Замиокулкасът е известен със своята забележителна устойчивост и рядко бива нападан от болести или вредители, особено когато се отглежда при подходящи условия. Неговите дебели, восъчни листа и здрава структура го правят непривлекателен за повечето често срещани смучещи насекоми. Въпреки това, никое растение не е напълно имунизирано и при определени обстоятелства, като например стрес, причинен от неправилни грижи, замиокулкасът също може да стане уязвим. Най-честите проблеми обикновено са свързани с физиологични разстройства, причинени от грешки в поливането или осветлението, а не от патогени.
Най-големият враг на замиокулкаса, както многократно беше споменато, не е вредител или болест, а преполиването. Именно то създава идеални условия за развитието на най-сериозния проблем – кореновото гниене. Това е заболяване, причинено от почвени гъбички (като Pythium, Phytophthora, Rhizoctonia), които атакуват корените в постоянно влажна и бедна на кислород среда. Симптомите включват пожълтяване и опадване на листата, омекване на основата на стъблата и общо влошаване на състоянието на растението, което в крайна сметка може да доведе до загиването му.
Превенцията е най-добрата защита срещу кореновото гниене. Това включва използването на изключително добре дренирана почва, саксия с достатъчно отвори и стриктно спазване на правилото почвата да изсъхва напълно между поливанията. Ако все пак се стигне до загниване, единственият шанс за спасение е незабавното пресаждане, при което се отстраняват всички засегнати части от кореновата система и растението се поставя в нова, суха почва.
Що се отнася до вредителите, макар и рядко, замиокулкасът може да бъде нападнат от щитоносни въшки, листни въшки или акари, особено ако е поставен в близост до други заразени растения. Редовният оглед на растението, особено на долната страна на листата и в основата на стъблата, е важен за ранното откриване на евентуална зараза. Колкото по-рано бъде забелязан проблемът, толкова по-лесно ще бъде неговото овладяване.
Щитоносни въшки
Щитоносните въшки са едни от най-често срещаните вредители по стайните растения, които могат да засегнат и замиокулкаса, макар и рядко. Те изглеждат като малки, кафяви или белезникави „капачета“ или „щитчета“, прикрепени неподвижно към стъблата и долната страна на листата. Тези насекоми се хранят, като изсмукват сок от растението, което при силно нападение може да доведе до пожълтяване на листата, забавен растеж и общо отслабване на растението.
Един от признаците за наличие на щитоносни въшки е появата на лепкаво вещество по листата и повърхностите около растението, известно като „медена роса“. Това е екскрементът на въшките, който е богат на захари. Върху медената роса често се развиват черни сажди, които допълнително загрозяват растението и пречат на фотосинтезата. Ранното откриване е ключово, тъй като възрастните индивиди са защитени от восъчен щит, който ги прави устойчиви на много инсектициди.
Борбата с щитоносните въшки изисква постоянство. При лека зараза можете да опитате механично да ги премахнете. Напоете памучен тампон със спирт за горене или сапунен разтвор и внимателно избършете всеки вредител от растението. Важно е да огледате всички скрити места, като например в основата на листата. Тази процедура трябва да се повтаря на всеки няколко дни в продължение на няколко седмици, за да се премахнат и новоизлюпените ларви.
При по-сериозно нападение може да се наложи използването на инсектициди. Най-ефективни са системните инсектициди, които се поемат от растението и го правят токсично за смучещите насекоми. Можете да използвате и инсектицидни масла (като масло от нийм) или инсектициден сапун, които действат чрез задушаване на вредителите. При пръскане е важно да се покрият добре всички части на растението, особено долната страна на листата.
Листни въшки
Листните въшки са малки, меки насекоми, които обикновено са зелени, черни или кафяви на цвят. Те се събират на колонии, най-често по най-младите и нежни части на растението – новите стъбла и листа. Подобно на щитоносните въшки, те също се хранят със сок от растението и отделят медена роса. Нападението от листни въшки може да доведе до деформация на новия растеж, пожълтяване и общо отслабване на замиокулкаса.
За щастие, листните въшки са по-лесни за контрол в сравнение с щитоносните. При първоначална поява можете просто да измиете растението със силна струя вода под душа, което ще отмие повечето от насекомите. Друг ефективен метод е пръскането със сапунен разтвор. Разтворете една-две чаени лъжички течен сапун (без избелващи съставки) в един литър вода и напръскайте обилно засегнатите части. Сапунът разрушава защитната обвивка на въшките и ги унищожава.
Маслото от нийм е друго отлично биологично средство за борба с листните въшки. То действа не само като инсектицид, но и като репелент, който предотвратява бъдещи нападения. Разтворете го според инструкциите на опаковката и пръскайте растението на всеки 7-10 дни, докато вредителите изчезнат напълно. Винаги тествайте всеки препарат върху малка част от растението, преди да го приложите цялостно, за да се уверите, че няма да предизвика фитотоксичност.
Поддържането на добра хигиена около растенията и редовният им оглед са най-добрата превенция. Листните въшки често се пренасят от нови растения или отвън през отворени прозорци. Изолирането на всяко ново растение за няколко седмици, преди да го присъедините към колекцията си, е добра практика, която може да ви спести много проблеми.
Други потенциални проблеми
Освен кореновото гниене и вредителите, замиокулкасът може да прояви и други проблеми, които обикновено са свързани с условията на отглеждане. Например, пожълтяването на листата, както вече беше обсъдено, е най-честият симптом, който може да бъде причинен от преполиване, недополиване, преторяване или дори естествено стареене на по-старите листа. Важно е да се анализират всички фактори, за да се определи точната причина.
Кафяви петна по листата обикновено са признак на слънчево изгаряне. Ако растението е изложено на пряка, силна слънчева светлина, листата му могат да изгорят. В такъв случай просто го преместете на място с по-филтрирана светлина. За съжаление, изгорелите петна няма да изчезнат, но растението ще продължи да расте здраво.
Липсата на нов растеж през пролетта и лятото може да е знак, че растението се нуждае от пресаждане, тъй като корените му може да са изпълнили цялата саксия. Също така може да е индикатор за недостиг на хранителни вещества, в който случай умереното торене би помогнало. Понякога обаче замиокулкасът просто има периоди на покой, така че ако растението изглежда здраво като цяло, просто бъдете търпеливи.
В много редки случаи могат да се появят гъбични листни петна, които изглеждат като кръгли, тъмни петна по листата. Това обикновено се случва при висока влажност и лоша циркулация на въздуха. За да се справите с проблема, отстранете засегнатите листа, подобрете вентилацията около растението и избягвайте мокренето на листата при поливане. При необходимост може да се използва фунгициден спрей.
