разделяне. Също така при поливане трябва да се стараеш да не мокриш листата.
Гъбични заболявания
Брашнестата мана е едно от гъбичните заболявания, които понякога могат да засегнат кембриджкия здравец. Тя се проявява като бял, брашнен налеп по листата, стъблата, а понякога дори и по цветовете. Въпреки че брашнестата мана рядко убива растението, тя го отслабва, нарушава фотосинтезата и разваля декоративния му вид. Най-благоприятните условия за разпространение на брашнестата мана са топли дни и хладни, влажни нощи. Болестта по-често напада растения, растящи на сянка, където циркулацията на въздуха е лоша.
Още статии по тази тема
При забелязване на първите признаци на брашнеста мана, трябва незабавно да се премахнат и унищожат засегнатите листа. Не трябва да се хвърлят в компоста, тъй като причинителите на болестта могат да оцелеят там. Ако болестта се е разпространила, могат да се използват фунгициди. Най-добрата мярка обаче е превенцията. Важно е да се осигури добро движение на въздуха около растението – да се засажда не твърде нагъсто, редовно да се плеви. Трябва да се избягва и преторяването с азотни торове, тъй като буйната, мека листна маса е по-уязвима на брашнеста мана.
Листните петна са друга група гъбични заболявания, които могат да засегнат здравеца. По листата се появяват петна с различен размер и форма, които могат да бъдат кафяви, черни или червеникави. С времето петната се уголемяват, сливат се, а силно засегнатите листа пожълтяват и опадат. Както и при брашнестата мана, за разпространението на тези болести са благоприятни влажните условия. Превантивните мерки са същите: премахване на засегнатите листа, осигуряване на добра циркулация на въздуха, поливане директно върху почвата.
Кореновото и стъбленото гниене са най-опасната група гъбични заболявания. Те се причиняват от патогенни гъби, живеещи в почвата. Както вече беше споменато, основната причина за тези болести е прекомерната влажност на почвата. Корените на засегнатото растение потъмняват, омекват, а основата на стъблото може да почернее. Растението започва да линее, да увяхва и накрая загива. Да се излекува растение от гниене е почти невъзможно, затова най-важна е превенцията – добър дренаж и умерено поливане.
Вредители
Кембриджкият здравец е много устойчив на вредители. Повечето от тях просто не харесват силния, специфичен аромат на листата на това растение. Листните въшки, паяжинообразуващите акари или белокрилките, които често тормозят други градински растения, обикновено не нападат здравеца. Това е голямо предимство, което позволява да се отглежда това растение без използване на химически инсектициди и да се създаде по-здравословна градинска среда.
Още статии по тази тема
Единствените вредители, които понякога могат да навредят на здравеца, са плужеците и охлювите. Но дори и те най-често предпочитат други, по-сочни растения. Плужеците могат да нагризат младите листенца, особено през пролетта, когато са меки и нежни. За защита от плужеци могат да се използват различни средства: около растенията да се поръси пепел, яйчени черупки, специални гранули срещу плужеци или да се събират на ръка вечер или рано сутрин.
Понякога в почвата могат да се появят ларви на майски бръмбари или телени червеи, които увреждат корените на растенията. Това е особено актуално, ако цветната леха се прави на мястото на бивша ливада или тревна площ. Увредените корени вече не могат да снабдяват растението с вода и хранителни вещества, поради което то започва да линее и да увяхва без видима причина. Борбата с тези ларви е трудна. Могат да се използват биологични препарати или просто при прекопаване на почвата преди засаждане ларвите да се изберат на ръка.
Много рядко, особено при отглеждане на растения в оранжерии или контейнери, могат да се появят щитоносни въшки. Това са дребни, бели, приличащи на памучни топчета насекоми, които смучат сок от растението. Увредените от тях растения отслабват, деформират се. При забелязване на щитоносни въшки, те могат да се почистят с памучен тампон, напоен със спирт, или растението да се напръска със зелен сапун или специални инсектициди. В открита почва обаче този проблем при здравеца на практика не се среща.
Физиологични проблеми
Физиологичните проблеми, произтичащи от неправилни условия на отглеждане, са много по-чести от болестите или вредителите. Един от тези проблеми е пожълтяването на листата. То може да има няколко причини. Най-честата е преполиване и кореново гниене. Също така листата могат да пожълтяват поради недостиг на хранителни вещества, особено азот или желязо. За железния дефицит е характерна хлорозата, при която листната тъкан пожълтява, а жилките остават зелени. Това често се случва при растения, растящи в алкална почва.
Друг проблем е оредяването на растението и оголването на центъра. Това е естествен процес на стареене, характерен за много многогодишни килимни растения. След няколко години централната част на туфата се вдървесинява, спира да пуска нови леторасти и изглежда неестетично. Този проблем се решава лесно чрез подмладяване на туфата. Рано напролет туфата трябва да се изкопае, да се раздели на няколко части, като се премахне старата, вдървесинена средна част, и да се засадят само здравите, млади странични части.
Слабият цъфтеж или пълната му липса също най-често е физиологичен проблем. Една от причините може да е неподходящото място за растеж. Здравецът, растящ на сянка, цъфти много по-слабо от този, който расте на слънце. Друга честа причина е преторяването с азотни торове. Както вече беше споменато, твърде много азот стимулира растежа на листната маса за сметка на цъфтежа. Също така, цъфтежът може да бъде негативно повлиян от силно подрязване в неподходящо време, например късно напролет.
През есента листата на кембриджкия здравец естествено почервеняват, придобиват оранжеви или бронзови нюанси. Това не е признак на болест или проблем, а нормална физиологична реакция на скъсяващите се дни и захлаждащото се време. Това есенно оцветяване е едно от декоративните качества на това растение, което придава допълнителни цветове на градината. Затова, виждайки почервенели листа през есента, определено не бива да се притесняваш.
